Джеръм К. Джеръм: Щастието ти нараства ли в зависимост от броя на стаите, в които живееш?

03.05.2014 Автори

Джеръм К. Джеръм е английски писател и драматург, изключително популярен с хумористичните си романи и разкази. Вчера, 2 май, се навършиха 155 години от рождението му. Работил е като железопътен чиновник, учител, актьор и журналист. Придобива популярност с втората си книга „Празни мисли на един празен човек“ (1886). От 1892 до 1895 издава, заедно с Робърт Бар и Джордж Браун Бърджин, списанието „The Idler“ („Лентяй”), в което публикуват автори като Идън Филипотс, Марк Твен и Брет Харт. Искал е да участва като доброволец в Първата световна война, но му е отказано заради възрастта му – бил е 56-годишен. Той обаче успял да се уреди като шофьор в „Бърза помощ” във френската армия. Военният му опит и смъртта на доведена му дъщеря през 1921 г. го хвърлят в депресия. През 1926 г. издава мемоарите си “ My Life и Times „. Инсулт го поваля през юни 1927 г. на път за Лондон. В родния му Уолсол е отворена постоянна изложба в къщата-музей, посветена на живота и творчеството му. Книгите му са преведени на десетки езици.

Избрани цитати:

Не можеш да се наслаждаваш истински на безделието, ако нямаш достатъчно много работа. Какво удоволствие можеш да изпиташ от това, че не вършиш нищо, ако изобщо нямаш какво да вършиш. В такъв случай самото пилеене на време се превръща в досадно и изморително занимание. Лентяйството, подобно на целувката, за да е сладко, трябва да е откраднато.

Ако английските жени се обличаха като французойките, ако умееха да разговарят като американките и да готвят като немкините, ако изобщо жените бяха такива, каквито според нас би трябвало да бъдат — трудолюбиви и търпеливи, надарени с домашни добродетели и с блестящо остроумие, очарователни и наред с това послушни и по-малко мнителни, — колко по-добре би било за самите тях, пък и за… нас! Ние старателно ги учим на това, но те не ни слушат.

Когато си уморен, ще забележиш ли разликата между постелята от конски косъм и тази от слама? Щастието ти нараства ли в зависимост от броя на стаите, в които живееш? По-голяма прелест ли крият устните на лейди Ерминтруд от тези на перачката Сали? Въобще какво е това успех в живота?

Ако все пак читателят не разбира, ще се изясня: героят на съвременните популярни романи ми е крайно несимпатичен (нещо повече — той ми е противен), защото е измислен. Такива хора няма на тоя свят и никога не е имало.

Онова, което цивилизацията никога няма да успее да постигне, е да осигури достатъчно работа за всички.

Борците за крилата мисъл и свобода принесоха в жертва живота си, от мрака на невежеството се роди знанието, цивилизацията в продължение на десетки хиляди години води борба с варварството, за да се стигне в крайна сметка… до какво? До това, че джентълменът от двадесетия век, „наследникът на всички векове“, намира най-висшата радост на живота си в удара по топката с парче дърво!

Любопитно е да се знае дали десетте заповеди наистина изчерпват всичко, както мислят добрите хора, и не струва ли повече от всички тях, взети заедно, единадесетата заповед, която ни приканва „да се обичаме един друг“ с най-обикновена, човешка, действена любов. И дали не могат и Десетте заповеди да се поберат само в едно ъгълче на тази, единадесетата? Понякога, когато ни завладеят анархистични настроения, ние сме склонни да се съгласим с Робърт Луис Стивънсън, че да бъдеш дружелюбен и весел, е най-добрата религия за всекидневния живот. Ние сме така погълнати от грижата да не убием, да не откраднем, да не пожелаем жената на ближния си, че не ни остава време да бъдем просто справедливи един към друг за краткото време, през което живеем заедно на този свят. Толкова ли сме сигурни, че съществуващият списък на добродетелите и пороците е пълен и единствено правилен? Защо трябва да считаме добрия и безкористен човек за злодей само затова, че не винаги успявал да потисне природните си инстинкти? А човекът с кораво сърце и дребна душа, лишен от великодушни мисли и неспособен за великодушни дела, да обявяваме за светец, защото у него тези инстинкти липсвали? Не си ли служим ние, жалките еснафи, с фалшиви мерки за оценка на нашите слабохарактерни братя и сестри?

Бедността не е порок. Ако беше порок, нямаше да се срамуваме от нея.

В Германия или вършат нещо докрай, или съвсем не се захващат с него.

Любовта е като шарката – всички трябва да я изкараме.

Много обичам работата, с часове бих седял да наблюдавам хората, които работят.

Ръцете на добра жена, обвити около врата на мъжа, са спасителен пояс, който съдбата му е хвърлила от небето.

Такъв ми е късметът! Когато правя сериозни наблюдения, хората се подсмихват. Когато се опитам да кажа шега, никой не я забелязва.

Философията – това е науката как да понасяме чуждите нещастия.