Начало / Интервюта / Светлана Кармалита: Литературните шедьоври трудно постигат филмовия си еквивалент

Светлана Кармалита: Литературните шедьоври трудно постигат филмовия си еквивалент

Светлана Кармалита е киносценарист, родена на 9 март 1941 г. в Киев. Съпруга е на известния съветски и руски режисьор Алексей Герман (1938-2013) и майка на Алексей Герман- младши (режисьор и сценарист).  Кармалита беше гост на София Филм Фест 2014, за да представи „Трудно е да бъдеш бог“, на който тя е съсценарист. Филмът е най-дългият проект в  историята на киното. Андрей Герман започва сценария на филма през далечната 1968 г., а Кармалита го завършва. Снимките продължават 10 години. Светлана Кармалита даде специално интервю за читателите на Lira.bg.

–––––––––-

Идвате от страна с друг мащаб, която е близка до сърцето на всеки българин и днес с тревога следим съдбата й. Какви лица видяхте по улиците на София?

– Идвам от Русия, която в момента изпитва сериозни проблеми. Затова, докато се разхождах из вашата столица, видях един мирен, спокоен, благодатен за живеене град.

 Голяма част от живота ви е минала като спътник на Алексей Герман. Неговото име буди респект в България не само за любителите на киното. Духът му  вероятно ви съпровожда и тук?

– 45 години бяхме заедно, като семейство, като сътрудници, като приятели. Пътувахме много с Альоша и когато бяхме в чужбина, винаги съм искала да усещам уют.  Дори по хотелите се стараех да бъда и домакиня, докато той ходеше да снима. Животът с него отдавна ме научи да не се чувствам чужденец. Радвам се на добрия прием у вас.

Локалният език не затваря ли една култура, в частност  в областта на кинематографията,  или напротив, това  е път за нейното самосъхранение?

–  Ще ви дам за пример грузинското кино, което се развиваше отлично през  70-те години, независимо от локалния език. Когато пък видяхме за пръв път филмите на Фелини, възторгът ни беше такъв, че езиковата бариера не ни спря. Киното е изкуство, неограничено от нищо.

 Наричат „Трудно е да бъдеш бог” най-дългият проект в историята на киното. И сякаш остава най-неразбраният.  Много хора реагираха със страх на този филм. Казват, че им напомня яма, от която няма измъкване. Обвиняват ви, че  оспорвате представата за Бога.

– Това е един нестандартен  филм. Дали има, или няма бог, е област на човешкото съществуване, която ние в случая не засягаме. Киното  за времето на своето съществуване си е изработило  абсолютно  точни закони. Тях, а не законите на битието Алексей Герман  започна да нарушава още с първия си филм. Той  въведе гледната точка на зрителя  с идеята да съкрати дистанцията на неговото възприятие.  Трудно е не да бъдеш бог, трудно е да следиш живот, в който присъстват толкова много персонажи. Знаете ли, съществува такъв кинематографичен  похват –„осморка” – камерите  се движат последователно с  всеки от участниците в един диалог . Алексей се отказа от този метод още с първия си филм. Той заложи на нещо  различно – ще го обясня съвсем просто. Да речем,  ето – говоря аз, а камерата следи вас. Моят глас се чува и той е героят в тази сцена, а зрителят наблюдава  как вие реагирате. Изображението се насища с още чувства, натоварва се с допълнителни емоции. В „Трудно е да бъдеш бог” това е акцентирано силно – говори един, а се вижда друг. Подлага се на изпитание способността на човек да възприема, учи го да разграничава.  Този филм разказва за директното влияние на заобикалящата ни  действителност, независимо дали я приемаме, или отхвърляме. За нашето взаимодействие с реалността . В първата част на филма имаме герой, който е просто наблюдател на живота на друга планета, без право да се намесва. Категорично са му забранени всякакви действия, не може да спори, още по-малко да наказва, нито да убива. От целия тричасов филм само  на тази негова пасивност, на това бездействие е отделен  час  и половина. Трудно е да се издържи, но ако зрителят влезе в картината, ако се потопи в предлагащия му се на екрана живот,  ще види, че не е страшно, дори ще почувства спокойствие.

Не се ли ревнуват киното и литературата? Основа на вашия филм е романът на братя Стругацки „Трудно е да бъдеш бог”.

– Ако филмът е добре направен, човек рядко ще се изкуши да купи книгата. Но обратното се случва – той си казва, трябва да  проверя правилно ли режисьорът е предал сюжета. Литературните шедьоври трудно постигат филмовия си еквивалент.

 Може ли от лошия сценарий да стане добър филм? Говори се за криза в жанра на сценария.

– Може, защо не? Криза на сценария няма. Вероятно в Русия има носталгия по изобилието от филми от близкото минало. Но и тогава не пишеха кой знае колко много сценаристи. Доколкото продуцентите диктуват правилата сега, те подбират това, което ще върви, но ако гледаме по-мащабно, има многообразие, има избор на сценарии , заявявам го съвсем отговорно в качеството си на директор на „Леньфилм”.

 Живеем в дигитална епоха. Тя даде много, но не отне ли нещо в областта на киното?

– Трудно е да се каже какво губим, когато печелим по пътя на научно-техническия прогрес.  Аз например чета книги само на хартиен носител. Не мога да гледам 3D – там всичко ми е разположено в една плоскост.  За „ Трудно е да бъдеш бог” избрахме  най-добрите  оператори в Русия.  За да сме сигурни, че със своя професионализъм ще уловят цялата многоплановост и разнообразие на кадъра. Затова филмът постига  такова силно емоционално въздействие.

Достойнствата на едно художествено произведение се измерват и по това, доколко то е реакция на политиката. Ще създадат ли събитията в Украйна нова тема за кинематографията? Както Първата и Втора световни войни, 11 септември?

– Човекът на изкуството не може да бъде съдник на народа си.  Но си струва да показваме живота  дори на един-единствен човек, който е в разрив със съществуващата идеология. Аз не заех никаква крайна позиция, не се подписах под това да се присъедини ли Крим към Русия или не.  С какъвто и исторически  пример да обясня тази моя нагласа, ще се свърже с болезнената политическа ситуация днес. Родена съм през 1941 г. Цялото ми семейство живееше под германска окупация. Знам какво е война и това ме кара да се съмнявам, че случващото се в Киев е за добро. Моята 90-годишна майка, която е с учудващо ясно съзнание, помни пътя към влака на смъртта, който ще ги откара в лагер, тя носела куфара на своята приятелка – еврейка. Никой не знаел къде отива, мислели са, че ги изселват. Един германски офицер просто изхвърлил майка ми, благодарение на което днес ние сме живи. Затова съм възпитана да приемам  с уважение гледните точки на другите – независимо за или против . Завърших този филм, не за да търся светлина  в края на тунела. А за да покажа мрака в самия тунел.

 Фото: kinote.info

Интервюто взе Людмила Еленкова

 

 

Богато разнообразие от над 35 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg!

Прочетете още

unnamed

Писател представя света на психоактивните растения

Майкъл Полан полага важни въпроси за дрогите This Is Your Mind On Plants, както се …