За първи път на български излезе „Люлчината” Алиса” на Луис Карол

01.07.2014 България

За първи път на българския книжен пазар са „Приключенията на Алиса в Страната на чудесата, разказани за най-малките от самия автор”. Книгата е с клеймото на „Лабиринт“, а илюстрациите към българско издание са на художничка Елена Базанова и изумяват с мекотата си, с хармоничните точни детайли и внимателното отношение към текста.

Луис Карол издава „Приключенията на Алиса в Страната на чудесата” през 1865 г. На 15 февруари 1881 г. той записва в дневника си, че е предложил на издателство „Макмилан”, което и до ден днешен поддържа в наличност всички негови творби, да адаптира книгата така, че тя да е увлекателна и разбираема и за най-малките читатели. Осем години по-късно, на 20 февруари 1889 г., след дълга подготовка и преговори с издателя и илюстратора, текстът най-сетне е готов. Както и на първото издание, илюстратор е Джон Тениъл, който оцветява двайсет от първоначалните рисунки специално за „Люлчината” Алиса” (това са първите цветни илюстрации към прочутата творба, отпечатани със специални дървени блокчета), а първата и четвъртата корица са дело на Емили-Гъртруд Томпсън, приятелка на Карол.

Самият текст е предназначен за деца от предучилищна възраст (или, както пише самият Карол, „от нула до пет години”) и е значително олекотен и изчистен от сложни думи и понятия. Най-интересното в книжката е, че Луис Карол приобщава и децата, прави ги герои на приказката, приканва ги например да преброят колко са „съдебните заседатели” върху картинката или да видят как Белият заек трепери от страх, като разклатят страницата.

Ето и предговорът на Луис Карол към изданието от 1890 година, предназначен за всички майки:

Имам основания да смятам, че „Алиса в Страната на чудесата” се чете от стотици деца в Англия на възраст от пет до петнайсет години, а също от деца от петнайсет до двайсет и пет години, както и от деца от двайсет и пет до трийсет и пет и дори от деца – понеже има и такива, – при които подкопаното здраве и сили, умората от смазващите напразни усилия, долнопробното лустро и отчайващите житейски несрети не са успели да пресушат извора на чиста радост, който блика в сърцето на всички, запазили детското в себе си…

А сега желанието ми (може би неосъществимо?) е книгата да се чете и от деца на възраст от нула до пет години. Да се чете ли? Не, не да се чете. А по-скоро да се разлиства, да се разглежда прехласнато, да се нагъва и мачка, да се целува от малките дечица с трапчинки по бузите, които не са усвоили четмото и граматиката и които изпълват детските ви стаи с весела гълчава и най-потайните кътчета на сърцето ви с мир и задоволство.

Например от едно дете, което навремето познавах и на което бяха обяснили прилежно, че на малкото момиченце му стига и по едно от земните неща и ако иска две кифли, два портокала, по две бройки от всичко друго, със сигурност ще си навлече ужасното обвинение, че е „ненаситно” – една сутрин го завариха да гледа вторачено в леглото двете си боси крачета и да шепти тихо и разкаяно „ситно”!

Великден, 1890 година

„Приключенията на Алиса в Страната на чудесата, разказани за най-малките от самия автор“ тук