Начало / Интервюта / Мартин Младенов: Българите не искат да излязат от времето на перестройката

Мартин Младенов: Българите не искат да излязат от времето на перестройката

Мартин Младенов е роден в София през 1971 г. Завършва Висшето химико-технологическо училище в Прага. Като инженер-химик участва в реализацията на множество проекти в Чехия (а и в България). Разностранните му интереси го отвеждат до списание „Хлава“, в което е фотограф, илюстратор, а впоследствие и главен редактор. От 2010 г. е съсобственик на галерия ГАЯ в София. През 2003 и 2004 г. участва в няколко общи фотографски изложби в Чехия, а през 2007 г. прави филма „София видеогайд“, на който е сценарист, оператор и копродуцент. Сред литературните му изяви са стихосбирките „Сума Xi“ (2003) и „Прозаични тривиалности“ (2005) (на чешки език) и преводите от чешки на български на пиесите на Вацлав Хавел „Грешка“ (публикувана в Литературен вестник, 2012) и „Оттегляне“ (2009, официална премиера за България в Русенския театър). „PVC“ е дебютният му роман на Младенов. Книгата имаше премиера в столичната книжарница „Хеликон-България“. 

––––––-

На какъв език написахте романа. Вие сте билингвистичен човек, живеете в две държави, България и  Чехия. На кой език мислите?

– Романът е писан на чешки. Мисля на езика в чиято среда се намирам.

Как  един инженер се ориентира към художествена проза?

– Не виждам разрез между  двете.  Аз  по-скоро бих попитал как един хуманитарист, който няма точно  мислене  се опитва да пише текстове.

Асоциирам „PVC“  с рамка, синтетика, вид ограничение. Какъв свят виждате, като застанете пред прозореца си.

– Харесва ми това, което виждам. Прекрасен свят е пред очите ми. По принцип знаете, PVC  означава поливинилхрорид – полимер. Една безкрайно повтаряща се молекула, материя, която прозаично наричаме пластмаса. Тя приключва там, където я срежем. Идеята да я персонализирам е още от времето, когато бях студент в химическия факултет в Прага.

Текстът  Вие е доста визуален и илюстрациите допълнително помагат. Искрено се забавлявах с  тях.

– Мисля  че рисунките са много честни, защото не са правени специално като илюстрации към този текст и към тази книга. И те са един процес , растяха заедно с нея. Рисувани са и по-скоро драскани по същото време , когато тя е писана.

„PVC“ е човек без лице, събрал в себе си всичко най-изкуствено. Кореспондира  си  с други себеподобни  – Интелектуалец, Полицай, Прасе, Телевизия. Оспорвате формите на власт ли по този начин?

– „PVC“ е един инертен  образ. Константа, която определя живота. Не реагира спрямо никой и нищо в околната среда. Не може да има характер, няма мнение, не се променя. Математически погледнато той е аксиома, даденост.

Защо позволяваме на тази субстанция да  формира  мисленето ни?

– „PVC“  e алегория на абсолютното. Защото Бог вече не определя тона на ежедневието ни.

Това е визия за бъдещето?

– Не, за настоящето.

 В съвременната  българска  проза  има тенденция да се пародира героичното минало. Романи като „Възвишение”, „Сестри Палавееви” са изключително популярни. Как е в Чехия?

– Много различни са двете страни, но ми се струва че подобни заигравания са демоде. Така се пишеше през 70 –те години.

Вие сте израснал тук. Сега често пътувате между двете страни. Как се променя България според Вас?

– Живях в България до 1989 г. Сега имам щастието да правя бизнес с много качествени хора тук. Да, стандартът е по-висок, живее се по-добре, но в манталитета  си българите не искат да излязат от времето на перестройката. Да преодолеят вкоренения си мързел.

 

Има ли някаква политическа проекция Вашето пластмасовото същество?  Да предположим, че е  лидер от постсоциалистическа Европа…

– По-скоро персонаж, отразяващ политиката на САЩ, изпразнена откъм идеи.

Значи ли това, че сте антиглобалист?

– Да, но десен. Всъщност моят герой е над всички  различия.

Създава си PVC – свят?

– Напротив, вижда света който е създаден за него. И това не е паралелна действителност, а реалност. Книгата представлява диалози, които в голяма степен са взети от реалността. Буквално цитати на неща, които чувам. И наблюдавам в медиите.

Защо избрахте диалога?

– Защото е естествена форма. Хората общуват по този начин.

Наричат го киберпънк, за мен е роман – антиутопия. Какви читатели очаквате, може би лицата от Протеста?

– Предпочитам доволния бюргер.

 

Интервюто взе Людмила Еленкова

„PVC“ тук

 

Богато разнообразие от над 20 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg или на 02 460 40 40!

Прочетете още

add1-insights-michele-frolla

Писателите учат по-лесно чужди езици

Биографиите на известните показва, че те са и полиглоти Умението да пишеш се свързва и …