Начало / Интервюта / Георги Коритаров: Десетилетията на политически преход убиха като че ли и смисъла от сериозен, свеж и достъпен език

Георги Коритаров: Десетилетията на политически преход убиха като че ли и смисъла от сериозен, свеж и достъпен език

Георги Коритаров е известен журналист. Роден е през 1959 г. в София. Завършил е славянска филология в СУ „Св. Климент Охридски“. Владее сръбски, хърватски, руски, полски, английски и китайски, ползва и албански език. С журналистика започва да се занимава от създаването на вестник „Демокрация“ като парламентарен репортер. По-късно работи за кратко във вестниците „Демокрация 91“ и „Континент“. От 1992 г. е в радио „Свободна Европа“, където първо е политически репортер, а по-късно става водещ на няколко предавания. През 2003 г. Коритаров е водещ на аналитичния преглед на печата „Блиц“, съвместно издание на радио „Свободна Европа“ и телевизия Би Ти Ви в рамките на сутрешния блок „Тази сутрин“.
От началото на 2005 г. Коритаров е в Нова телевизия и радио „Нова Европа“. По Нова телевизия води половинчасово токшоу наречено „Коритаров Live“, което първоначално се излъчва късно вечерта, а по-късно става част от сутрешния блок на Нова телевизия „Здравей, България“.
––––––––––-

Г-н Коритаров, не сте безразличен към книгата на дългогодишния британски парламентарист Гревил Джанър „Изкуството да говорим”. Защо?
–    Книгата е необичайно и много полезно четиво, което освен познание за политическото говорене и говоренето пред аудитория, е и носител на много конкретни идеи и препоръки как да се организира публичният език. Въпреки универсалността на посланията и предложените примери, книгата на Гревил Джанър ще има много специфична и точна читателска публика в България. У нас десетилетията на политически преход, наред с десетки илюзии, убиха като че ли и смисъла от сериозен, свеж и достъпен език, с който да се осъществява обществената комуникация. А истината за развитието на социалните системи се опира, започва и преминава през думите. Те са тухлите на информацията, те изграждат контурите на бъдещето, те разгръщат критиките към настоящето и с тяхна помощ се осмисля миналото. „Изкуството да говорим” ни помага да подредим тухлите-думи като постройки на обществените послания.

Бяхте парламентарен репортер в първите години на прехода. Кой от тогавашните политици се отличаваше с умението да завладява публиката?
–    Времената на Седмото Велико народно събрание бележат разцвета и кулминацията на сериозното и атрактивно политическо говорене в България. Шансът да бъда парламентарен репортер точно в онзи период ми позволи да наблюдавам и слушам ненадминати оратори от всички групи, представени в онзи парламент. Александър Лилов, Велко Вълканов, Анжел Вагенщайн или Чавдар Кюранов – отляво, Петър Дертлиев, Стоян Ганев, Стефан Савов или Петър Корнажев – от СДС, Виктор Вълков и Милена Стамболийска – от БЗНС… все оратори, които бяха в състояние при пълна импровизация на реакцията си да развият брилянтно своята теза и да предизвикат към също толкова брилянтен отговор своите опоненти. Беше истинско удоволствие да се наблюдават дебатите преди 24 години. Изброените имена не изчерпват цялата палитра от оригинални и задълбочени оратори. Но може би те са най-яркият ми спомен. След идването на НДСВ на власт и призива на Сакскобурготски „бъдете господари на мълчанието” започна видимата деградация на парламентаризма.

В „Изкуството да говорим” са публикувани и откъси от ярки политически речи на известни политически дейци. Коя ви впечатли най-много и защо?
–    Всяка от публикуваните речи има свой смисъл, свои послания и неотделим от времето си конкретен обществено-политически контекст. Ако човек се опита да ги сравнява и да ги степенува по значимост, може да допусне сериозни грешки. От емоционална гледна точка обаче откровението на Мартин Лутър Кинг и мечтата му за постигане на човешко и междурасово равенство винаги са ме трогвали и затова тази негова реч е дълбоко в сърцето ми.

