Начало / България / За първи път на български излезе „Люлчината” Алиса” на Луис Карол

За първи път на български излезе „Люлчината” Алиса” на Луис Карол

За първи път на българския книжен пазар са „Приключенията на Алиса в Страната на чудесата, разказани за най-малките от самия автор”. Книгата е с клеймото на „Лабиринт“, а илюстрациите към българско издание са на художничка Елена Базанова и изумяват с мекотата си, с хармоничните точни детайли и внимателното отношение към текста.

Луис Карол издава „Приключенията на Алиса в Страната на чудесата” през 1865 г. На 15 февруари 1881 г. той записва в дневника си, че е предложил на издателство „Макмилан”, което и до ден днешен поддържа в наличност всички негови творби, да адаптира книгата така, че тя да е увлекателна и разбираема и за най-малките читатели. Осем години по-късно, на 20 февруари 1889 г., след дълга подготовка и преговори с издателя и илюстратора, текстът най-сетне е готов. Както и на първото издание, илюстратор е Джон Тениъл, който оцветява двайсет от първоначалните рисунки специално за „Люлчината” Алиса” (това са първите цветни илюстрации към прочутата творба, отпечатани със специални дървени блокчета), а първата и четвъртата корица са дело на Емили-Гъртруд Томпсън, приятелка на Карол.

Самият текст е предназначен за деца от предучилищна възраст (или, както пише самият Карол, „от нула до пет години”) и е значително олекотен и изчистен от сложни думи и понятия. Най-интересното в книжката е, че Луис Карол приобщава и децата, прави ги герои на приказката, приканва ги например да преброят колко са „съдебните заседатели” върху картинката или да видят как Белият заек трепери от страх, като разклатят страницата.

Ето и предговорът на Луис Карол към изданието от 1890 година, предназначен за всички майки:

 Имам основания да смятам, че „Алиса в Страната на чудесата” се чете от стотици деца в Англия на възраст от пет до петнайсет години, а също от деца от петнайсет до двайсет  и пет години, както и от деца от двайсет и пет до трийсет и пет и дори от деца – понеже има и такива, – при които подкопаното здраве и сили, умората от  смазващите напразни усилия, долнопробното лустро и  отчайващите житейски несрети не са успели да пресушат извора на чиста радост, който блика в сърцето на всички, запазили детското в себе си…

А сега желанието ми (може би неосъществимо?) е книгата да се чете и от деца на възраст от нула до пет години. Да се чете ли? Не, не да се чете. А по-скоро да се разлиства, да се разглежда прехласнато, да се нагъва и мачка, да се целува от малките дечица с трапчинки по бузите, които не са усвоили четмото и граматиката и които изпълват детските ви стаи с весела гълчава  и най-потайните кътчета на сърцето ви с мир и задоволство.

Например от едно дете, което навремето познавах и на което бяха обяснили прилежно, че на малкото момиченце му стига и по едно от земните неща и ако иска две кифли, два портокала, по две бройки  от всичко друго, със сигурност ще си навлече ужасното обвинение, че е „ненаситно” – една сутрин го завариха да гледа вторачено в леглото двете си боси крачета и да шепти тихо и разкаяно „ситно”!

 Великден, 1890 година

„Приключенията на Алиса в Страната на чудесата, разказани за най-малките от самия автор“ тук

Прочетете още

245835_b

Топ 10 на „Хеликон” за най-продавани книги (30 септември – 6 октомври)

ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА 1. Нишка от Виктория Бешлийска 2. Градинарят и смъртта от Георги Господинов 3. Око …