Най-известната биография на Туве Янсон вече е на български

07.08.2014 България

В навечерието на 100-годишнината от рождението на Туве Янсон на българския книжен пазар излезе най-известната й биография – „Туве Янсон. Думи, образи, живот”. Неин автор е Буел Вестин – утвърден специалист по творчеството на Туве Янсон. Първият й труд, посветен на световно известната писателка, е озаглавен „Полови роли при муминтроловете“,1974. През 1988 г. публикува „Семейството в долината. Муминският свят на Туве Янсон“ (докторска дисертация). Безспорно най-мащабната й разработка е „Туве Янсон. Думи, образи, живот“, 2007, преведена на полски, фински, английски, японски. Българското издание е на „Жанет 45”, а преводът от шведски е направен от Анелия Петрунова.

На 9 август 1914 година, в семейството на графичката Сигне Хамарстен и на скулптора Виктор Янсон се ражда дъщеричка.

„Може би от Туве ще излезе велик творец някой ден. Наистина велик!“ – пише на съпругата си Виктор в писмо от фронта.

И мечтата му се сбъдва. Туве се посвещава на изкуството и с рисунките и текстовете си прославя името Янсон далеч извън пределите на Финландия и Европа. Става наистина велик творец, най-известната и превеждана финландска писателка. Обичта на децата по целия свят към книгите за муминтроловете може да се сравни с тази към Астрид Линдгрен – и двете са авторки, създали свой уникален свят и герои, които не забравяме дори когато пораснем.

„Нали виждаш как очите ù блестят“, пише майка й Сигне на баща й Виктор.

Туве Янсон е универсален гений, преливащ от копнеж за изразяване – от първите рисунки до последната книга. Движи я страстта да използва езика и желанието да придаде динамика на изображенията – непрекъснато носи в себе си глад за нова естетика. Всяко нейно действие като човек на изкуството придобива значение на себеизследване. Но всеки човек на изкуството, който изобразява себе си, изобразява и епохата си.

Произведенията й – от рисунките, които представя пред обществеността през 1928 г., до последната книга – сборникът с разкази „Съобщение“ седемдесет години по-късно (1998) – включват натюрморти, пейзажи, портрети, карикатури, илюстрации, комикси, пиеси и оперни либрета, стихотворения и песни, разкази и романи, стенописи, олтарни картини и декоративна живопис, стъклописи, корици на книги, рисувани картички, афиши, реклами и други. Репертоарът, както и продуктивността й, далеч надхвърлят границите на възможното.

