На 7 юли 1814 г. – точно преди 200 години – излиза книгата, смятана за първия исторически роман. Това е „Уейвърли“ от сър Уолтър Скот. По този повод британският „Телеграф“ посочва своя избор за най-значимите исторически романи. Ето ги и тях:
„Flashman“ (1969 г.) от Джордж Макдоналд Фрейзър. Първата от популярна поредица на Фрейзър представя правдободобните приключения на викторианския войник Хари Пагет Флешман, който изследва Афганистан между 1839 и 1842 г.
„Война и мир“ (1869 г.) от Лев Толстой. Шедьовърът на Толстой ни представя френската инвазия в Русия от 1812 г. през очите на 5 аристократични семейства. Тази книга е определяна като един от най-важните литературни трудове изобщо. Авторът определя произведението си като историческа хроника.
„Господар и командир“ (1962 г.) от Патрик О’Брайън. Книгата на О’Брайън е сред най-достоверните източници на информация за живота войниците през XIX век – оръжия, храна, разговори и обстановка.
„Айвънхоу“ (1819 г.) от сър Уолтър Скот. Макар да представя един силно романтизиран средновековен свят на рицарски турнири, дуели, кавалерство и приключения, това е една от най-брилянтно написаните книги.
„Наследниците“ (1955 г.) от Уилям Голдинг. Една по-непозната творба в сравнение с класиката на Голдинг „Повелителят на мухите“. Тази книга разказва за края на едно от последните неандерталски племена. Трудно четиво, което ни кара да погледнем на човешкия вид по един много различен начин.
„The Blue Flower“ (1995 г.) от Пенелопе Фицджералд. Действието се развива в Германия, а главен герой е брилянтният поет и философ Фриц фон Харденберг. В книгата се появява и Гьоте.
„Restoration“ (1989 г.) от Роуз Тремейн. Книгата ни показва възхода, падението и отново възхода на студент по медицина, който опитва късмета си с една от любовниците на крал Чарлз II.
„Regeneration“ (1991 г.) от Пат Баркър. Баркър ни показва съдбата на психиатъра Уилям Ривърс, който помага на войниците да се справят с посттравматичен стрес. Действието се развива по време на Първата световна война. Това е първата книга от трилогия на Баркър.
„Момичето с перлената обица“ (1999 г.) от Трейси Шевалие. Грийт, прислужничка от Холандия през XVII век, която прекрачва ежедневните си задължения и започва афера с художника Йоханес Вермеер. По великолепен начин Шевалие съчетава историческа достоверност с художествена проза.
„Вълци“ (2009 г.) от Хилари Мантел. Първата част от серията на Мантел за Томас Кромуел. Мантел вече години наред получава комплименти за автентичния начин, по който описва ситуацията в Британската империя по времето на династията на Тюдорите.