Лира Литературно-рекламна Агенция
В романа „Die Akimuden” от 2012 г. на Ерофеев Русия обявява война на несъществуващата държава Акимуди и окупира област, която изобщо не съществува. Всичко това води до изблик на еуфоричен руски патриотизъм, „За мен Крим изключително много наподобява Акимудите“, заяви наскоро в Кьолн Виктор Ерофеев, който представи новата си книга пред германската публика, отбелязва „Дойче веле”.
Авторът има тясна връзка с Крим – земята на руската култура, както я нарича той. Редица велики руски писатели и поети са писали произведенията си точно там – Андрей Бели, Марина Цветаева, Анна Ахматова, Михаил Булгаков, Осип Манделщам, Алексей Толстой, Максимилиан Волошин. По думите на Ерофеев – това е земя на спорове и помирение, която олицетворява руската способност за намиране на обща идея. „Но това, което става в Крим днес, е абсолютно неприкрита агресия, необяснима от гледна точка на международните отношения.“
Гражданите на Крим са били водени от наивни очаквания
Тази агресия, според него, е първата стъпка към окончателното отравяне на отношенията между Русия и Украйна. „За хората в Украйна целостта на страната е неразделна част от националната идентичност. Ако бях украински писател, щях да бъда безкрайно ужасен, но понеже съм руснак, съм просто изплашен. И то не защото не ме боли от случващото се в Украйна, напротив, аз също изпитвам болка, но все пак не съм изложен на тамошния непосредствен натиск“, посочва Ерофеев. Той казва също и това, че е потресен от телевизионната пропаганда – никога преди не бил чувал толкова лъжи. „Репортажите се манипулират, събитията се изопачават. Положението сега е по-лошо от времената, когато съветските танкове навлязоха в бивша Чехословакия, от войната в Афганистан или кубинската криза. Много ми е трудно да живея в държава, която лъже собственото си население“, признава писателят.
Той определя референдума в Крим като абсолютно нелегитимен, но въпреки нарича разбираемо това, че местното население се стреми по някакъв начин към промяна. На първо място – както посочва Ерофеев – съществуват исторически връзки между полуострова и Русия. На второ – Украйна може да бъде критикувана за това, че е направила за Крим твърде малко. Освен това Крим е населен предимно с хора, които са много подвластни на съветския манталитет и изпитват определена носталгия по времената на СССР.
Владимир Путин
„Те навярно въобще не са се замислили как ще се развият за тях нещата оттук нататък. Синовете им ще трябва да служат в руската армия, свободата на мненията и на събиранията, както и останалите им свободи ще бъдат ограничени, тъй като този вид демократични достижения не се поддържат истински в Русия. С решението си жителите на Крим се присъединиха към една държавна система, в която има твърде малко права и свободи. Смятам, че те са станали жертва на едно лековерие, която за съжалние е широко разпространено и в Русия. Ситуацията, в която се намираме всички ние днес, се дължи именно на това наивно лековерие. Ние продължаваме да си мислим, че законите не са важни – ако искаме нещо, просто го правим, а това показва, че още не сме достатъчно зрели, че още не сме навлезли в 21 век.“
„Путин ще се препъне в самия себе си“
Известният руски писател сравнява президента Владимир Путин с часовникар, който манипулира времето и един ден наглася часовника за 21-ви век, а на следващия – за 18-ти. „Нашият основен проблем е наличието на една удивителна политическа незрялост, която пречи за постигането на сериозни промени“, казва Ерофеев. Според него 15 процента от руското население се чувстват като граждани със всички произлизащи от това права, но и отговорности. Те са готови да се трудят, за да изкарват добри пари, защото им се иска да изпращат децата си в добри европейски университети и да живеят в прилични условия. Останалите обаче смятат, че така и така са най-добрите и изобщо нямат намерение да полагат повече усилия – „наивност, която в 21-ви век е просто неоправдана“, допълва писателят.
Що се отнася до руската инвазия в Крим, Ерофеев я нарича „началото на края на Путин“, тъй като човек, който игнорира границите на една чужда държава и по този начин нарушава международното право и собствените си обещания, неминуемо ще се препъне. Стремежът му да събере руските земи е недалновиден, убеден е писателят. „С такива непохватни и противозаконни действия, които шокират целия свят, не може да се създаде държава“, казва писателят.
Текстът е публикуван на dw.de
Виктор Ерофеев е роден на 19 септември 1947 г. в Москва. Прекарва детството си в Париж, където баща му е дипломат. През 1970 г. завършва Филологическия факултет на МГУ. През 1973 г. отпечатаното в сп. “Вопросы литературы” есе за творчеството на Маркиз дьо Сад предизвиква скандал, заради което Ерофеев е принуден да отложи защитата на дисертацията си “Достоевски и френският екзистенциализъм” в Института по световна литература към АН на СССР до 1975 г. В самиздатския алманах “Метропол” излиза повестта му “Трехглавое детище”. До 1988 г. произведенията му се публикуват само в чужбина. Автор е на литературоведските книги “В лабиринте проклятых вопросов” (1990), “Найти в человеке человека. Достоевский и французский экзистенциализм” (Ню Йорк, 1991), „Альбен Мишель“ (1992), както и на много есеистични сборници. Съставител е на нашумелите антологии “Русские цветы зла” (1997) и “Время рожать” (2000). Сборникът с разкази „Ана, или тялото на руския авангард“ (1990) и романите „Руската красавица“ (1990), “Страшный суд” (1996), „Енциклопедия на руската душа“ (1999) и „Добрият Сталин“ (2004) се превръщат в международни бестселъри.
Книги от Ерофеев тук
