Начало / Интервюта / Светлана Кармалита: Литературните шедьоври трудно постигат филмовия си еквивалент

Светлана Кармалита: Литературните шедьоври трудно постигат филмовия си еквивалент

Светлана Кармалита е киносценарист, родена на 9 март 1941 г. в Киев. Съпруга е на известния съветски и руски режисьор Алексей Герман (1938-2013) и майка на Алексей Герман- младши (режисьор и сценарист).  Кармалита беше гост на София Филм Фест 2014, за да представи „Трудно е да бъдеш бог“, на който тя е съсценарист. Филмът е най-дългият проект в  историята на киното. Андрей Герман започва сценария на филма през далечната 1968 г., а Кармалита го завършва. Снимките продължават 10 години. Светлана Кармалита даде специално интервю за читателите на Lira.bg.

–––––––––-

Идвате от страна с друг мащаб, която е близка до сърцето на всеки българин и днес с тревога следим съдбата й. Какви лица видяхте по улиците на София?

– Идвам от Русия, която в момента изпитва сериозни проблеми. Затова, докато се разхождах из вашата столица, видях един мирен, спокоен, благодатен за живеене град.

 Голяма част от живота ви е минала като спътник на Алексей Герман. Неговото име буди респект в България не само за любителите на киното. Духът му  вероятно ви съпровожда и тук?

– 45 години бяхме заедно, като семейство, като сътрудници, като приятели. Пътувахме много с Альоша и когато бяхме в чужбина, винаги съм искала да усещам уют.  Дори по хотелите се стараех да бъда и домакиня, докато той ходеше да снима. Животът с него отдавна ме научи да не се чувствам чужденец. Радвам се на добрия прием у вас.

Локалният език не затваря ли една култура, в частност  в областта на кинематографията,  или напротив, това  е път за нейното самосъхранение?

–  Ще ви дам за пример грузинското кино, което се развиваше отлично през  70-те години, независимо от локалния език. Когато пък видяхме за пръв път филмите на Фелини, възторгът ни беше такъв, че езиковата бариера не ни спря. Киното е изкуство, неограничено от нищо.

 Наричат „Трудно е да бъдеш бог” най-дългият проект в историята на киното. И сякаш остава най-неразбраният.  Много хора реагираха със страх на този филм. Казват, че им напомня яма, от която няма измъкване. Обвиняват ви, че  оспорвате представата за Бога.

– Това е един нестандартен  филм. Дали има, или няма бог, е област на човешкото съществуване, която ние в случая не засягаме. Киното  за времето на своето съществуване си е изработило  абсолютно  точни закони. Тях, а не законите на битието Алексей Герман  започна да нарушава още с първия си филм. Той  въведе гледната точка на зрителя  с идеята да съкрати дистанцията на неговото възприятие.  Трудно е не да бъдеш бог, трудно е да следиш живот, в който присъстват толкова много персонажи. Знаете ли, съществува такъв кинематографичен  похват –„осморка” – камерите  се движат последователно с  всеки от участниците в един диалог . Алексей се отказа от този метод още с първия си филм. Той заложи на нещо  различно – ще го обясня съвсем просто. Да речем,  ето – говоря аз, а камерата следи вас. Моят глас се чува и той е героят в тази сцена, а зрителят наблюдава  как вие реагирате. Изображението се насища с още чувства, натоварва се с допълнителни емоции. В „Трудно е да бъдеш бог” това е акцентирано силно – говори един, а се вижда друг. Подлага се на изпитание способността на човек да възприема, учи го да разграничава.  Този филм разказва за директното влияние на заобикалящата ни  действителност, независимо дали я приемаме, или отхвърляме. За нашето взаимодействие с реалността . В първата част на филма имаме герой, който е просто наблюдател на живота на друга планета, без право да се намесва. Категорично са му забранени всякакви действия, не може да спори, още по-малко да наказва, нито да убива. От целия тричасов филм само  на тази негова пасивност, на това бездействие е отделен  час  и половина. Трудно е да се издържи, но ако зрителят влезе в картината, ако се потопи в предлагащия му се на екрана живот,  ще види, че не е страшно, дори ще почувства спокойствие.

Не се ли ревнуват киното и литературата? Основа на вашия филм е романът на братя Стругацки „Трудно е да бъдеш бог”.

– Ако филмът е добре направен, човек рядко ще се изкуши да купи книгата. Но обратното се случва – той си казва, трябва да  проверя правилно ли режисьорът е предал сюжета. Литературните шедьоври трудно постигат филмовия си еквивалент.

 Може ли от лошия сценарий да стане добър филм? Говори се за криза в жанра на сценария.

– Може, защо не? Криза на сценария няма. Вероятно в Русия има носталгия по изобилието от филми от близкото минало. Но и тогава не пишеха кой знае колко много сценаристи. Доколкото продуцентите диктуват правилата сега, те подбират това, което ще върви, но ако гледаме по-мащабно, има многообразие, има избор на сценарии , заявявам го съвсем отговорно в качеството си на директор на „Леньфилм”.

 Живеем в дигитална епоха. Тя даде много, но не отне ли нещо в областта на киното?

– Трудно е да се каже какво губим, когато печелим по пътя на научно-техническия прогрес.  Аз например чета книги само на хартиен носител. Не мога да гледам 3D – там всичко ми е разположено в една плоскост.  За „ Трудно е да бъдеш бог” избрахме  най-добрите  оператори в Русия.  За да сме сигурни, че със своя професионализъм ще уловят цялата многоплановост и разнообразие на кадъра. Затова филмът постига  такова силно емоционално въздействие.

Достойнствата на едно художествено произведение се измерват и по това, доколко то е реакция на политиката. Ще създадат ли събитията в Украйна нова тема за кинематографията? Както Първата и Втора световни войни, 11 септември?

– Човекът на изкуството не може да бъде съдник на народа си.  Но си струва да показваме живота  дори на един-единствен човек, който е в разрив със съществуващата идеология. Аз не заех никаква крайна позиция, не се подписах под това да се присъедини ли Крим към Русия или не.  С какъвто и исторически  пример да обясня тази моя нагласа, ще се свърже с болезнената политическа ситуация днес. Родена съм през 1941 г. Цялото ми семейство живееше под германска окупация. Знам какво е война и това ме кара да се съмнявам, че случващото се в Киев е за добро. Моята 90-годишна майка, която е с учудващо ясно съзнание, помни пътя към влака на смъртта, който ще ги откара в лагер, тя носела куфара на своята приятелка – еврейка. Никой не знаел къде отива, мислели са, че ги изселват. Един германски офицер просто изхвърлил майка ми, благодарение на което днес ние сме живи. Затова съм възпитана да приемам  с уважение гледните точки на другите – независимо за или против . Завърших този филм, не за да търся светлина  в края на тунела. А за да покажа мрака в самия тунел.

 Фото: kinote.info

Интервюто взе Людмила Еленкова

 

 

Богато разнообразие от над 35 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg!

Прочетете още

1b3c5e96e7abdfd7322b5e9a9cd08247

Дневници на Дарвин изчезнаха от Кеймбриджкия университет

Ценните документи липсват в библиотеката вече 20 години Дневниците, в които присъства и еволюционното дърво, …