ТУВЕ ЯНСОН – ЖИВОТ В ДАТИ

9.08. 1914 – Ражда се Туве, дъщеря на графичката Сигне Хамарстен и на скулптора Виктор Янсон.
1917 – Първа запазена рисунка: 2.5 години.
20-те Създава няколко илюстрирани книжки.
1928 – Първи публикувани произведения: стихове и илюстрации в „Алас Крьоника“, илюстрации в „Юлен“. Пише приказките „Невидими сили“ и „Матилда и изкуството“ и
списва собствени вестници, които продава.
1929 – Комиксът „Приключенията на Точицина и Фабиан“ излиза в „Лункентус“. Първи рисунки в „Гарм“.
1930 – Започва обучението си в Техническия университет в Стокхолм.
1931 – Предава книжка с картинки на „Бониерш“, но получава отказ.
1933 – Създава книжката с картинки „Завръщане у дома“ за семейството. Дебютира с графичен автопортрет в изложбата „Хумористите“ в Салон Стриндберг, Хелзинки. Завършва обучението си в Техническия университет. Започва да се обучава в Атенеум.
1933–36 – Редактор на вестника на Атенеум.
1934 – Пътува в Германия (Шчечин, Хамбург, Берлин, Дрезден, Мюнхен, Фелберт), завършва пътуването в Париж. Започва обучението си по живопис в Атенеум, прекъсва няколко пъти през следващата година. Първият разказ („Булевардът“) е публикуван в „Хелсингфорш-Шурнален“.
1935 – Става член на Финландския съюз на графиците.
1937 – Избрана за член на Финландската асоциация на творците. Излага първата си картина с маслени бои. Участва в няколко изложби. Ателие на улица „Фенрик Столсгатан“. Напуска Атенеум окончателно.
1938 – Обучение в Париж през пролетта, завършва го с обиколка и рисуване в Бретан.
1939 – Участва в няколко изложби, вкл. скандинавско изложение в Гьотеборг. Наема различни работни стаи. Пътуване в Италия (Верона, Флоренция, Рим, Неапол, Капри).
1940 – Пише разкази. Участва в „Изложбата на младите“. Заедно с четирима колеги излага произведения в галерията „Стенманс дотер“, Хелзинки. Изложбата е под надслов „Петима млади“. Изложби в Гьотеборг, Стокхолм, Осло. Две карикатури са публикувани във „Фолкет и Билд“.
1940–41- Илюстрира множество пощенски и поздравителни картички.
1941 – Рисува на остров Оланд, куратор на изложба на млади хелзинкски художници. Стъклопис в ресторант „Тулбумен“ в Хелзинки. Рисува автопортрета си с кожена
шапка.
1942-> Пише стихове. Премества се в ателието на „Фенрик Столсгатан“. Излага картината „Семейството“. Рисува автопортрета „Яката от рис“.
1943 – Първа самостоятелна изложба в „Бексис“, Салон на изкуствата, Хелзинки.
Дебют на Снорк в „Гарм“.
1944 – Премества се в ателието на улица „Улрикасборгсгатан“. Стъклопис за девическата гимназия на улица „Апологатан“. Първата муминска книга е предадена на издателство „Сьодерстрьомс“ през май. Лято на остров Оланд, рисува, пише.
1945 – Стенописи за фабриката на Стрьомберг в Сукенбака. Първа муминска книга: „Малките тролове и голямото наводнение“, излиза и в Швеция.
1946 – Втора муминска книга: „Търсенето на кометата“. Втора самостоятелна изложба в Салона на изкуствата, Хелзинки.
1947 – Рисува две фрески в ресторанта на подземния етаж на Кметството на Хелзинки. Пише стихове. Построява къщата „Роза на ветровете“ на остров Бредшер. Рисува комикса „Муминтрол и краят на света“ за вестник „Ню Тид“ (до април 1948 г.).
В Швеция излиза „Търсенето на кометата“.
1948 – Третата муминска книга „Цилиндърът на Магьосника“ е издадена от „Холгер Шилтс“. Пътува в Италия със Сам и Мая Вани. Заминава сама за Бретан.
1949 – Стенописи за детска градина в Котка. „Цилиндърът на Магьосника“ излиза в Швеция. Премиера на първата муминска пиеса („Муминтрол и кометата“) в театър Свенска Театерн в Хелзинки. Избрана за член на Съюза на писателите.
1950 – Четвърта муминска книга: „Подвизите на татко Мумин, написани от Самия него.“ От този момент нататък книгите излизат успоредно във Финландия и Швеция.
1951 – „Цилиндърът на Магьосника“ излиза в САЩ под заглавието „Щастливите муминтролове“ („The Happy Moomins“). Пътуване с Вивика Бандлер в Италия и Северна Африка, което завършва в Париж.
