Най-важните антиутопии

22.05.2014 Любопитно

Доколкото е изветно, думата „антиутопия“ датира от 1868 г. Тогава философът Джон Стюарт Мил я използва в реч, атакувайки британското правителство за неговата политика спрямо ирландските земи. Впоследствие антиутопия стана жанр в литературата, оформен от автори като Олдъс Хъксли, Хърбърт Уелс и Джордж Оруел. Добрите книги на тези тематика задават важни въпроси, засягащи пътя, по който върви човечество, новите технологии, политиката и т.н. Представяме ви най-важните антиутопии в литературата според редакцията на wired.com.

1. „1984“ (1949 г.) от Джордж Оруел. Водещи мотиви: репресия от страна на правителството, следене от държавата, бюрокрация, милитаризация.

2. „Процесът“ (1925 г.) от Франц Кафка. Водещи мотиви: бюрокрация, условия в затвора.

3. „Прекрасният нов свят“ (1932 г.) от Олдъс Хъксли. Водещи мотиви: загуба на чувства, идентичност и самосъзнание.

4. „Аз, роботът“ (1950 г.) от Айзък Азимов. Водещи мотиви: нови технологии, загуба на чувства и идентичност.

5. „451 по Фаренхайт“ от Рей Бредбъри. Водещи мотиви: реинтерпретация на историята, унищожение на знанието, социална арогантност.

6. „Do Androids Dream of Electric Sheep?“ (1968 г.) от Филип К. Дик. Водещи мотиви: унищожаване на околната среда, расизъм, нетолерантност, невежество на масите.

7. „The Handmaid’s Tale“ (1985 г.) от Маргарет Атууд. Водещи мотиви: грешно разбран капитализъм, незачитане на правата на жените, унищожение на околната среда.

8. „Parable of the Sower“ (1993 г.) от Октавия Е. Бътлър. Водещи мотиви: класово неравенство, крайна бедност, расизъм, грешно разбран капитализъм, религия.

Други значими книги в този жанр: трилогия „MaddAddam“ от Маргарет Атууд, „Parable of the Talents“ от Октавия Е. Бътлър, трилогия „Игрите на глада“ от Сюзан Колинс, „Желязната пета“ от Джек Лондон, „В като Вендета“ от Алън Мур, „Химн“ от Айн Ранд, „Battle Royale“ от Коушун Таками, „The Machine Stops“ от Е. М. Форстър, „Make Room! Make Room!“ от Хари Харисън, „The Giver“ от Луис Лоури, поредица „Дивергенти“ от Вероника Рот, „Децата на хората“ от П. Д. Джеймс, „Logan’s Run“ от Уилям Ф. Нолън и Джордж Клейтън Джонсън, „Механичното пиано“ от Кърт Вонегът, „Портокал с часовников механизъм“ от Антъни Бърджес, поредицата „Sprawl“ от Уилям Гибсън, „Грънчарското колело на рая“ от Урсула Ле Гуин.