Начало / Интервюта / Кристофър Бъкстон: Авторитетът и властта се побеждават с творчество, невинност и инстинкт

Кристофър Бъкстон: Авторитетът и властта се побеждават с творчество, невинност и инстинкт

Кристофър Бъкстон е английски писател и поет, който живее в България от 1977 г. Завършил е английска и американска литература и казва, че винаги се е занимавал с писане, но сега може да отдели за това повече време, защото вече е пенсионер. Има траен интерес към българската история и нейните западноевропейски връзки  -автор е на историческите романи „Далече от Дунава“ и „Прудънс и червения барон“ и „Радослава и викингският принц“. Сега на българския книжен пазар излезе нова негова книга – детската „Седемте палавници и властната принцеса“. Бъкстон даде специално интервю за lira.bg.

––––––––––

 С кои приказки израснахте?

–         Израснах с Мечо Пух, с „Шума на върбите“, с всички приказки на Братя Грим, Шарл Перо. Майка ми беше аутистка. Тя много хубаво четеше, влизаше в роли, преправяше си гласа. По този начин създаваше цели нови светове за мен. Много бързо минахме от по-детски книжки до книги като „Острова на съкровищата“ и някои романи на Дикенс даже – „Оливър Туист“, „Големите надежди“ и т.н.

 Писахте исторически романи, как стана преходът към детските истории?

–         Чрез моите деца. По някакъв начин те ме принудиха да започна да измислям различни истории, за да ги забавлявам в колата по време на дългия път от Англия до България. В един момент стигнах до извода, че е добре да пиша тези разкази. Сега имам и внучка и това още повече ме подтикна към събирането им в книга. Надявам се – с успех.

Може ли да се каже, че детската приказка е умален модел на голямата история?

–         Мисля, че най-големите шедьоври на детската приказка, говорят не само на децата, но и казват важни неща на родителите им. Родителят е човекът, който купува книга на детето си и го насърчава да чете. Още по-добре е родителите сами да четат на своите деца. Това означава, че в приказките трябва да има и нещо за възрастните, които четат. Мисля, че всяка успешна детска книга има едно друго ниво на значение. Тази книга – „Седемте палавници и властната принцеса“, е донякъде метафора за рая и градината на блаженството. Какво става с тези седем палавници, когато един чужд човек, макар и дете, нахлуе в рая и започне да раздава заповеди, както Господ дава заповеди. Най-успешните книги и автори за деца, винаги създават и едно друго ниво. Ако четеш А.А. Милн, например, има детско ниво, но също можеш да разбереш, че има едно много по-дълбоко философско значение.

Мислите ли, че „Алиса в страната на чудесата“, „Малкият принц“ са детски книги?

–         Да, детски са. Обаче говорят много на възрастните.

До каква степен вашата приказка разглежда проблема за властта?

–         Има такъв момент. На края на приказката принцеса Умница разбира, че без гениалните инициативи, които тези палавници имат, тя няма да успее в своята борба с Кралицата на злото Дракониса и наистина е получовек, полудракон. Т.е авторитетът и властта се побеждават с творчество, невинност и инстинкт. Това е нещо като Русо и рационализма, който вярва, че човек най-добре пораства в природата. Без някой да го командва. Същата идея проповядва и английският поет Уилям Блейк. Това е невинният опит. Когато родителят забранява на детето да направи нещо, то пита: „Защо?“. Това „Защо“ е опитът. Това вече го знам от опит.

Интервюто взе Людмила Еленкова

 „Седемте палавници и властната принцеса“ тук

Богато разнообразие от над 20 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg или на 02 460 40 40!

Прочетете още

37805

Франкфуртският панаир ще получи от държавата четири милиона евро

Ковид-кризата превърна важното събитие във виртуално Панаирните палати ще останат празни и така се опорочават …