Лира Литературно-рекламна Агенция
Трябва да умеем да разчитаме правилно статута на жената в мюсюлманския свят и възриемането му от един европеец
Маргарита Добрева (36) е завършила немската гимназия в Бургас, тюркология (1999) и история (2007) в СУ “Св. Климент Охридски”. Била е архивист в Ориенталски отдел на Националната библиотека (1999-2004), доктор от 2009 г., в момента е главен асистент в Института за балканистика.
►Наскоро Дирекцията на телекомуникациите в Турция забрани над 100 думи в интернет. Какво е отношението Ви като учен към тази цензура?
– Замислено беше като превантивна мярка за опазване на децата и обществения морал. В крайна сметка никой не разбра кои са всичките тези думи, предимно заглавия на сайтове. Имаше може би опит да се угоди на ислямистите да не реагират на по-сериозни явления като даването на широка гласност на гей движенията, на кюрдите, на всякакви други процеси, които текат в страната и я отделят от старото, по- демократично управление. Това е желание за балансиране и приближаване към Европа, чрез запазване на мюсюлманския морал. Не бива да се възприема като събитие с особена значимост – думите са предимно с чисто сексуално значение. Разбира се, не всички бяха публично оповестени. Ще стане ясно след време, ако има осъден за тяхната употреба.
►Има тенденциозност в представянето на Турция, която се наложи в последните години с масовата култура от филми и книги, излизащи с притеснителна честота.
– Да направим едно уточнение.Това, което се подбира за българския пазар, не се контролира по никакъв начин от турското правителство. Съществува държавна програма “ТЕДА” за разпространение на културата по целия свят. Тя не определя заглавията. Всеки преводач, всяко издателство може да кандидатства, разглежда се предимно финансовият план и бюджетът на изданието. Единственото условие е да се доставят 30 копия от излязлата на съответния език книга в турското министерство на културата. Те се разпределят в библиотеките на емигрантските общности, независимо какъв е езикът. Въпросът е кое смятат за представително за Турция нашите издателства.
Когато влезете в турска книжарница, ще срещнете едни типични книги, с “тежки” битови теми, да речем крадене на булки – проблематика, съвършено чужда за нас. Подбира се това, което ние бихме могли да разберем и да си представим. По същия начин стои въпросът с филмите – когато гледате турска телевизия, можете да видите изключителен битовизъм, страхотен местен хумор или домашни трагедии от Анадола. Тези неща не вървят в международен план, не се купуват, защото представят една периферия.
В крайна сметка от модерния имидж печели туризмът на Турция и то без никакво допълнително усилие. Трябва, разбира се, да се попитат нашите разпространители по-изгодно ли им е това от един колумбийски сериал, или имат други съображения за популяризирането му. Като цяло проблемът е чисто финансов. Литературата, която излиза тук, дава по-реалистичен образ за страната.
►Забелязва се появата и на все повече философски произведения, съвременни автори – предимно журналисти, които пишат есеистична проза.
– В Турция този жанр е за ограничен кръг читатели поради своята елитарност. А и литературният пазар в България тепърва се формира, издателите още го търсят, опипвайки. Защото няма хора със сериозни познания върху турската книга.
►Какво мислите за явлението Елиф Шафак? В нейния роман “Любов” суфизмът е “преведен” на език, достъпен за домакини, и за кратко време стана касов хит.
– Тя е европейска авторка, родена е във Франция и се запознава с Турция едва на 19 години. Интересното при нея е, че успява да намери точката на пречупване между Изтока и Запада. Връщайки се към корените, тя се пита: кое на нас не ни достига да бъдем европейци. И какво ние можем да предложим на Европа, за да бъдем по-разбрани. Книгата й е хит заради простотата на езика. Аз лично очаквах идеите на Руми да бъдат по-изкусно казани, защото той провокира към мислене на ниво над посредственото.
►Италианската журналистка Ориана Фалачи пишеше, че главното оръжие на радикалния ислям е не толкова тероризмът във военен план, колкото един тих битовизъм. Защото според Корана жената е просто утроба. Не е ли цялата заливаща ни турска вълна в момента фина асимилация в този смисъл?
– Това е интересен въпрос. Силно препоръчвам да се прочете книгата “Пътешествие из Ориента“ на Жерар дьо Нервал. В своите пътувания той си купува една робиня да го придружава. В Ориента просто не можеш да бъдеш сам, това е изключено. Винаги трябва да има двойка. Та тази жена е робиня условно. Той е принуден да й угажда, спазвайки всички правила по отношение на мюсюлманката – да е нахранена, облечена, да може да се разхожда, да има достъп до книги, да ходи на баня четири пъти в седмицата, да е с придружител. Тя не е длъжна да готви, може само да танцува и пее, за останалото си има прислуга.
Трябва да умеем да разчитаме правилно статута на жената в мюсюлманския свят и възприемането му от един европеец. Дали тя е в Египет, принадлежи към селяните и работи наравно с мъжете по строежи и на полето, или е към харема в Турция и се ползва с много повече свобода от европейката, и от нея се очаква да бъде изключително ерудирана. В този смисъл – не бива да се смята нарасналият интерес към ислямската култура за пропаганда. Напротив, това е възможност за избор. Никой не може да те принуди да приемеш нещо, което не искаш.
► От какво се плашим, кое реално ни застрашава?
– Няма от какво да се страхуваме, трябва само да го погледнем като другото до нас. Ние се намираме в период на ментален преход, когато се налага сами да преценяваме, а това е трудно. Винаги е по-лесно да се направи клише. Освен това има и момент на самозащита – човек вижда, че това, което са го учили, просто не е вярно и естествената му реакция е “аз не съм виновен”. Интересно е какъв ще бъде крайният етап от такова личностно израстване, когато хората сами разчупят своето познание.
►В каква посока върви османистиката в България? Вие сте хората, които биха дали адекватни отговори на сериозни въпроси, а се държите като капсулирана научна общност и гласът ви изобщо не се чува.
– Малко сме и при тази икономическа ситуация не сме способни да привлечем хора, въпреки желанието. Много колеги работят в тази област в чужбина, но там им се налага да се съобразяват с местните идеологии, с американското отношение към Близкия изток, с европейското такова. Защото колкото и демократична да е една държава, тя има своя политика, която трябва да се спазва. Науката често е подчинена на икономическите интереси. Ние тук сме облагодетелствани, че имаме пълна свобода, тъй като никой не дава пари и не се интересува от нас. Затова можем да пишем каквото си искаме.
Османистите сме едни неконвенционални хора. Всеки, докоснал се до османския архив, се преборва много бързо с идеологемите, борбата с този сложен език, всички трудности докато разчетеш документа, те правят уверен в себе си. Ти ставаш независим. В тези години, когато историята беше превърната в инструмент на националната политика, израсна друго поколение, на което никой не може да му наложи начин на мислене.
Медиите се опитват да бъдат политически коректни. Днес това означава да си високо патриотичен. Колкото пъти се допитат до нас, нещата не са такива, каквито искат да чуят.
Нашата задача е да бъдем просветители в най-конкретния смисъл на думата, да разказваме поотделно на всеки. Тази реакция на бавното осмисляне е по-добра.
