Начало / Любопитно / „Изкуплението на Гейбриъл” от Силвейн Рейнард (откъс)

„Изкуплението на Гейбриъл” от Силвейн Рейнард (откъс)

Професор Гейбриъл Емерсън стоеше на прага на кабинета си, с ръце в джобовете, взирайки се в жена си с изгарящ поглед. Високата му атлетична фигура бе поразителна, както и суровите черти на лицето му, и сапфиреносините му очи.

Срещна я, когато тя бе на седемнайсет години – десет години по-млада от него, и се влюби в нея. Времето и обстоятелствата ги бяха разделили; своеволният му начин на живот също бе допринесъл за това.

И все пак… Небето им се бе усмихнало. Шест години по-късно тя бе станала негова докторантка в Торонто и чувствата им бяха пламнали отново. Година и половина по-късно вече бяха женени. От сватбата им бяха минали шест месеца, а той я обичаше повече отпреди. Ревнуваше я дори от въздуха, който дишаше.

Бе чакал достатъчно дълго за това, което смяташе да направи. Вероятно щеше да се наложи да я съблазни, но Гейбриъл се гордееше с умението си да съблазнява.

Звуците на песента „Манго“ на Брус Кокбърн се носеха из въздуха, навявайки спомени за почивката им в Белиз малко преди да се оженят. Любиха се навън, на всевъзможни места, дори на плажа.

Джулия седеше до бюрото, без да обръща внимание на мелодията и тайните му планове. Пишеше на лаптопа си, заобиколена от книги, папки и две кутии с документи, които Гейбриъл услужливо бе донесъл от долния етаж на това, което някога бе домът на родителите му.

Бяха в Селинсгроув от седмица – малко отдих от забързания им живот в Кеймбридж, Масачузетс. Гейбриъл бе преподавател в Бостънския университет, а Джулия тъкмо завършваше първата година от докторантурата си в Харвард под ръководството на брилянтен учен, бивш преподавател в Оксфорд. Бяха напуснали Кеймбридж, защото в дома им течеше голям ремонт.

Къщата на семейство Кларк в Селинсгроув бе обновена според изискванията на Гейбриъл преди тяхното идване. Голяма част от оставените от Ричард, осиновителя на Гейбриъл, мебели бяха прибрани на склад.

Джулия бе избрала нови мебели, както и нови завеси и бе убедила мъжа си да боядисат стените. Гейбриъл предпочиташе по-скоро тъмно дърво и тежки, кожени мебели, но тя имаше повече склонност към светлите цветове на крайморска вила – с бели стени и предмети в различните нюанси на типичното гръцко синьо, известно и като санторийско синьо.

В кабинета бе окачила репродукции на картини, които имаха и в къщата си на площад Харвард – „Данте среща Беатриче на моста „Санта Тринита“ от Хенри Холидей, „Пролет“ на Ботичели и „Мадона и дете с ангели“ от фра Филипо Липи. Гейбриъл се улови, че непрекъснато се вглежда в последната картина.

Можеше да се каже, че картините изразяваха етапите на техните отношения. Първата бе илюстрация на срещата им и на нарастващата обсесия на Гейбриъл по Джулия. Втората бе символ на стрелата на Купидон, поразила Джулия, когато той вече не си спомняше за нея, после „ухажването“ им и последвалия им брак. И накрая Мадоната – тя въплъщаваше надеждата на Гейбриъл.

Това бе третата вечер, която Джулия прекарваше на бюрото в писане на първата си публична лекция, която щеше да изнесе следващия месец в Оксфорд. Преди четири дни правиха секс на пода в спалнята, покрити с боя, преди да бъдат доставени новите мебели.

Джулия бе решила, че рисуването по тела е новият ѝ любим спорт – естествено, подходящ за практикуване само с Гейбриъл.

Споменът за физическия им контакт и ускореното темпо на музиката сложиха край на търпението му. Те бяха младоженци. Нямаше да  ѝ позволи да го пренебрегне още една вечер.

Примъкна се към нея, стъпвайки тихо на пръсти. Отметна дългата до раменете ѝ коса назад, разкривайки нежната ѝ шия. Прорасналите косъмчета на небръснатото му лице се отъркаха в кожата ѝ и така целувките му станаха още по-страстни.

– Ела – прошепна ѝ той.

Джулия усети как по кожата ѝ я побиват тръпки. Дългите тънки пръсти на Гейбриъл погалиха извитата дъга на нежната ѝ шия, докато той я чакаше.

– Не съм написала лекцията си – повдигна тя красивото си лице към него. – Не искам да карам професор Пиктън да се срамува от мен, особено когато тя ме е поканила да присъствам на конференцията. Аз съм най-младият участник в програмата ѝ.

– Няма начин това да стане. И имаш достатъчно време да я напишеш.

– Трябва да приведа и къщата в ред за семейството ти. Пристигат след два дни.

– Те не са моето семейство – стрелна я той с поглед. – Те са нашето семейство. И ще наема помощничка за къщата. Ела. Ще вземем и одеялото.

Джулия се обърна и видя познатото одеяло на шотландско каре, метнато на белия, претрупан с предмети стол под прозореца. Втренчи се в гората, граничеща с градината.

– Тъмно е.

– Аз ще те пазя.

Гейбриъл ѝ помогна да стане, обви моментално ръце през кръста ѝ и я притисна към себе си.

Тя усети топлината на тялото му през тънката си лятна рокля. Топлина, която ѝ действаше успокоително и възпламеняващо.

– Защо искаш да ходим по тъмно в градината? – подкачи го леко, като свали очилата му и ги постави на бюрото.

Той я изгледа с поглед, който би могъл да разтопи снега. После долепи устни до ухото ѝ.

–             Искам да гледам как голата ти кожа блести на лунната светлина.

Захапа ушната ѝ мида и я гризна нежно. Продължи към шията ѝ, с целувки и гризвания, които накараха сърцето ѝ да забие учестено.

– Това е моята декларация за страст – прошепна ѝ той.

Джулия се отдаде на усещанията и най-накрая чу и музиката, която звучеше. Ароматът на Гейбриъл, смесица от мента и „Арамис“, навлезе в ноздрите ѝ.

Той се отдръпна леко назад, но продължи да се взира в нея така, както котка гледа мишка, докато тя вземаше одеялото.

– Предполагам, че Гуидо да Монтефелтро може да изчака – погледна Джулия към записките си.

– Мъртъв е от над седемстотин години. Бих казал, че има доста опит в изчакването.

Тя се усмихна и намести одеялото на рамото си така, че да хване протегнатата му ръка.

Докато слизаха по стълбите и пресичаха двора, изражението му стана закачливо.

– Друг път правила ли си секс в овощна градина?

Тя го погледна с широко отворени очи и поклати глава.

– Тогава се радвам, че аз ще съм ти първият.

Джулия стисна ръката му.

– Ти ще си ми последният, Гейбриъл. Моята единствена любов.

Свързани заглавия

Силвейн Рейнард: Написах „Изкуплението на Гейбриъл” специално за читателите

„Изкуплението на Гейбриъл”  тук

 

Богато разнообразие от над 20 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg или на 02 460 40 40!

Прочетете още

add1-insights-michele-frolla

Писателите учат по-лесно чужди езици

Биографиите на известните показва, че те са и полиглоти Умението да пишеш се свързва и …