Лира Литературно-рекламна Агенция
Писането на секс сцени не е лесно. Не случайно има литературна награда, давана за най-лош такъв текст в книга – „Bad Sex in Fiction Award“. Еротичният жанр обаче е много актуален в момента – Е Л Джеймс и Силвия Дей станаха мултимилионерки през последните години със своите поредици. Писателят Дж. Дюсет, автор на „Sapphire Blue“, дава няколко съвета затова как да се справяме по-добре, когато трябва да описваме еротични взаимоотношения между героите.
1. Практиката води до съвършенство. Като всяко нещо, това важи и за писането на секс сцени в книги. Но докато на дамите писателки им се отдава по-лесно, ние мъжете трябва да се упражняваме доста повече, за да усъвършенстваме уменията си.
2. Секс сцените не са като никои други. Взаимоотношенията между читател и писател са по-особени. Авторът се опитва да предаде определено усещане на читателя. Но това не е лесно, защото сексуалните възприятия на всеки са строго индивидуални. Секс сцените са несравними с всякакъв друг тип писане.
3. Иронията не е подходяща. Шеговитият тон не е подходящ за еротична литература. По този начин няма как да предадете точното чувство у читателя. Някои писатели смятат, че по-лесно ще избегнат неудобството, ако обърнат всичко на шега, но този метод е грешен.
4. Не прекалявайте с описанието. Когато се пресъздава всеки един физически акт, бил той секс, ръкопашен бой или тичане по улицата, концентрацията трябва да е върху емоцията, а не върху детайлно описание на обстановката. Целта е да накарате читателя да чувства това, което чувстват персонажите.
5. Опитайте се да не бъдете женомразци. Този съвет е към мъжете, които се опитват да пишат еротична проза. Това, което имам предвид е, да избягвате стереотипа, наложен от ранните детективски, т. нар. „черни“ романи. В тях жената е нереално, непостижимо привлекателна и винаги се опитва да манипулира главния герой с красотата си. Накрая е спасена от главния герой, или я застига жестока смърт. Старайте се да изграждате реалистични героини.
6. Отървете се от чувството за неудобство. Понякога в еротичната литература читателят решава, че авторът е преживял всичко, за което пише. Това е грешен подход, защото повечето писатели не са били тайни агенти, средновековни крале или извънземни същества. Но те пишат за тях. Авторът трябва да приеме, че не всички ще разберат идеите му правилно.
Трилогията на Е Л Джеймс тук
Трилогията на Силвия Дей тук
