Лира Литературно-рекламна Агенция
Мишел Гейбъл е американска писателка. Тя е автор на бестселъра „Парижкият апартамент“, който вече е на българския книжен пазар. Следващият й роман ще излезе през 2015 г. Завършила е счетоводство. Дълго време е работила в сферата финансите. За „Парижкият апартамент“ Гейбъл говори пред janmoranwrites.com.
–––––––––––––
Как ще опишете книгата си с едно изречение?
– Експертката по старинни мебели Ейприл Воут отива в Париж, за да разплете мистерията около стар апартамент и да избяга от проблемите в личния си живот.
Защо искахте да станете писателка?
– Не знам защо, но винаги съм искала да бъда писателка. Най-голяма роля като че ли изигра поредицата романи на Франсин Паскал – „Sweet Valley High“.
Кажете ни повече за своята книга. Защо е задължително хората да я прочетат?
– Читателите може би са чували за апартамента в Париж, който е бил изоставен през по-голямата част от ХХ век. Той сякаш е капсулирал времето. По време на епохата Бел епок, куртизантката Март дьо Флориан е живяла там. В този дом е картина на Флориан, нарисувана от Джовани Болдини. Картината беше продадена за над два милиона евро на търг. Мадам дьо Флориан умира през 1935 г. 
Пет години по-късно нейната внучка заключва апартамента и той остава непокътнат над 70 години. Какво я кара да избяга? Защо тя страни от произведението на изкуството вътре? Опитах да дам отговор на този въпрос през очите на Ейприл Воут и самата Мадам дьо Флориан. Книгата е концентрирана върху положителни неща като хубава храна, прекрасни вина и разбира се, Париж! Но има и много болка, тежки моменти и упадък.
Кои са любимите ви писатели и книги?
– Любимата ми книга за всички времена е „Молитва за Оуен Мийни“ от Джон Ървинг. Следва „Father of the Rain“ от Лили Кинг. № 3 е „Gloria“ от Кийт Мейлард. От по-новите книги много харесвам „Tiny Beautiful Things“ от Черил Стрейд. Ървинг е моят герой в литературата и ми е повлиял много. Други писатели, на които се възхищавам, са Моника Ууд, Алисън Уин Скоч, Аманда Еър Уорд, Меган Абът, Рейнбоу Роуел, Таша Александър, Ейми Хатвани и др.
Искате ли да отправите конкретно послание към читателите с творчеството си?
– Не конкретно послание, но ми се иска да ги накарам да направят нещо – да пътуват, да пишат или поне да избягат за момент от ежедневието.
Какво бихте посъветвали начинаещите писатели?
– Не спирайте! Толкова хора искат да напишат книга и си мисля, че най-трудното нещо е да я завършиш. Ако завършиш ръкописа си много напред. Да напишеш и да изгладиш неточностите е голямо постижение. Аз съм още новак, но вече научих, че постоянството е ключът в тази професия.
Имате ли други таланти, които искате да споделите с читателите?
– Преди много години бях състезателка по тенис! Освен това съм много добра с „Майкрософ Ексел“. Освен това съм много добра в запомнянето на спортни статистики, главно в Националната футболна лига.
Базирани ли са на истински хора героите ви или са измислени изцяло?
– И двете. Макар моята книга да е базирана на истински случай и голяма част от героите да са съществували наистиниа, аз си позволих някои волности с техния живот. Съвременните персонажи са измислени, но Ейприл има брат, Брайън, чийто прототип е моят любим брат, който също се казва Брайън.
Кога започнахте да пишете?
– Романи започнах да пиша когато бях на около 10 години. Приятелките ми се подиграват, че когато са ми идвали на гости като деца съм ги карала да пишат книги с мен, вместо да гледаме видеокасети.
Върху какво работите сега?
– Скоро предадох два ръкописа на своя агент. Единият е за събитията, последвали самолетна катастрофа, а другия е за женско религиозно общество, което може би е извършило тежко престъпление. Сега съм съвсем в началото на история за млада жена, която губи годеника си във войната във Виетнам. Но последната история е в съвсем начален етап и всичко може да се промени. Най-често сменям името на главния герой. Ейприл в началото беше Ребека.
Кога пишете?
– Когато успея. Работя за голяма софтуерна компания и ежедневната ми работа е много натоварваща. Освен това имам 2 малки дъщери и нямам гледачка. Ставам много рано сутрин и затова предпочитам да пиша тогава. Но пиша, когато имам време в денонощието. Пътувам много по работа и използвам времето в чакалните на летищата и по време на полет. Винаги спирам по средата на изречение или сцена, за да ми е лесно да започна отново.
Какво най-много ви харесва в процеса на писане?
– Проучването. Много обичам да чета книги, които ме провокират да търся информация. Но дори повече обичам да проучвам за написването на дадена книга. Не само чрез интернет, но и чрез интервюта и най-вече – чрез пътуване! Много ми е трудно да спра с проучванията, за да започна вече да работя върху ръкописа.
Ако можете да кажете нещо на читателите, какво ще бъде то?
– Намирайте време за книги! Четете този жанр, който ви харесва. Подкрепяйте писателите, които ви харесват, като купувате книгите им. Цената не е толкова висока. Няколко кафета не са променили ничий живот, но книгите са променили много животи.
Фото: michellegable.com
„Парижкият апартамент“ тук
Най- много ми хареса въпросът “ Кога пишете“, а след него и отговорът – „когато мога“, заедно с факта, че работи в голяма софтуерна компания, че има две малки дъщери и пише по летищата, докато чака следващия си полет. Това много ми напомня историята на Джоан Роулинг, която също пишела романа си в условията на трудно ежедневие, най- често по масите за кафе, край които в бебешка количка е спяла малката й дъщеря. Но именно тези драматични моменти добавят вкус в създаването и популяризирането на дадена творба и дават силен читателски тласък след това…