Днес в парламента като че ли няма изявен оратор. Така ли е?
–    Днес сме свидетели на своеобразно конвейерно говорене – ораторите са по-скоро взаимно заменяеми, отколкото ярки. Причината е в променения смисъл при правенето на политика. За близо четвърт век съвременен парламентаризъм вече всички разбраха, че индивидуалните политически таланти нямат никаква стойност, ако те не са одобрени и кооптирани по някакъв начин от лидерската воля на своите партии. Днешните партийни вождове предпочитат сиви и послушни депутати с имиджа на парламентарни бюрократи, отколкото самостоятелни и смели личности. Ето защо няма изявени оратори в парламента днес. А както е тръгнало – няма и да има скоро.

За каква аудитория ще бъде полезна и за кого е задължителна тази книга – политици, журналисти, пиари, учители?
–    Хората са свободни в своя избор. Ако искат, могат да се образоват. А ако предпочитат – могат да тънат в невежество. Затова за съвременния човек няма нищо задължително.

Гревил Джанър е пунктуален и дава много съвети. Има ли такива, с които не сте съгласен?
–    Въпросът за техниките и подготовката за публично говорене е и част от разбирането на понятието плурализъм. Всеки има различен стил и от тази гледна точка това, което Гревил Джанър предлага, е както обобщение на неговия личен опит, така и универсализирана препоръка какво да се прави в подобни ситуации. В случая идеята не е да се води полемика с това какви идеи има един автор, а да бъде поощрена публиката да чете колкото се може повече. И, ако пожелае – да потърси и алтернативни гледни точки.

Гревил Джанър съветва оратора да чува гласа си. Нашите политици чуват ли се какво говорят?
–    Да чуваш собствения си глас и да се чуваш какво говориш са две различни неща. Съветът да чуваш собствения си глас означава да имаш сетива и да контролираш специфичната температура на говорене, тоналността и степента на близост с аудиторията. Тези елементи са изключително важни като атрибути на достоверността на посланието.
А да се чуваш какво говориш е по-скоро синоним на израза „даваш ли си сметка какво говориш”. Смисловото съдържание на говоренето е функция от нивото на компетентност, задълбоченост и изобщо от осмислянето на политическите процеси и адекватните на тях послания. Ако имате съмнения, че българските политици не се чуват какво говорят, това не означава, че не чуват гласа си. Това просто означава, че не са наясно с политиката, която правят.

Имате дългогодишен журналистически стаж. Налагало ли Ви се е да импровизирате?
–    Журналистиката, която правя, е построена върху принципа на импровизацията върху основата на задълбочени познания и богата обща култура. Никога не пиша предварително текстове или въпроси, както и не ползвам помощното средство ауто кю в телевизионно студио. Импровизацията е начин да се поддържа живо вниманието на публиката и разговорите винаги да бъдат свежи и динамични. Освен това импровизацията е най-силното противодействие срещу всякакви опити за евентуална цензура. Няма редактор, който може да ти промени въпрос или разсъждение, след като няма откъде предварително да ги прочете, защото ги носиш в главата си. Естествено, плащал съм тежка цена за свободомислие и импровизация след предавания. Но така или иначе, съм казвал какво мисля.

„Баща ми работи 12 години в една фирма, а после го уволниха. Замениха го с миниатюрно приспособление. То прави всичко, което и баща ми, но много по-добре. Най-потискащото е, че майка ми веднага изтича да си купи“, казва Уди Алън. Докъде ще отведе технологичната революция?
–    Ако ме питате за журналистиката, технологичната революция ще доведе до създаване на хора като мен – да могат да правят журналистика на всякакви места, по всяко време и най-късно минута след зададената тема да могат да развиват разширена аналитична тема, както и да са готови с всевъзможни въпроси за притискане на събеседник.

Коя е последната книга, която прочетохте?
–    В момента чета романа на Мигел де Унамуно „Мъгла”. След него ме очаква „Шътао и неговите беседи за живописта” от Евгения Завадска.

Интервюто взе Румен Василев

Свързани заглавия
Триковете на словесния тенис
Книга за ораторското майсторство се предлага с бонус „Речта на краля”

„Изкуството да говорим. Универсален наръчник по словесно майсторство” тук

Богато разнообразие от над 35 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg!

Прочетете още

файл за изтегляне

Четворката на юни

С настъпващото лято и емоциите постепенно се нажежават Как например германка, расла в Бавария, може …