Лира Литературно-рекламна Агенция
Авторката на мистерии Джилиан Флин, която напоследък нашумя с романите си „Мрак“ и „НЕ казвай сбогом“ даде пространно интервю за читателските си навици пред в. „Ню Йорк Таймс“. Тя обяви за книга на живота си „Flowers in the Attic“ на В. С. Андрюс. „Сигурно и на смъртния си одър ще стискам тази книга с разкривените си пръсти“, споделя Флин.
––––––––––––––––
Кои са книгите на нощното ви шкафче в момента?
– В момента си правя един експеримент и ще ви призная истината. Вкусът ми е много разнороден и сигурно ще се стори неорганизиран на някои. На шкафчето ми има напълно еклектичен подбор от книги: „The Weight of Blood” от Лаура МакХю, “The Moviegoer” от Уолкър Пърси, “Go Ask Alice” от неизвестен автор, “Five Came Back: A Story of Hollywood and the Second World War” от Марк Харис, “After I’m Gone” от Лаура Липман, “The Rachel Papers” от Мартин Еймис, “The Fever“ от Меган Абот, „Flying Leap: Stories” от Джуди Будниц, “The Stars My Destination” от Алфред Бестър (моля някой да направи филм по тази книга, “Alice: Alice Roosevelt Longworth, From White House Princess to Washington Power Broker” от Стейси Кордъри, “Fallen Land” от Патрик Фланъри, “The Building of Jalna” от Мацо де ла Рош, “The White Hotel” от Д. М. Томас, „The Sixth Extinction” от Елизабет Колбърт, “Angel Baby” от Ричард Ланге и “Kiss the Hand You Cannot Bite: The Rise and Fall of the Ceausescus” от Едуард Беер. Нощите ми са препълнени с книги, които не съм прочела, книги, които препрочитам, книги, които чета. Става страшно, когато изгася лампата и бутна купчината, заедно с прилежащите й очила, чаши с вода, а след това се търкалям по земята да ги търся и събирам. Съпругът ми обожава този ритуал.
Кой е любимият ви автор? А съвременен писател?
– Двата въпроса имат един отговор – Джойс Карол Оутс. Тя е просто невероятно и постоянно изобретателна, брилянтна, любопитна. За първи път я четох в колежа. От тогава винаги я чета. Гениална е. Тя е остроумна хроникьорка на съвремието ни и има забележителната способност да съчетава модерността с готиката. Обожавам писането й, защото никога няма да пиша като нея. Тя е уникална.
Имате ли любим жанр?
– Чета всякакви книги, стига да са добри. Чудя се на хора, които казват: „Не чета такива книги“. Това е някакъв начин да кажеш, че не си добър читател, а добрата книга си е добра книга. Не се чувствам виновна, че нещо, което чета, ми е приятно. Харесвам и уестърни, фентъзи, сай-фай, комикси, трилъри. По принцип не харесвам квалификациите. Същото е и с филмите.
Какво е нужно за един добър трилър?
– Старомодно е схващането, че е необходимо незабавно насилие. Добрият трилър за мен е нещо повече от създаването на чувство за забързаност и безпокойство.
С кои книги ще ни изненада вашата библиотека?
– Рядко давам книги на заем. Аз съм алчен притежател на книги. В библиотеката ми сигурно ще намерите много странни книги, особено онези, които са ме развълнували в детството ми. Освен това имам ужасно скъпа колекция на Толкин, включително някои прекрасни карти на Средната земя.
Какво четете, когато пътувате?
– Обикновено летя със самолет и тогава съм много неконцентрирана, защото съм заета да мисля как да задържа самолета във въздуха. Знаете – има много такива хора. Затова на път взимам нещо, което е четено. Като „старата“ Агата Кристи, например.
Какъв читател бяхте като дете?
– Бях много срамежлива като дете, но затова пък бях запален читател. Ако четеш, не е нужно да говориш с някого, нали? Много удобно. Харесвах всичко, което децата четяха – „Том Сойер“, „Алиса“. Бях обсебена от Елен Раскин, Лоис Дънкън. Все още си пазя “The Mystery of Chimney Rock”.
Ако сега трябваше да организирате вечеря с още трима писатели, кои щяха да са те?
– Може ли да включа и мъртви? Марк Твен, Луиза Мей Алкът и Рей Бредбъри. Мисля, че ще е вечеря, пълна с остроумие, разговори на всякакви теми и общочовешки проблеми.
Кои са заглавията, които ви е срам, че не сте прочели още?
– Преди 12 години реших да прочета всички книги, наградени с „Пулицър” в хронологичен ред. Това означаваше да препрочета някои заглавия, като „Гроздовете на гнева“ на Стайнбек, например, но и книги, които иначе никога нямаше да погледна. Както й да е, стигнах до “Honey in the Horn” до Х. Д. Дейвис (1936). Беше ми физически невъзможно да дочета тази книга и след това няколко години нямах мотивация да продължа. Не е заради книгата, но… Някой ден вината ще ме пребори.
Коя ще бъде следващата книга, която ще прочетете?
– “Honey in the Horn” до Х. Д. Дейвис!
Свързани заглавия
Излезе трейлърът на филма по „Не казвай сбогом“ на Джилиан Флин
Джилиан Флин написа нов финал на „Не казвай сбогом“ за филма по романа
„Мрак” от Джилиан Флин (ревю)
„Мрак” на Джилиан Флин е вече на българския книжен пазар
Джилиан Флин: Като дете обичах да бъда уплашена
Книги от Джилиан Флин тук
„Веруюто на писателя. Живот, занаят, изкуство“ от Джойс Карол Оутс тук
