Лира Литературно-рекламна Агенция
Светлана Кармалита е киносценарист, родена на 9 март 1941 г. в Киев. Съпруга е на известния съветски и руски режисьор Алексей Герман (1938-2013) и майка на Алексей Герман- младши (режисьор и сценарист). Кармалита беше гост на София Филм Фест 2014, за да представи „Трудно е да бъдеш бог“, на който тя е съсценарист. Филмът е най-дългият проект в историята на киното. Андрей Герман започва сценария на филма през далечната 1968 г., а Кармалита го завършва. Снимките продължават 10 години. Светлана Кармалита даде специално интервю за читателите на Lira.bg.
–––––––––-
Идвате от страна с друг мащаб, която е близка до сърцето на всеки българин и днес с тревога следим съдбата й. Какви лица видяхте по улиците на София?
– Идвам от Русия, която в момента изпитва сериозни проблеми. Затова, докато се разхождах из вашата столица, видях един мирен, спокоен, благодатен за живеене град.
Голяма част от живота ви е минала като спътник на Алексей Герман. Неговото име буди респект в България не само за любителите на киното. Духът му вероятно ви съпровожда и тук?
– 45 години бяхме заедно, като семейство, като сътрудници, като приятели. Пътувахме много с Альоша и когато бяхме в чужбина, винаги съм искала да усещам уют. Дори по хотелите се стараех да бъда и домакиня, докато той ходеше да снима. Животът с него отдавна ме научи да не се чувствам чужденец. Радвам се на добрия прием у вас.
Локалният език не затваря ли една култура, в частност в областта на кинематографията, или напротив, това е път за нейното самосъхранение?
– Ще ви дам за пример грузинското кино, което се развиваше отлично през 70-те години, независимо от локалния език. Когато пък видяхме за пръв път филмите на Фелини, възторгът ни беше такъв, че езиковата бариера не ни спря. Киното е изкуство, неограничено от нищо.
Наричат „Трудно е да бъдеш бог” най-дългият проект в историята на киното. И сякаш остава най-неразбраният. Много хора реагираха със страх на този филм. Казват, че им напомня яма, от която няма измъкване. Обвиняват ви, че оспорвате представата за Бога.
– Това е един нестандартен филм. Дали има, или няма бог, е област на човешкото съществуване, която ние в случая не засягаме. Киното за времето на своето съществуване си е изработило абсолютно точни закони. Тях, а не законите на битието Алексей Герман започна да нарушава още с първия си филм. Той въведе гледната точка на зрителя с идеята да съкрати дистанцията на неговото възприятие. Трудно е не да бъдеш бог, трудно е да следиш живот, в който присъстват толкова много персонажи. Знаете ли, съществува такъв кинематографичен похват –„осморка” – камерите се движат последователно с всеки от участниците в един диалог . Алексей се отказа от този метод още с първия си филм. Той заложи на нещо различно – ще го обясня съвсем просто. Да речем, ето – говоря аз, а камерата следи вас. Моят глас се чува и той е героят в тази сцена, а зрителят наблюдава как вие реагирате. Изображението се насища с още чувства, натоварва се с допълнителни емоции. В „Трудно е да бъдеш бог” това е акцентирано силно – говори един, а се вижда друг. Подлага се на изпитание способността на човек да възприема, учи го да разграничава. Този филм разказва за директното влияние на заобикалящата ни действителност, независимо дали я приемаме, или отхвърляме. За нашето взаимодействие с реалността . В първата част на филма имаме герой, който е просто наблюдател на живота на друга планета, без право да се намесва. Категорично са му забранени всякакви действия, не може да спори, още по-малко да наказва, нито да убива. От целия тричасов филм само на тази негова пасивност, на това бездействие е отделен час и половина. Трудно е да се издържи, но ако зрителят влезе в картината, ако се потопи в предлагащия му се на екрана живот, ще види, че не е страшно, дори ще почувства спокойствие.
Не се ли ревнуват киното и литературата? Основа на вашия филм е романът на братя Стругацки „Трудно е да бъдеш бог”.
– Ако филмът е добре направен, човек рядко ще се изкуши да купи книгата. Но обратното се случва – той си казва, трябва да проверя правилно ли режисьорът е предал сюжета. Литературните шедьоври трудно постигат филмовия си еквивалент.
Може ли от лошия сценарий да стане добър филм? Говори се за криза в жанра на сценария.
– Може, защо не? Криза на сценария няма. Вероятно в Русия има носталгия по изобилието от филми от близкото минало. Но и тогава не пишеха кой знае колко много сценаристи. Доколкото продуцентите диктуват правилата сега, те подбират това, което ще върви, но ако гледаме по-мащабно, има многообразие, има избор на сценарии , заявявам го съвсем отговорно в качеството си на директор на „Леньфилм”.
Живеем в дигитална епоха. Тя даде много, но не отне ли нещо в областта на киното?
– Трудно е да се каже какво губим, когато печелим по пътя на научно-техническия прогрес. Аз например чета книги само на хартиен носител. Не мога да гледам 3D – там всичко ми е разположено в една плоскост. За „ Трудно е да бъдеш бог” избрахме най-добрите оператори в Русия. За да сме сигурни, че със своя професионализъм ще уловят цялата многоплановост и разнообразие на кадъра. Затова филмът постига такова силно емоционално въздействие.
Достойнствата на едно художествено произведение се измерват и по това, доколко то е реакция на политиката. Ще създадат ли събитията в Украйна нова тема за кинематографията? Както Първата и Втора световни войни, 11 септември?
– Човекът на изкуството не може да бъде съдник на народа си. Но си струва да показваме живота дори на един-единствен човек, който е в разрив със съществуващата идеология. Аз не заех никаква крайна позиция, не се подписах под това да се присъедини ли Крим към Русия или не. С какъвто и исторически пример да обясня тази моя нагласа, ще се свърже с болезнената политическа ситуация днес. Родена съм през 1941 г. Цялото ми семейство живееше под германска окупация. Знам какво е война и това ме кара да се съмнявам, че случващото се в Киев е за добро. Моята 90-годишна майка, която е с учудващо ясно съзнание, помни пътя към влака на смъртта, който ще ги откара в лагер, тя носела куфара на своята приятелка – еврейка. Никой не знаел къде отива, мислели са, че ги изселват. Един германски офицер просто изхвърлил майка ми, благодарение на което днес ние сме живи. Затова съм възпитана да приемам с уважение гледните точки на другите – независимо за или против . Завърших този филм, не за да търся светлина в края на тунела. А за да покажа мрака в самия тунел.
Фото: kinote.info
Интервюто взе Людмила Еленкова
