Кристина КАЛАЙДЖИЕВА
Сири Хуствет ни поднася елегантна композиция от преливащи вариации: любовен роман, житейска драма, тинейджърска романтика и интелектуално предизвикателство с изящно чувство за хумор и мека самоирония. Чрез обикновените, но изключителни героини, намесили се в живота на Мия, са проследени всички възрасти на жената – от тригодишната съседка с причудлива перука и нейната наскоро родила второто си дете майка, през момичетата в най-крехката и чувствителна възраст (когато се създават, откриват и отстояват границите), до Петте лебеда – възрастните жени, членуващи в своеобразен читателски клуб на място, създадено за тях, обединени от силата на характерите си, отстоявали всяка по свой начин своето лично пространство и дух, както и правото си да бъде това, което е. На места болезнено откровено, на места с хапливата нотка на иронията, романът прекрачва границите на изповедта и преминава във философско разсъждение за силата на жената, на нейната любов и на творческата сила. Нищо не е подминато – любовната чувственост и отдаване, сестринската подкрепа, вълшебството на майчинството, силата на търпението и компромиса, болката от смелостта да отстояваш позиция, трепетът на споделянето така, както може да стане само между жени – дълбоко, искрено, през сълзи и усмивки. И винаги силата на онова, най-дълбокото, завладява най-откровено. Затова целият текст е въздействащ, зареждащ, и от онези, които можем да четем отново и отново, да преоткриваме и да се наслаждаваме с цялото си читателско любопитство и съпричастност, с цялата си радост на ценители.
А относно твърдението „лято без мъже”, то е като приятелско намигване. Възможно ли е наистина…
„Лято без мъже“ тук