„На Западния фронт нищо ново” по Ерих Мария Ремарк (1898-1970) ще звучи по Радиотеатъра на програма „Христо Ботев” на БНР от 16 ч днес. Това е романът, който донася световна слава на писателя, станал символ на антивоенната литература. Книгата излиза през 1929 г. и е посветена на Първата световна война. Тази година се навършиха 100 години от избухването й. В нея участват 70 млн. души, 15 млн. стават жертви.
Романът излиза като подлистник във вестник, след това като отделна книга в тираж 600 000. Той разказва за жестокостите на войната през погледа на 19-годишно момче. Само до края на 1929 г. произведението е преведено на 26 езика (включително на български), а през 1930 г. е филмирано в САЩ. Норвежкият писател Бьорн Бьорнсон поисква официално да се присъди на Ремарк Нобеловата награда. В Германия обаче срещу писателя се надига враждебна вълна – обвиняват го в „литературно предателство към войника от Световната война“. Въпреки това Ремарк написва продължение на романа – „Обратният път“ (1931), заради което му се налага да се изсели в Швейцария.
„Колко безсмислено е всичко, което някога е било писано, вършено, мислено, щом това е възможно! Всичко трябва да е лъжа и празен шум, щом като културата на хилядолетия не е могла да попречи да се проливат тия реки от кръв, да съществуват тия зандани за изтезаване на стотици хиляди.
Виждам, че народи биват хвърляни един срещу друг и се избиват безсмислено, несвястно, нелепо, покорно, невинно. Виждам, че най-умните мозъци на света изнамират оръжия и думи, за да направят всичко това още по-изтънчено и по-дълготрайно. И заедно с мен го виждат всички хора на моята възраст, тук и от другата страна, в целия свят. Заедно с мен го преживява цялото мое поколение”, казва Ремарк.
Книги от Ремарк тук