До дни се очаква да излезе за първи път в български превод най-големият финландски класик Юхани Ахо. Неговият „Сам“ скандализира с откровеността си, а композиторът Сибелиус разпознава годеницата си в героинята на романа. Книгата е част от „Световна класика” на издателска къща „Персей”. В нея ще влязат нови преводи на безсмъртни творби на автори като Оскар Уайлд, Фр. Скот Фицджералд и Брам Стокър, така и непревеждани досега вечнозелени романи на Бенито Перес Галдос („Тристана” и „Назарин”), Джордж Мур („Естер Уотърс”), Висенте Бласко Ибанес („Четиримата конници на Апокалипсиса”), Трюгве Гюлбрансен (трилогията „Бьорндал”), Александър Дюма („Предсказанието”) и други класици.
„Сам“ представя историята на една любов – интелектуалец на средна възраст е обсебен от любовта си към млада девойка. Психологическата хроника на това чувство е показана като поток на съзнанието, раздвояващо се между надеждата и отчаянието. Удачен фон на тази модерна любовна история е Париж, столицата на свободния творчески дух, счупил рамките на конвенционалното и традицията.
Главният герой, който води повествованието, е мъж с интелектуален и житейски опит, който се влюбва в сестрата на свой приятел. Когато я е видял за пръв път, тя е била малко момиченце, което израства пред очите му, и в момента, в който у нея разцъфва девойката, той осъзнава, че това е жената, за която винаги е жадувал. Между двамата има духовна близост и доверие, но когато мъжът прави опит да разкрие чувствата си, момичето се отдръпва – вероятно заради разликата във възрастта им. Той трябва да замине за Париж, където любовта продължава да подхранва надежди у него, докато не идва стъписваща вест, която го тласва към абсента и бордея.
Юхани Ахо (1861-1921) е първият професионален писател, творил на фински език. В творчеството му може да бъде видян преходът от социалния национален реализъм към западноевропейския модернизъм, появил се във Франция в края на 19. век. Произведенията му са удивително модерни и днес, като най-известният финландски режисьор – Аки Каурисмаки, носител на Голямата награда на журито в Кан, прави един от най-забележителните си филми по роман на Ахо („Юха”).
Юхани Ахо е роден в семейството на пастор. Учи класически езици в университета в Хелзинки. Като писател си спечелва небивало уважение в родната Финландия, отрано придобива авторитет и е предложен за Нобелова награда (на фински език се твори от около 1870 г. насетне). От есента на 1889 до лятото на 1890 г. пребивава в Париж със задачата да изпраща в родината репортажи от Световното изложение. Тъкмо тези месеци във френската столица се оказват преломни за развитието му като писател. Реализмът и натурализмът, които процъфтяват там, оставят ясно доловими следи в неговото творчество и неслучайно той е сравняван със Зола и Гогол. Независимо от това Ахо си остава индивидуалист. Амбициозните му стремежи, подплатени с усилена работа по самоусъвършенстването му, го превръщат в стилист с редица последователи сред финландските му наследници по перо, при това насища творбите си със задълбочени психологически размишления и тъкмо те представляват новото спрямо Зола и сподвижниците му. Запазена марка на финландеца са кратките истории, наречени lastuja или „тресчици“. Подобен характер носят и по-обемните му произведения, каквото е „Сам“. По това време въпросният жанр е популярен, тъй като обемистите романи, разпрострели сюжетите си върху цели животи, започват да стават демоде.
„Сам“ излиза през 1890 г. и още с появата си прави впечатление като предвестник на модернизма и наред с това разбунва духовете. Навярно най-любопитната част от историята на творбата е свързана с автобиографичните елементи в сюжета. Юхани Ахо и един от синовете в семейство Йернефелт (с най-известния литературен салон по онова време), Арвид (1861-1931), стават близки приятели още в студентските си години. Макар Ахо да е силно привързан към домакинята в техния литературен кръжец, той се увлича и по нейната дъщеря – Айно, от която обаче получава отказ малко преди заминаването си за Париж. Неслучайно в прочувствената изповед на протагониста от „Сам“ се откриват именно детайлите от гореизброените действителни събития. Години след издаването на творбата именитият финландски композитор Жан Сибелиус (1865-1957) чете произведението и разпознава в героинята Ана своята годеница – Айно Йернефелт (1871-1969). Това първоначално го провокира да призове Ахо на дуел, но впоследствие се отказва от намерението си.
Скоро на български ще излезе, също в превод на Росица Цветанова, и другият известен роман на Ахо – „Юха”, филмиран от Аки Каурисмаки. Проектът е с подкрепата на програма „Култура” на Европейския съюз.