Александър Томов: Нямаме силен характер и това е наложено при нас от вековете

01.07.2014 Критика

Александър Томов е роден в София през 1944 г. Завършил е българска филология в СУ „Св.Климент Охридски”. Работил е като журналист в „Радио София“, като кинодраматург в Студия за игрални филми „Бояна”, а от 1997г. до 2001г. е председател на СЕМ. По негови сценарии са създадени 12 филма, участвали на международни фестивали в Берлин и Москва. Вече повече от три десетилетия заема важно място в литературния живот на страната. Автор е на над 20 книги: поезия, белетристика и публицистика, които са превеждани на английски, немски, руски, испански, полски, чешки, унгарски, словашки и литовски език. Предлага ме ви коментара му за робския синдром на българите, публикуван в рубриката „Без филтър!“ на БГНЕС.

––––––––-

Александър ТОМОВ

Не са виновни само политиците. Всеки политик може да каже каквото си иска. Но нали вие избирате кой да е политик. И тук робският синдром отново пречи. Този типично български синдром ни кара да се подчиняваме на такива, които страдат от мания за водачество. А ние как реагираме – нагаждачество, робско примирение, в следствие на което липсва на ред и законност. Възцарила се е тарикатщината. Тоест все такива робски привички някакви, установени от векове. Да се нагаждаме към по-силния, да го слушаме, да правим нещо без да мислим. Нямаме силен характер и това е наложено при нас от вековете.

Единственият начин да се излекуваме, е културата, образованието, общата дълбочина на мислене, повече зрялост. Но ние сме все още млада нация и тепърва ни предстои да съзряваме, да се държим като сериозен народ – силен, мислещ народ. Ние сме малък народ, но това няма значение, защото и белгийците и датчаните са малки, но проблемът е, че нямаме характер. А характер се изгражда. Робският синдром, тарикатщината се преборва само с характер, с чест, с доблест.

Българският народ се нагажда към по-силния и това много му пречи. При нас липсва самостоятелност. Сега нещата са много усложнени. Трябва да проявим някаква самостоятелност като мислене, като зрялост, в дълбочина и тогава да отстояваме собствените си интереси. Великите сили са си велики сили, малките народи са си малки народи, но трябва да проявят доблест и чест и сила при устояването на собствените си интереси. От тук тръгва и объркване и народът да се повлече по някакви слухове. А и тази масирана медийна пропаганда кара отново българският народ се съмнява. Това говори, че неговите управници просто не са си сигурни и народа не им вярва.

Един от изходите е да се избират свестни управници. Това е единственият начин, при демокрацията това е особено важно – изборът на свестни хора. Ще се оправим, но с повече мислене и задълбоченост. Не случайно геният на България Христо Ботев е казал:

Тежко, тежко! Вино дайте!

Пиян дано аз забравя

туй, що, глупци, вий не знайте

позор ли е или слава!

И завършва „аз вече нямам мило, драго, а вий… вий сте идиоти!

(Със съкращения. Заглавието е на редакцията)

Книги от Александър Томов тук