Людмила ЕЛЕНКОВА
Сборникът с избрани произведения на Даниил Хармс е събитие. Не защото продължава тенденцията родното книгоиздаване да вади от раклата утвърдени имена, или може би именно чрез тях да върне вкуса към четенето на качествена литература. Кой беше този – ще попита интернет читателя, ровейки във файловете на паметта за някой пиперлив цитат от автора. Ами представете си го. Русия през 30-те години на ХХ в. е разхвърляно парче история, удобно за експерименти. Такова време, което прицелва с думи всичко скрито, пошло и изкуствено, прилича на нашето. Затова Хармс се чете отвсякъде – от детската площадка заради звънливите си стихове, от дивана вкъщи където прозата му плаши и разсмива сякаш е медия на деня, от театъра със забранени жестове и неприлични реплики, от кабинета на лингвиста извлякъл правилните изводи за литературната институция, от поета копнеещ да извърви трънливия път на славата сред съмишленици като в кръга ОБЕРИУ (руска литературна група) , от мъдрия дисидент отъждествил съдбата си с тази на твореца – изгннаник в края на Втората световна, или просто от човека търсещ справедливост. Когато знаем, че сталинският режим след години реабилитира острото му перо, а живеем така – в режим на очакване все нещо да се случи, хумора на Даниил Хармс е спасение. Неговите разнородни форми в този том четем благодарение на цяло съзвездие отлични български поети и преводачи – Виктор Самуилов, Бойко Ламбовски, Миряна Башева, Иван Тотоманов и др. Всеки текст оставя по една усмивка и мисъл за победа в най-личната игра, която водим.
„Избрани произведения“ от Даниил Хармс тук