Лира Литературно-рекламна Агенция
Руският писател Борис Акунин (58), един от критиците на президента Владимир Путин, даде интервю за „Дойче веле” в Потсдам. Публикуваме го със съкращения.
––––––––––––––
Нима в Русия има почва за антиукраински настроения? Все пак става дума за доскорошни братя, а сега изведнъж такава омраза…
– Проблемът не е в антиукраинските настроения – такива в Русия сякаш няма…
А всички тези етикети като фашисти, бандеровци, хунта?
– Това е политическа реторика. Възмущението спрямо Майдана е предизвикано от това, че Украйна излиза от сферата на политическо влияние на Кремъл, а от гледна точка на кремълските управници това е погрешно и лошо. И през ХХІ век те продължават да мислят в категориите на ХХ век, когато на прякото политическо влияние се придаваше прекомерно значение. А днес много по-важни са икономическото и културното влияние. Те не го разбират и това е проблемът им.
Михаил Ходорковски смята, че ако Украйна стане нормална правова държава, това може да послужи като пример и за Русия. Съгласен ли сте?
– Дай, Боже, да стане така. Според мен най-важно е как ще се държи новата украинска власт. Мисля, че Майданът беше всъщност антикорупционна революция. Ако и новата власт се окаже корумпирана, не можем да очакваме нищо добро. Новата власт трябва да се държи безупречно.
Наскоро прогнозирахте, че сегашната система в Русия няма да удържи дълго, че в обозрима перспектива Русия ще стане нормална демократична страна. На какво се основава този оптимизъм?
– На познаването на историята, както и на твърдото ми убеждение, че автократичните режими са архаични и неефективни. При това не говоря от гледна точка на абстрактните идеи и на етиката – този режим просто не може дълго да управлява такава голяма и сложна страна, защото е икономически и организационно неефективен. През ХХІ век не можеш да ръководиш Русия чрез ръчно управление, което е в ръцете на един-единствен човек – без механизми на обществен контрол, на възпиране и разделение на властите. Всичко това ще доведе до фалит, най-вече икономически.
А не Ви ли се иска понякога да плюете на всичко и да заминете?
– Доста често. Особено в момента. Трудно и неприятно ми е да живея в страна, в която се разгарят шовинизмът и шумният патриотизъм. Когато тръгвах за Германия, гледах рекамните билбордове по Кутузовския проспект в Москва, на които опозиционерите са изобразени като някакви бесове. И мен ме има там, с копитца. А това уж е моята страна, моят град…
Как оценявате на този фон шансовете на протестното движение? Защо то не е толкова масово, колкото в Украйна?
– В Украйна на улицата излязоха милиони, понеже там хората живееха много зле. За щастие, хората в Русия живеят в доволство, което, докато съществува, милионите няма да излязат на улицата. В Москва хората излизат на улицата не по икономически, а по морални и естетически причини. Защото искат да живеят в друго общество, да участват в управлението на държавата. Защото вече не понасят случващото се в страната, безсрамието, процъфтяващата корупция, кражбите. Но едно естетическо движение никога не може да набере особено голяма политическа сила.
Дали в тази ситуация изобщо има някакъв смисъл да се поощряват протестите, или те просто служат като някакъв отдушник?
– Много труден въпрос. Имам чувството, че за привържениците на политическата еволюция, сред които съм и аз, в момента дневният ред е изчерпан. Опитите ни през последните години се провалиха, главно заради тъпотията и недалновидността на руските власти. Ние се опитвахме да се движим еволюционно, със средствата на мирния преход. Но властта не го разбра и вече си затвори пътя към тази възможност. Владимир Путин вече няма избор. И във всички случаи ще свърши зле. Ще има или дворцов преврат, или социален взрив. Когато системата се отказва от изборите си, тя не оставя никакъв избор на народа.
Книги от Борис Акунин тук
Книги за Путин тук
