Лира Литературно-рекламна Агенция
Харлан Коубън е американски писател, роден през 1962 г. Пише криминални романи и трилъри. Печелил е наградите „Anthony Award“, „Edgar Award“, „RBA International Prize for Crime Writing“ и др. Произведенията му често включват заплетени сюжети, разковничето на които обикновено се крие в миналия събития. Много книги на Коубън са преведени на български, сред тях „Под напрежение“, „Гората“, „Само един поглед“, „Не казвай на никого“ и др. Представяме ви интервю с Коубън, публикувано в thebigthrill.org.
–––––––––––-
Романите ви „Не казвай на никого“ и „Six Years“ разказват истории за любовта, но и тайните, които разделят хората.
– Да, точно така. В своята същност, тези книги са както любовни истории, така и трилъри. Главни мотиви са копнежа и надеждата. Няма нищо по-завладяващо от това.
Притеснявате ли се дали ще успеете да завършите даден сюжет както трябва, докато пишете?
– Разбира се, че се притеснявам. Но след публикуването на над 20 романа, съм се научил, че понякога нещата се подреждат от само себе си. Но често се притеснявам, че няма да успея да напиша силен финал. Това е част от процеса. Обичам да давам ясни и логични отговори на читателя. Много ме ядосват писатели, които не доизпипват нещата. Но е честно да накараш и читателя да се замисли какво става с персонажа след финала на книгата.
Това, което харесвам във вашето творчество е, че вкарвате хумор в напечени моменти. Как въвеждате комедията в сюжета?
– Идва естествено, докато пиша. Никога не се връщам назад, за да включвам смешни моменти в повествованието. Не би било добре. Хуморът в трилъра трябва да е органичен. Ако се опитвате задължително да имате смешни елементи, няма да се получи.
Пет ваши книги са оглавявали бестселър класацията на „Ню Йорк Таймс“, имате и много престижни награди. Това поставя ли ви под натиск преди публикуване на нова книга?
– Натискът е незначителен. Всички си мислят, че съм под напрежение. За мен това е смешно. Има напрежение, когато нямаш договор с издателство и не знаеш кой и дали изобщо някой ще публикува книгата ти. Има напрежение, когато знаеш, че на никой не му пука за излизането на книгата ти. Като си автор на бестселъри, вече всичко е лесно. Що се отнася до целите ми, вече съм ги постигнал. Това, което ме мотивира, е да се опитвам да пиша все по-добри и по-добри книги. Винаги искам да надскоча себе си.
Притеснявате ли се за издателската индустрия?
– Не, защото аз не мога да направя нищо. Съвет към новаците – стига сте се притеснявали за издателския бизнес, а се съсредоточете върху писане. Знам едно – ако книгата е добра, читателите ще я четат, независимо дали тя е в печатен, електронен формат или на каменни плочи. Ако не си добър, проверяването на рейтинга в „Амазон“ и самохвалството в „Туитър“ няма да помогнат.
Какви други съвети бихте дали на начинаещите писатели? Както тези, които съвсем прохождат като автори, така и тези с една или две публикувани книги.
– Аз отговорих вече. Социалните мрежи, в голямата си част, не помагат изобщо. Да, някои писатели имат полза от тях, но също така някои писатели са печелили от лотарията. Издателите те карат да се занимаваш с тях, но същите издатели преди години ни караха да пътуваме до далечни места на собствени разноски и да даваме автографи в затънтени книжарнички. Някой да е спечелил от това? Вярно е, че трябва да познаваш бизнеса и промените в него. Но в основата на всеки голям успех неизменно е добрата история. Не е забавен пост в „Амазон“ или „Фейсбук“. Ако не ми вярвате, проверете вашите любими писатели. Проучете как те са пробили.
Кой е най-лошият съвет за един писател?
– Всеки, който не завършва с: „Млъквай и пиши!“.
След успеха на филма по „Не казвай на никого“, вероятно и други ваши книги ще бъдат филмирани.
– Да. Но не си заслужава да се говори за „Холивуд“ преди да съм седнал в киносалона и да гледам вече готов филм по моя книга. Само помислете колко пъти е имало спекулации за адаптирането на дадена книга и колко рядко проекта наистина се осъществява.
Книги от Харлан Коубън тук
