Лира Литературно-рекламна Агенция
Людмила ЕЛЕНКОВА
„Човек търси Бог” е новата книга на Ерик Уайнър, познат на българския читател с „География на блаженството” – пример за добра литература, облагородила пътеписа с философско есе. Това уточнение е важно, за да не се поддава читателя на илюзията, че журналистите са новите месии. Макар да живеем във време когато събитийността измества просветителството, Ерик Уайнър и с този свой текст не ни заблуждава. Описал е предпазливо и самоиронично срещите си с осем духовни практики … като турист. В опцията „търсене” Бог присъства географски : Турция, Катманду, Китай, САЩ, Израел – ето само част от местата пораждащи в съзнанието ни трепет за влияние на висша сила. Отдайте й се, казва авторът, който танцува като дервиш, медитира, прави ритуали, изучава кабала, но духовността е лично постижение. Макар въпрос на самодисциплина, възможностите на съвременния човек се обуславят от културата, а всеки преход към религията го сварва неподготвен. В края на книгата има сериозен библиографски списък, който ни кара да погледнем с уважение на този опит. Ерик Уайнър не отрича общочовешки ценности, но разбива с удоволствие мита за тяхната власт над хората . Намира ли Бог накрая? Пътуването завършва с отговор в епилога – „Крача бавно и внимателно, усещайки земята под краката ми стабилна и добре отъпкана.”
„Човек търси Бог” тук
Чудесна е! Като съдържание, като полиграфия… абе изобщо.
Журналистите наистина не са новите месии, но този е добър писател.