Рафаел Сабатини: Литературата е душата на една епоха, тази част от нея, която е безсмъртна

29.04.2014 Автори

Днес, 29 април, се навършват 139 години от рождението на италианско-английският писател Рафаел Сабатини. Сабатини е творил през първата половина на ХХ век, като е популярен със своите приключенски и романтични романи. От тях преведени на български са „Скарамуш“, „Капитан Блъд“, „Дневникът на капитан Блъд“, „Морският ястреб“ и др. Публикувал е общо 31 романа, 8 сборника с разкази, 6 нехудожествени книги, други несъбрани разкази и пиеса. Писателят умира през 1950 г. Представяме ви няколко цитата от Сабатини, публикувани в goodreads.com.

„Съжалението от пропусната възможност е най-лошото нещо, което може да обитава една душа“.

„Там остана морето, достъпно за всички и особено съблазнително за тези, които намират себе си във война с човечността“.

„Литературата е душата на една епоха, тази част от нея, която е безсмъртна“.

„Само този, който не притежава нищо, няма врагове“.

„Човек в един момент трябва да се смее на себе си, в противен случай ще полудее. Малко хора го осъзнават. Затова има толкова много луди“.

„Истината толкова често е объркваща“.

„Съдбата е интелигентна сила, която се движи с цел“.

„Златото винаги е било считано за най-доброто свидетелство за добросъвестност“.

„В човешката природа е да бъде безсмислена и нелепа“.

„Всъщност, случайността може да се определи като инструмент, използван от вярата за оформяне на съдбите на хора и народи“.

„Предпазливостта понякога е по-добро качество от куража“.

„В крайна сметка, последната оценка на човек за другите трябва да се базира на знанието му за самия себе си“.