Лира Литературно-рекламна Агенция
Днес, 4 август, се навършват 155 години от рождението на Кнут Хамсун. Той е норвежки писател, носител на Нобелова награда за литература за 1920 г. Смятан е за едно от най-значимите имена в скандинавската литература. Често е критикуван за симпатиите си към нацисткия режим. На български са преведи книгите му „Глад”, „Мистерии” и „Пан”. Представяме ви няколко крилати фрази от Хамсун, публикувани в brainyquote.com и goodreads.com.
„На преклонна възраст сме като купчина писма, които някой е изпратил. Вече не сме в миналото, а сме пристигнали”.
„Няма нищо като това да бъдеш оставен сам отново, разхождайки се в гората в мир със себе си. Да си вариш кафе, да си тъпчеш лула и да си мислиш… Защото аз искам да скитам, да мисля и да направя желязото нажежено до червено”.
„Когато добро се случи на човек, той го нарича провидение, а когато му се случи лошо – съдба”.
„Нищо по-лошо не може да се случи на младия мъж или жена от това да бъдат преждевременно натоварени с благоразумие и отрицание”.
„Днешните богатства и почести са ме затрупали, но един дар ми липсва, най-важният от всички и единственият, който наистина има значение – дара на младостта”.
„Истината не е нито обективна, нито балансирана гледна точка. Тя е субективност на себеотрицанието”.
„Нещата се наредиха. Те винаги се нареждат. Но не винаги се нареждат както трябва”.
„Това, което има значение, е не в какво вярваш, а искреността и убеждението, с които вярваш”.
„Любовта е точно толкова жестока и опасна, колкото убийството”.
„Не мога да измисля рима дори на чадър, да не говорим за живот, смърт и вечен мир”.
„Не забравяй, някои дават малко, но това означава много за тях, а други дават всичко, но не им коства нищо. Кой дава най-много тогава?”.
Книги от Кнут Хамсун тук
