Начало / Любопитно / „Мъжкият мозък“ от Луан Бризендайн (анотация и откъс)

„Мъжкият мозък“ от Луан Бризендайн (анотация и откъс)

Спорът за разликата в мъжкия и женския начин на мислене вълнува хората отдавна. Установено е, че съществуват определени отлики при някои функции и участъци в мозъка, които са изградени по различен начин при мъжете и жените – мозъчните вериги, които ни сигнализират за опасност (амигдалата) и помагащите ни да я запаметим (хипокампът) например са и източник на индивидуални различия в емоционалната памет у двата пола. След „Женският мозък“ – провокативно заглавие, предизвикало крайни мнения и множество коментари, д-р Луан Бризендайн се нае с нелеката задача да надникне и в мозъка на силния пол, за да оспори популярната и погрешна идея за мъжа като елементарен и не излишно усложнен модел. В новата си книга „Мъжкият мозък“ Бризендайн изследва в продължение на години и жените, и мъжете, за да стигне до заключението: широко разпространеното твърдение, че целият мъжки мозък се ограничава единствено до „мозъкът под кръста“ е напълно неправилно схващане, което далеч не представя адекватно мозъка на силния пол.

В „Мъжкият мозък“ Бризендайн прави на пух и прах дълбоко вкорененото и погрешно твърдение, че мъжът е „прост“, а жената „сложна“. Позовавайки се на многобройни изследвания и едновременно с това на дългогодишния си клиничен опит, Бризендайн заключава: „Принизяването на целия мъжки мозък единствено до „мозъкът под кръста“ е добра основа за шегички, но по никакъв начин не представя мъжкия мозък в неговата цялостност. Той също така e търсещият и изследващ бебешки мозък, и мозъкът на прохождащото момченце, водено от мотото „не мога да живея, без да се движа“; недоспалият, дълбоко отегчен, готов на рискове мозък на тийнейджъра; страстно отдаденият на любовни похождения мозък на мъжа в разцвета на силите си; замъгленият мозък на таткото; обсебеният от йерархията и конкуренцията агресивен мозък и прибързаният емоционален мозък. Мъжкият мозък освен това е и изключителна машина за решаване на проблеми.“

Луан Бризендайн е доктор и психиатър, сертифициран от Американската комисия по психиатрия и неврология и Националната изпитна комисия по медицина. Завършва невробиология в Калифорнийския университет, а впоследствие и медицина в „Йейл“. Специализира в Медицинския факултет на Харвардския университет и в Юнивърсити Колидж, Лондон. Директор е на „Клиника за женско настроение и хормони”. Бризендайн работи като професор по клинична психиатрия в Калифорнийския университет, Сан Франциско, където е също основател и директор на „Програма за сексуална медицина”.