1952 – Стенописи в клуба на висшето общество във Фредриксхамн. Стенописи за професионална гимназия в Котка. Получава наградата за финландско-шведска литература на „Свенска Дагбладет“. Първа муминска книжка с картинки: „Какво стана после?
Книга за Мюмлата, Муминтрол и малката Мю“. Излиза и на фински език.
1953 – Последна рисунка в „Гарм“. Стенописи за студентското общежитие „Домус Академика“.
Пиесата „Муминтрол и кометата“ е поставена в Гьотеборгския градски театър.
Получава плакета „Нилс Холгерсон“ за „Какво стана после?“. Обучение в работа по комикси на„Флийт Стрийт“ в Лондон. Рисува олтара на църквата в Йостермарк.
1954 – Пета муминска книга: „Тайнството на юни“. Датско издание на „Малките
тролове и голямото наводнение“. Комиксът „Муминтроловете“ започва да излиза в „Ивнинг Нюз“. Стенопис за смесеното училище в Каря. Стенопис за Скандинавската обединена банка в Хелзинки. Посещение на Лондон и Френската ривиера с Хам.
1955 – Трета самостоятелна изложба в Салона на изкуствата в Хелзинки. Муминските книги се превеждат на фински език. Муминският комикс започва да излиза в „Свенска Дагбладет“, „Политикен“, „Илта-Саномат“. Запознава се с Тулики Пиетиле.
1956 – Голяма рекламна кампания за мумински продукти в универсалните магазини „Стокман“ в Хелзинки, а по-късно и в „Ен Ко“ в Стокхолм. Стенописи в детската болница „Аурора“ в Хелзинки.
1957 – Муминският комикс започва да излиза в книжна форма под заглавието „Муминтрол“. Шеста муминска книга: „Омагьосана зима“. Посещение на Стокхолм с Хам и Дядката.
1958 – Дядката умира в навечерието на Мидсомар. Получава плакет на името на Елса Бесков в Швеция и плакет на името на Рудолф Койву във Финландия за „Омагьосана зима“. Среща Пенти Ейстола, който построява първата муминска къща.
Премиера на втората муминска пиеса, „Тролове зад кулисите“, в театър Лила Театерн в Хелзинки. Пише мумински песни към пиесата.
1959 – „Тролове зад кулисите“ е поставена в Стокхолм. Илюстрации към „На лов за Снарк“ на Луис Карол. Пише есето „Приказката в действителността – откровената
Елса Бесков“ за „Бе Ел Ем“. Последна рисунка за муминския комикс. Платното „Начинаеща“. Тримесечна обиколка на Гърция и Париж заедно с Тулики Пиетиле.
1960 – Самостоятелна изложба в галерия „Пинкс“ в Хелзинки. Втора книжка с картинки: „Кой ще утеши кнютчето?“. „Тролове зад кулисите“ е поставена в Осло.
Ларш Янсон продължава да рисува муминския комикс.
1961 – Есето „Коварната детска писателка“ е публикувано в „Хорисонт“.
1962 – Седма муминска книга: сборникът с разкази „Невидимото дете“. Илюстрации към „Хобит. Билбо Бегинс или дотам и обратно“ на Дж. Р. Р. Толкин.
Самостоятелна изложба в галерия „Фенестра“ в Хелзинки.
1963 – Самостоятелна изложба в салона на изкуствата „Хюса“ в Тампере. Получава наградата за култура на „Стокхолмс-Тиднинген“.
1963-64 – Продължително пътуване в Португалия, Испания и Ибиса с Тулики Пиетиле.
1964 – Започва да строи къщата на Кловхарун. Получава наградата на името на финландската детска писателка Ани Сван за „Невидимото дете“.
1965 – Първо лято на Кловхарун. Осма муминска книга: „Татко Мумин и морето.“ Издава „Ние. Романтична книга за влюбени“ заедно с Хам.
1966 – Самостоятелна изложба в галерия „Пинкс“ в Хелзинки. Илюстрации към „Алиса в страната на чудесата“ на Луис Карол. Получава медала „Х. К. Андерсен“.
1968 – Нови преработени издания на мумински книги: „Кометата идва“, „Цилиндърът на Магьосника“, „Мемоарите на татко Мумин“, „Тайнството на юни“. В Париж през пролетта заедно с Тулики Пиетиле, работи в Сите де-з-Ар, заминава за Бретан. Първа книга за възрастни: „Дъщерята на скулптора“.
1969 > Самостоятелна изложба в галерия „Пинкс“ в Хелзинки. Изложба заедно с Тулики Пиетиле в музея на финландския архитект и дизайнер Алвар Аалто в Ювескюле. Телевизионният сериал „Муминтроловете“, сценарият за който написва заедно с Ларш Янсон. Излиза книга със същото заглавие и с илюстрации от телевизионната постановка.
1969-73 – Избрана за член на управителния съвет на Съюза на шведскоезичните писатели във Финландия.
