Лира Литературно-рекламна Агенция
Кристофър Бъкстон е английски писател и поет, който живее в България от 1977 г. Завършил е английска и американска литература и казва, че винаги се е занимавал с писане, но сега може да отдели за това повече време, защото вече е пенсионер. Има траен интерес към българската история и нейните западноевропейски връзки -автор е на историческите романи „Далече от Дунава“ и „Прудънс и червения барон“ и „Радослава и викингският принц“. Сега на българския книжен пазар излезе нова негова книга – детската „Седемте палавници и властната принцеса“. Бъкстон даде специално интервю за lira.bg.
––––––––––
С кои приказки израснахте?
– Израснах с Мечо Пух, с „Шума на върбите“, с всички приказки на Братя Грим, Шарл Перо. Майка ми беше аутистка. Тя много хубаво четеше, влизаше в роли, преправяше си гласа. По този начин създаваше цели нови светове за мен. Много бързо минахме от по-детски книжки до книги като „Острова на съкровищата“ и някои романи на Дикенс даже – „Оливър Туист“, „Големите надежди“ и т.н.
Писахте исторически романи, как стана преходът към детските истории?
– Чрез моите деца. По някакъв начин те ме принудиха да започна да измислям различни истории, за да ги забавлявам в колата по време на дългия път от Англия до България. В един момент стигнах до извода, че е добре да пиша тези разкази. Сега имам и внучка и това още повече ме подтикна към събирането им в книга. Надявам се – с успех.
Може ли да се каже, че детската приказка е умален модел на голямата история?
– Мисля, че най-големите шедьоври на детската приказка, говорят не само на децата, но и казват важни неща на родителите им. Родителят е човекът, който купува книга на детето си и го насърчава да чете. Още по-добре е родителите сами да четат на своите деца. Това означава, че в приказките трябва да има и нещо за възрастните, които четат. Мисля, че всяка успешна детска книга има едно друго ниво на значение. Тази книга – „Седемте палавници и властната принцеса“, е донякъде метафора за рая и градината на блаженството. Какво става с тези седем палавници, когато един чужд човек, макар и дете, нахлуе в рая и започне да раздава заповеди, както Господ дава заповеди. Най-успешните книги и автори за деца, винаги създават и едно друго ниво. Ако четеш А.А. Милн, например, има детско ниво, но също можеш да разбереш, че има едно много по-дълбоко философско значение.
Мислите ли, че „Алиса в страната на чудесата“, „Малкият принц“ са детски книги?
– Да, детски са. Обаче говорят много на възрастните.
До каква степен вашата приказка разглежда проблема за властта?
– Има такъв момент. На края на приказката принцеса Умница разбира, че без гениалните инициативи, които тези палавници имат, тя няма да успее в своята борба с Кралицата на злото Дракониса и наистина е получовек, полудракон. Т.е авторитетът и властта се побеждават с творчество, невинност и инстинкт. Това е нещо като Русо и рационализма, който вярва, че човек най-добре пораства в природата. Без някой да го командва. Същата идея проповядва и английският поет Уилям Блейк. Това е невинният опит. Когато родителят забранява на детето да направи нещо, то пита: „Защо?“. Това „Защо“ е опитът. Това вече го знам от опит.
Интервюто взе Людмила Еленкова
„Седемте палавници и властната принцеса“ тук