О Т К Ъ С

Мозъкът на тийнейджъра

Изключи компютъра! Веднага, Джейк! Никакви игри, преди да си написал домашните си!“ – извика майка му, тропайки силно по вратата на стаята. Джейк открехна вратата, измърмори нещо с празен поглед и я захлопна под носа ѝ.
Майка му знаеше, че той най-вероятно ще се върне на компютъра, като само изключи звука. Това, което не знаеше обаче беше, че свободно достъпните порно сайтове са започнали да го привличат повече от екшън игрите, които играеше с приятелчетата си в нета.
Кейт беше моя пациентка и до миналата година описваше връзката си с Джейк като близка и удовлетворителна. Но след като навършил четиринадесет, щастливият и отзивчив син станал мрачен и раздразнителен. Домът им се превърнал в бойно поле. Когато Кейт и съпругът ѝ Дан разбрали, че успехът на Джейк, особено по английски, рязко се понижил, се притеснили, че е започнал да пие или да взима наркотици. Тогава решили да си запишат час за семейно посещение при мен. По време на консултацията Джейк безучастно зяпаше през прозореца, а Пол възпитано изслушваше оплакванията на Кейт за това, че синът им внезапно станал затворен и потаен. И не само че се сбил с друго момче от гимназията на име Дилън, но освен това имал нови приятели, включително и едно момиче на име Зоуи, която по думите на Кейт му била „близка“. В израз на несъгласие Дан каза: „Не се притеснявам толкова заради сбиването, или новите приятели на Джейк. Но очаквам Джейк да поддържа добрите си оценки.“
Междувременно Джейк, момче с дълги крайници и къдрава кестенява коса, изглеждаше отнесен и безразличен към тревогите на родителите си. Когато се обърнах към него и го попитах: „Какво мислиш за притесненията на майка ти и баща ти?“, той само леко повдигна рамене. Беше ясно, че Джейк, също като повечето тийнейджъри, нямаше да се покаже словоохотлив пред родителите си, така че предложих следващата седмица да дойде на индивидуална консултация. Тъй като собственият ми син наскоро беше заминал в колеж след четири дълги гимназиални години, много добре знаех през какво минаваха Джейк и родителите му. Независимо колко хармонично може да е било детството на едно момче, пубертетът може да обърне всичко с главата надолу. Тази фаза от развитието на детето изисква една много деликатна маневра от страна на родителите, в която те да се оттеглят, без реално да се оттеглят. Кейт имаше чувството, че този Джейк, когото е познавала, сякаш е изчезнал, и до известна степен това беше вярно.
Учените са открили, че тийнейджърският мозък и при двата пола съществено се различава от мозъка във фазата на предпубертета.  Промените, проявяващи се в Джейк, били заложени от гените и хормоните още в майчината утроба. Сега, с края на ювенилната пауза, за него настъпило времето, в което да се въоръжи с уменията за оцеляване в света на мъжете. И той беше нетърпелив и готов за това, въпреки че майка му не беше. На този етап се включваше милионната армия от малки андрогени и рецепторите в мозъка жадно очакваха нахлуването на тестостерона – краля на мъжките хормони.  Когато шлюзовете се отвореха напълно, соковете на мъжествеността щяха да залеят тялото и мозъка. Когато собственият ми син навърши четиринадесет и стана сприхав и раздразнителен, още си спомням какво си помислих тогава: „О, боже, скоро тестостеронът ще го превземе целия – тяло, ум и дух.“
Тестостеронното цунами
Кейт се тревожеше, считайки поведението на сина си за екстремно, но я уверих, че Джейк не е по-различен от повечето момчета на неговата възраст.  На четиринадесет, мозъкът му вече е бил реконструиран в продължение на последните няколко години. Между девет- и петнадесетгодишна възраст, мрежата от мозъчни вериги с милиардите си неврони и трилиони връзки се „съживява“, а количеството тестостерон се увеличава двадесетократно.  Ако тестостеронът беше бира, едно деветгодишно момче би поемало количество, равняващо се на чаша на ден. Но на петнадесет години количеството би било еквивалентно на 8 литра на ден. Джейк не се беше пропил с алкохол или надрусал с наркотици. Беше накъркан с тестостерон.
От сега нататък този хормон щеше по естествен път да омъжествява всички мисли и начини на поведение, диктувани от мозъка му.  Щеше да започне да стимулира скоростен растеж на мъжки невронални вериги, формирани отпреди раждането му. Също така щеше да уголеми тестисите му, да активира растежа на мускулите и костите му, да предизвика началото на окосмяването на лицето и около половите органи, гласът му щеше да започне да мутира, а пенисът – да се удължи и удебели.  Но също толкова драматична ще е промяната и в невроналните вериги на нагона, намиращи се в хипоталамуса, които щяха да се увеличат над два пъти повече, отколкото при момичетата.  Мъжкият мозък се приготвя да изтласка сексуалното желание на челно място в ума.

„Мъжкият мозък“ тук

Богато разнообразие от над 35 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg!

Прочетете още

ob_583e38_carlo-collodi

Карло Колоди: „Лъжата бива два вида: на едната лъжа краката са къси, а другата има дълъг нос.“

На 24 ноември 1826 година се ражда Карло Лоренцини, по-известен с псевдонима си Карло Колоди. …