1970 – Хам (майка й) издъхва през юли. Девета и последна муминска книга: „В края на ноември“. Получава наградата „Хефаклумпен“ на „Експресен“ заедно с Астрид Линдгрен.
1971 – Сменя издателството си в Швеция. Напуска „Геберш/ Алмквист и Виксел“ и продължава с „Бониерш“. Излиза сборникът „Слушателката“. Голям пробив в Япония с мумински книги и филми.
1971-72 – Предприема околосветско пътешествие, продължило осем месеца, заедно с Тулики Пиетиле – от Лондон и Амстердам през Япония, Хавайските острови, САЩ, Мексико. Пише есето „Острови“ в Токио.
1972 – Издава „Лятна книга“. Получава награда от Шведската академия, както и наградата „Морбака“.
1973 – Получава медала „Алберт Гебхард“.
1974 – Излиза романът „Градът на слънцето“. В Националната опера в Хелзинки на 7 декември е поставена „Муминска опера“. Изложба на илюстрации във Виттреск в Есбу.
1975 – Пролет в Париж с Тулики Пиетиле, работи и живее в Сите де-з-Ар. Рисува „грозния“ автопортрет.
1976 – Получава медала „Про-Финландия“. Започва да строи муминската къща заедно с Пенти Ейстола и Тулики Пиетиле.
1976–77 – Пише драматургични произведения, вкл. „Смъртта на физкултурника“, „Дъщерята“, „Четири без десет“.
1977 – Получава голямата награда на Фондацията за развитие на литературата.Издава книжката с картинки „Страховитото пътешествие“. Пиесата „Жената, която заимстваше спомени“ е излъчена по телевизията.
1978 – Дарява ръкописи и други материали на Университета на Турку. Получава почетна докторска титла от Университета на Турку. Излиза сборникът с разкази „Куклената къща и други разкази“. Посещение на Полша, където е създаден телевизионен куклен театър по муминските истории.
1979 – Изложба на муминската къща в Братислава. Посещава също Виена и Италия.
По телевизията е излъчен „Летният остров“, филм по „Лятна книга“.
1980 – Открита е изложбата „Муминската къща“ в Хелзинки. Откриване на изложбата
„Муминтроловете“ в Националния музей в Стокхолм. Получава наградата за култура на град Хелзинки.
1982 – Излиза романът „Честна измама“. Посещава Англия и Ирландия заедно с Тулики Пиетиле. Пиесата „Тролове зад кулисите“ е поставена в театър „Драматен” в
Стокхолм
1983 – Посещение на Париж, пътуване в Карелия заедно с Тулики Пиетиле.
Изложба на рисунки от „Гарм“ в Залата на изкуствата в Хелзинки.
1984 – Стенописи за детската градина в Бьорнеборг. Излиза романът „Каменната нива“. Посещение на Норвегия, Фарьорските острови, Шотландия заедно с Тулики Пиетиле.
1985 – Обикаля Испания за три месеца заедно с Тулики Пиетиле.
1986 – Изложбата „Туве Янсон“ е открита в Музея на изкуствата в Тампере.
Пиесата „Бялата дама“ е излъчена по телевизията.
1987 – В Тампере е открита изложбата „Муминската долина“. Излиза сборникът с разкази „Пътуване с лек багаж“.
1988 – Пътувания в Англия и Шотландия заедно с Тулики Пиетиле.
1989 – Излиза романът „Честна игра“.
1990 – Посещение на Япония заедно с Тулики Пиетиле и Ларш Янсон.
1991 – В Япония са заснети нови мумински филми. Излиза сборникът с разкази
„Писма от Клара“. Изложба на рисунки от „Гарм“ в Музея на изкуството в Тампере.
Факсимилно издание на „Малките тролове и голямото наводнение“.
1992 – Ретроспективна изложба в Музея на изкуството в Хелзинки. Получава наградата „Селма Лагерльоф“.
1993 – Получава наградата „Финландия“. Посещава Париж заедно с Тулики Пиетиле – последното голямо пътуване.
Ретроспективна изложба в Музея на изкуството в Турку.
Излиза „Песни от Муминската долина“ – сборник с текстове и ноти от песни.
1994 – Туве Янсон на 80 години. Ретроспективна изложба с живопис, графики и илюстрации в Музея на изкуството в Тампере.
Международна конференция за Туве Янсон в Тампере.
Получава голямата награда на Шведската академия.
1995 – Получава почетна професорска титла.
1996 > Издава „Записки от един остров“ със снимки от Тулики Пиетиле.
1998 – Излиза сборникът с разкази „Съобщение“.
1999 – Филмът „Хару – островът на самотните“, заснет заедно с Тулики Пиетиле.
Умира на 27.06. 2001 г.