Сборникът с разкази „Ези-тура“ на Деян Енев, публикуван през 2000 г., ще бъде преиздаден отново, съобщи издателство „Сиела“. Книгата се очаква да бъде на книжния пазар до края на месеца. С „Ези-тура“ Енев печели националната награда „Хр. Г.Данов” в категорията „Българска художествена литература” за 2001 г. и Годишната литературна награда на СБП.
Ето и отзиви за сборника, излезли през годините:
„Това са лаконични, несантиментални отчети за невидимите щети в процеса на стопанска и политическа трансформация в „една страна отвъд познатото”, една европейска периферия, известна у нас най-вече от гланцовите проспекти на туристическите фирми. На езика на Деян Енев, черпещ от разказваческите традиции на своята страна и блестящо преведен от Катрин Цемрих и неуморимия Норберт Рандов, тази поезия на оцеляването в проза се превръща в един балкански блус, който ти влиза под кожата и ти къса сърцето.“ – Сабине Беркинг, Франкфуртер Алгемайне Цайтунг
„В текстовете на Деян Енев малките детайли са важните неща. Всъщност те правят голямата литература. От тях тръгва той като археолог и възстановява цели животи, и така намира изгубения смисъл на нашето бързо преминаване през този свят. Почтително и внимателно към своите герои, увлекателно, но не и бъбриво, той успява да реабилитира истинските герои на този живот – не тези, които са по медиите, а онези, които в своето непрекъснато движение към търсене на стойностен смисъл може би въртят земното кълбо.“ – Людмил Станев
„В разказите на Деян Енев е като по улица „Раковски“ от началото на един негов разказ – можеш да срещнеш кого ли не. Даже себе си можеш да срещнеш като млад… Звучи хубаво, но е по-страшно. В разказите от „Ези-тура“, силни като цигари без филтър, резки и къси, невинаги е „Раковски“. Тук най-често е Курило, „Овча купел“, Околовръстното, „Люлин“, блокове, крайни квартали, всекидневната градска беднота. Тук можеш да срещнеш себе си като Лудия Макс, който, пребит, си спомня, че е забравил да нахрани щуреца, като момчето с Висоцки, като старците Сарафови от „Казабланка“, като Галилей от Курило, тичащ да съобщи, че войната е свършила… Остро насрещно писане, понякога свъсено и мрачно, с око за всеки детайл и жест, серт тютюн.
Да четеш Енев, наистина е като да пушиш серт цигари – резки и къси, не се церемонят много, удрят директно, парят и давят, помниш ги с дробовете. Но във всеки от тях има нещо невинно и опрощаващо накрая. Утеха някаква. Преди да се е разсеял синкавият дим над главите ни.“ – Георги Господинов
„Читателят съди, прeтегля, сравнява. Всяка нова книга – с тези преди нея. За да му помогне, издателят слага етикети – цена, биографична справка, сбит преразказ, хвалебствени слова. Все белези на стойност по книжния гръб. А книгите на Деян Енев не търпят белезите. Те не понасят етикети. Силно картинни, понякога автобиографични, понякога съвсем фантастични, абсурдни и чудновати, разказите му отричат всяка стара категория, събарят я до основи и я въздигат претворена. „Ези-тура“ е от онези книги, които ти се иска да мушнеш в ръцете на приятел, без обяснение и без причина. Да му кажеш само: Чети! Защото думите на Деян Енев не бива да бъдат съдени, прeтегляни, сравнявани. Думите му са песен, която ни унася. Сън, който сънуваме заедно.“ – Мирослав Пенков
Свързани заглавия
Деян Енев: Във вагона на моите читатели няма случайни пътници
Деян Енев: Кой написа писмото на Пеевски?
Деян Енев на номинациите за наградата „Хеликон”: Трябва да се издигне паметник на Норберт Рандов
Деян Енев: Истинският успех на една книга понякога е твърде бавен процес
Книги от Деян Енев тук