Лира Литературно-рекламна Агенция
Известният британски учен проф. Ричард Уайзман изследва необяснимото с научни средства в книгата си „Паранормалното“, разкривайки удивителни истини за духове, ясновидци и преживявания извън тялото – за някои комични, за други страшни, – за да докаже, че не съществуват паранормални явления. Това заключение основателно провокира въпроса: Защо тогава толкова много хора твърдят, че са преживели нещо свръхестествено?
В книгата си Уайзман дава логичен отговор на този въпрос. Именно логиката може да ни доведе до корените на паранормалното; това става ясно още от подзаглавието на книгата – „Защо виждаме неща, които не съществуват“. Захващайки се с тези на пръв поглед ненаучни занимания, авторът основателно проучва дейността на човешкия мозък, поведението и убежденията на хората. В предговора на книгата той пише:
„Подобни занимания биха си стрували, ако съумея да отместя поглед от съществуването на самите феномени и вместо това се съсредоточа върху дълбините на онази завладяваща психология, която се крие зад човешките вярвания и преживявания.“
Уайзман ни запознава отблизо с куче, набедено за екстрасенс, с опитите на някои учени да фотографират душата, показва как една гумена ръка може да ни разкрие истината за астралното летене, как да „напускаме тялото си“ и да установим как мозъкът ни решава къде точно се намираме в конкретния момент. Авторът предлага различни тестове и интересни методи, чрез които всеки сам може да се докосне до невероятното.
„Паранормалното“ повежда към едно приключение, където реалността, колкото и странно да звучи, е по-чудата и далеч по-възхитителна от измислицата.
Ричард Уайзман – познат у нас с книгите „Факторът късмет“ и „59 секунди: помисли малко, промени много“ – е единственият британски професор по Обществена психология, който има международна репутация за своята изследователска работа в необичайни области – в това число късмет, хумор, измама, паранормални явления… Неговите изследвания са попадали в над сто и петдесет телевизионни програми по света и са често цитирани от разнообразни медии. Авторитетният учен Ричард Докинс коментира работата на Уайзман така:
„Свръхестественото е емоционално привлекателно за хората. На тях много им се иска странните, призрачните явления да са истина… Уайзман ни предлага едно по-висше удоволствие – ловко разобличавайки шарлатаните, спекулиращи с паранормалното, той разпръсва мъглата на свръхестественото и дава път на ярката светлина на разума.“
ОТКЪС
ВЕЩЕРСТВО, ЛСД И КАРТИ „ТАРО“
Интересът на Сю Блекмор към паранормалното датира още от 1970 г., докато следва в Оксфорд. Тогава я спохожда едно драматично преживяване извън тялото ѝ. След няколкочасово експериментиране с дъска „Уиджа“ за спиритически сеанси и релаксация след приемането на известно количество марихуана, Сю почувствала как се издига от собственото си тяло, понася се нагоре към тавана, прелита над цяла Англия и над Атлантика, след което започва да се рее из въздуха над Ню Йорк. В крайна сметка отново се връща в Оксфорд, влиза в тялото си през врата и накрая се разширява, изпълвайки цялата си вселена. Освен упоменатите събития, вечерта ѝ преминала напълно спокойно.
Когато се завръща в реалността, Сю започва живо да се интересува от странни преживявания, да практикува бяла магия и в крайна сметка решава да се посвети на парапсихологията. Изследванията ѝ върху проблема дали децата притежават телепатични способности (отговорът ѝ бил „не“) били удостоени с присъждане на стипендия за докторат; Блекмор направила и няколко духовни пътешествия с помощта на ЛСД, за да установи дали това ще подобри паранормалните ѝ способности (не ги подобрило) и се научила да гадае с карти „Таро“, за да разбере дали картите наистина предсказват бъдещето (не го предсказвали). След 25 години подобни разочароващи резултати Сю най-после се отказала от света на духовете и се отдала на скептицизъм. Години наред тя изследвала психологията на паранормалните преживявания и вярвания, опитвайки се да разбере защо хората изпитват усещания, които на пръв поглед изглеждат свръхестествени, и защо изобщо вярват на подобни странни работи. В последните си изследвания тя насочва вниманието си към мистерията на съзнанието, фокусирайки се върху начините, по които мозъкът създава усещането за самоличност (макар че може и да се разочаровате, когато кликнете върху линка „Коя съм аз“ в уебсайта ѝ и намерите една напълно традиционна биография).
В едно от ранните си изследвания Блекмор се занимава с въпрос, който и на мен задават често, когато говоря за паранормалното – защо еднояйчните близнаци често пъти сякаш имат някаква странна психическа връзка помежду си? Много привърженици на паранормалните способности смятат, че тази странна връзка се дължи на телепатията. За разлика от тях скептиците твърдят, че близнаците обикновено мислят по сходен начин, понеже са израснали в еднаква обстановка и имат едно и също генетично наследство, така че приликите в това отношение ги карат да стигат до едни и същи умозаключения и по този начин изглежда, сякаш те взаимно си четат мислите.
За да реши този проблем, Блекмор поканила шест двойки близнаци и шест двойки братя и сестри и провела експеримент от две части. Първата част бил прост тест за телепатия. Единият от двамата трябвало да изпълнява ролята на предавател, а другият – на получател. На предавателя предлагали поредица случайно избрани стимули (например числа от едно до десет, предмет или снимка) и го молели да предаде мислено информацията на получателя. Нито от страна на близнаците, нито от страна на братята и сестрите получили каквото и да е доказателство за телепатия.
Във втората част на експеримента Блекмор помолила предавателите да изпратят информация за първото число, което им мине през ум, да нарисуват нещо, което им харесва, и да решат коя от четири снимки избират. Изведнъж резултатите се променили. Както предсказала хипотезата „телепатията при близнаците се дължи на сходство“, представянето на близнаците моментално се подобрило. Например, когато ги помолили да си помислят за някое число между едно и десет, близнаците избирали едно и също число в 20% от опитите – в сравнение със само 5% при братята и сестрите. Що се отнася до рисунките, близнаците отново се представили по-добре, като степента на успех в това отношение възлизала на 21%, докато при братята и сестрите била 8%.
Казано накратко, доказателствата демонстрират, че телепатията при близнаците се дължи до голяма степен на сходните начини на мислене и поведение, а не на екстрасензорно възприятие.
„Паранормалното“ тук
