Лира Литературно-рекламна Агенция
Херкус Кунчус (1965) е сред най-ярките белетристи на Литва днес. Известен драматург, есеист и изкуствовед, той е автор на 17 романа, сред които „Преминал многократно“ (1998), „Орнамент“ (2002), „Не ми е мъчно за Dushansky“ (2006), „Един литовец във Вилнюс“ (2011) и др. На литовска сцена са поставени 12 негови пиеси. Книгите му са преведени в Русия, Германия, Швеция, Полша и др. Носител e на редица национални и международни литературни награди. Книгата му „Христоматия на пияницата“ беше представена в Столична библиотека.
––––––––
За втори път сте в България, но този път представяте книга. Как се чувствате тук?
– Надявам се книгата да получи положителна реакция от читателите в България, но не е ли това очакването на всеки писател за книгите му? Всеки, който чете тази книга, трябва да има предвид, че става въпрос за хумор, да гледа на нея от тази перспектива. За разлика от другите ми книги, които съм написал, не е толкова сериозна и трябва да забавлява.
Как като писател и председател на ПЕН клуба в Литва как реагирате на политическата криза в региона и по-специално в Украйна и Русия?
– Писателите могат да помогнат само чрез писане. От както започнаха събитията в Украйна и Русия, писателите в Украйна, в Полша, у нас – в Литва, се опитват да хвърлят светлина върху това с отразяване на истинската история, на това което действително се случва. Опитват се да създадат контрапункт на лъжите, които идват от Русия и пречупени през призмата на Кремъл. Искаме да представим истинската картина. В контактите си с чуждестранни писатели, с приятели, които живеят в Европа, те могат да получат и платформа, на която да изразят независимо свободно мнение. В международния ПЕН клуб получихме декларации от колегите си и от Чехия, Беларус, Полша и от други страни, които изпратихме на нашите приятели в Украйна, за да им покажем, че ги подкрепяме. Това понякога също е много важно, да знаят, че са подкрепяни. Понякога по време на война, за хората е важно да знаят, че не са сами.
А поддържате ли контакти с руски писатели?
– Не, твърдо. Не съм бил в Русия от 14 години и нямам и намерение да ходя. Има разбира се свободомислещи сигурно и там. Но не мога да говоря за това, те са от Русия. Аз мога да говоря само за Европа. Ние сме в Европейския съюз, а те са много далеч от нашата среда.
У нас наблюдаваме отлив от четенето сред младите хора, това валидно ли е за Литва?
– Ситуацията в Литва е същата като навсякъде. И при нас го има този проблем. За себе си знам, че литературата е много подходяща за хората, които пътуват. Било то само за тези, които ежедневно се возят в метрото, или пък пътуват на далеч. Така че хората могат да четат на път.
Как държавата подпомага литовската книга и местните автори?
– Държавата ни подкрепя. Има специална структура в правителството, която подпомага редактирането и издаването на местните автори. Има много стипендии, които се отпускат на писатели и други представители на изкуството. Не са много големи. Но например една такава стипендия, която може да ви помогне книгата ви да стигне до книжарниците, е за две години за по 800 лв. на месец.
А как се грижи тя за популяризирането на литовската литература в чужбина?
– Да, има една програма, която се казваше „Литовска книга“, а сега се кнарича „Кооператор“. Тази агенция помага преводите и дава възможност книгите да бъдат публикувани на чужди езици.
Май във всяка страна има някой, който пише за пиене. В България Калин Терзийскии написа много популярен роман на име „Алкохол“. Вие имате ли интерес към подобни заглавия?
– Да, наистина навсякъде се пише за това. Наскоро четох една такава на полски автор – Йежек Пол. Любовта и алкохолът навсякъде сближават хората и са общ език за всички народи. В нашата съвременна греко-романска цивилизация това е универсален език.
Вие какво пиете, докато пишете?
– Никога не пия, докато пиша. И докато чета, не пия. Това е мит, че може да се пише, докато пиеш. Когато си под влияние на алкохол, няма как да формулираш ясна мисъл. Ако си писал нещо така, просто на другия ден го изхвърляш на боклука.
Но има много автори, за които се твърди, че само така са писали – Буковски, Хемингуей…
– Да, Ремарк също. Не съм ги изследвал, но съм сигурен, че всичко, което са написали, са го написали на свежа глава.
Е, все пак, какво обичате да пиете?
– Когато пътувам, предпочитам да пия местното любимо питие. А в Литва пия водка, когато е студено.
Интервюто взе Елена Бойчинова
Свързани заглавия
Министър и посланик представиха „Христоматия на пияницата“
„Христоматия на пияницата“ тук
