Начало / Интервюта / Джоджо Мойс: Много е приятно, когато признанието дойде след дълго чакане

Джоджо Мойс: Много е приятно, когато признанието дойде след дълго чакане

Джоджо Мойс е родена в Лондон през 1969 г. Завършила е английска литература в Лондонския университет със стипендия за магистърска степен на вестник „Индипендънт“. Въпреки успешната си журналистическа кариера, мечтае да стане професионална писателка. Дебютният й роман се радва на топъл читателски прием и положителни отзиви на критиката, но голямото признание идва с публикуването на деветия й роман – „Аз преди теб“. За кратко книгата се превръща в истинска сензация, оглавява класациите за бестселъри, задържайки се в тях рекордно дълго време, получава й номинация за роман на годината. Печелила е наградата на Асоциацията на романтичните писателки за роман на годината два пъти – през 2004 и 2011г. Джоджо Мойс даде интервю специално за читателите на Lira.bg.

–––––––-

Имате дългогодишна журналистическа кариера, работили сте в авторитетния „Индипендънт“. В кой отдел, като репортер или редактор? Какво можете да обобщите за този момент от професионалния си живот?
–    Бях репортер в продължение на 7 години и редактор две години. Беше много трудна работа и голямо предизвикателство, но също и чудесна тренировка за това да стана автор на романи. Работата като журналист те учи да виждаш истории навсякъде и наистина да ги наблюдаваш и чуваш.

Заради изтощителната журналистическа работа ли напуснахте професията?
–    Не, напуснах журналистиката, когато бях бременна с второто ми дете. Не можех да си представя как ще съчетая отглеждането на две малки деца с репортерстването. Тогава получих офертата за първата ми книга и това изглеждаше идеалното решение.

Какво ви мотивира да пишете художествена литература?
–    Не знам. Винаги съм писала истории, още от детските ми години. Обичам да разказвам истории, да карам хората да мислят и да слушат. Така че донякъде бях се формирала като писател.
Обичам, когато хората казват, че харесват книгите ми, когато свързват името ми с нещо забавно. Това е огромен комплимент, но не го считам за полагащ ми се даром.

Лесно или трудно дойде признанието на читателите и критиката?
–    Винаги съм имала ядро от лоялни читатели на първите ми осем книги. Признанието обаче дойде с деветата ми книга. Бях се примирила да бъда един от онези писатели, които, докато седят до непознат на вечеря и биват попитани с какво се занимават, получават въпроса: „О, може би съм чувал за вас?”.  Много е приятно, когато признанието дойде след дълго чакане.

Знаете ли нещо за България? Проблемът с българските и румънските емигранти в Обединеното кралство получи широк отзвук у нас. Бихте ли потърсили история за роман сред имигрантските среди?
–    Никога не изключвам нищо.

В България са публикувани три ваши романа и имате много почитатели. Историите ви са вълнуващи и вдъхновяващи. Откъде взимате сюжети? Има ли биографични елементи, или всичко е фикция?
–    Всичко е фикция, но съм сигурна, че се вмъкват много биографични елементи без дори да го осъзнавам. Понякога поглеждам книгите, които съм написала преди години и мога да видя в тях в какъв период към ги писала и какви неща са ме вълнували по това време.

Любовта е на фокус във вашите романи. Кога човек е по-щастлив – когато дава или когато получава любов?
–    Добър въпрос, но не съм сигурна, че знам отговора. Знам само, че човек се чувства страхотно, когато двете неща се случват по едно и също време.

Кои писатели са ви повлияли при изграждането на стила ви на писане?
–    Твърде много са, за да ги изброявам тук! Но харесвам много различни автори – от Нора Ефрон до Джордж Р. Р. Мартин, от Кейт Аткинсън до Барбара Кингславър.

Майка ви е била илюстратор на детски книги. Вие бихте ли сменили жанра?
–    Веднъж опитах, но открих, че е много по-трудно, отколкото изглежда! В момента съм твърде заета, но както вече казах, никога не изключвам нищо…

Един от проблемите днес е, че младите хора все по-малко четат класически книги. Вашите деца какво четат? А вие, съпругът ви?
–    Децата ми рядко четат класика, но аз вярвам, така както правеше и майка ми, че няма значение какво четат децата, важното е да четат. Те могат да стигнат до класиката по-късно в живота си, както се случва с много хора. Съпругът ми предпочита документални книги, въпреки че ще прочете и художествена, ако го поискам от него.

Споделяте ли мнението на Джеймс Патерсън, че трябва да се пише така както се говори?
–    Смятам, че определено има истина в това. Но обичам самата история да ме кара да мисля и сама да стигам до изводите, а не да ми се дават наготово.

Интервюто взе Румен Василев

Книги от Джоджо Мойс тук

Богато разнообразие от над 20 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg или на 02 460 40 40!

Прочетете още

171465_b

Топ 10 на „USА Today” за най-продаваните книги в САЩ

Седмичната класация на „USA Today” за най-продаваните книги в САЩ бе обновена 1  юли. Изданието …