Лира Литературно-рекламна Агенция
Мери Симсис прекарва голяма част от живота си в Нова Англия, където работи първо за различни списания, а след това и като корпоративен адвокат, занимавайки се в свободното си време с писане на проза. Сега живее в Южна Флорида със съпруга си, който е и неин партньор в адвокатската кантора, и с тяхната дъщеря.
От вчера, 6 март,на българския книжен пазар е дебютният й роман „Боровинков пай и солени целувки” – съвършен баланс от съставките: хумор, романтика, неподвластна на времето любовна история и вдъхновяващо емоционално пътешествие. Интервюто се публикува със съдействието на издателство „Кръгозор”.
––––––––––––––-
Как се появи интересът ви към писането и как започна вашата кариера на писател?
– Започнах да пиша на около осем години. Преди пишeх кратки историйки и ги илюстрирах. Освен това обичах да пиша поезия. Някои от моите учители ме окуражаваха да продължа да се занимавам с това, особено учителката ми по английски език от девети клас, с която все още поддържам връзка. Никога не съм мислила, че ще стана писател. В колежа бях решила да правя магистратура по журналистика, защото ми се струваше по-безопасен, по-практичен начин за изкарване на прехрана с писане, отколкото със създаването на книги. Но една част от мен все още обичаше да пише художествени текстове. Докато живеех в Кънектикът и работех като адвокат, се записах на вечерен курс по творческо писане в местния университет. И тогава вече наистина се „зарибих”. Работех часове наред в кантората, после се прибирах вечерта у дома и до сутринта пишех разкази. Бях изтощена, но ми харесваше. Усилията ми се отплатиха, защото започнаха да публикуват разказите ми в литературни списания. После се преместихме във Флорида, роди се дъщеря ми и аз отложих писането за няколко години. Но се завърнах отново към него, след като записах и тук курс по усъвършенстване на литературните умения. Този курс ми даде мотивацията да продължа да пиша.
В дебютния ви роман „Боровинков пай и солени целувки” главната героиня Елън Бранфорд трябва да направи избор между изтънчения градски живот и по-простичките удоволствия на живота в малкия град. Изправяли ли сте се пред подобен избор?
– В известен смисъл, да. Изборът на Елън е между сигурността и риска. Винаги съм се интересувала от тази тема, защото съм имала подобни терзания. Практичната ми страна ме насочваше към кариерата на журналист и адвокат, далече от писателската професия, която винаги ме е привличала много. Не съжалявам за нищо от това, което съм направила, но се радвам, че сега прекарвам повече време в писане.
Има ли общи черти между вас и героинята ви Елън?
– Абсолютно. Като адвокат Елън има силни практически умения, рационална е, но освен това има и творческа страна, която й позволява да бъде добър фотограф. В това отношение си приличаме. И аз съм рационална, адвокат, но обичам да пиша романи и да снимам. Фотографията ми е сериозно хоби от ранно детство. Винаги нося със себе си фотоапарат или камера. Погледнете уебсайта и Фейсбук страницата ми и ще видите хилядите ми снимки. В романа има някои моменти, в които Елън гледа определени пейзажи и сцени и си представя как биха изглеждали през обектива на апарата й. Аз самата правя това постоянно. Също като мен Елън обича да слуша стари джазови мелодии – песните на Коул Портър, Джеръм Кернт, Кармайкъл и Гершуин. Казвали са ми, че съм родена в погрешна епоха – от музикална гледна точка.
Преди сте писали основно разкази. Каква е разликата между писането на кратки истории и романи?
– Различно е, защото в романа трябва да развиеш една история за по-дълъг период от време. Именно затова винаги съм се съмнявала, че ще напиша роман. Близък мой приятел – писател, обаче ме окуражи да го направя. Беше ми странно, че ще напиша история, която ще се развие на повече от десет или двайсет страници. Започнах да пиша и когато стигнах до седемдесета страница, осъзнах, че това е моят път, че съм напипала посоката. Има и прилики, разбира се. Всяка глава е отделна история и просто трябва да я навържеш с останалите.
Ще продължите ли с романите, или ще се върнете към разказите, а може би ще съчетавате двете?
– Обичам разказите, но вече оценявам колко е хубаво да имаш време и пространство да развиеш сюжета и образите. Така че засега ще се придържам към формата на романите. В момента работя по нов роман – за жена, която се завръща в дома на родителите си в Кънектикът и трябва да се пребори с някои нерешени проблеми от миналото си.
За колко време написахте „Боровинков пай и солени целувки”?
– За три години. Мисля, че вече ще бъда по-ефективна. А може и само така да ми се струва. Все още уточнявам някои основни детайли в сюжета на новия си роман, въпреки че вече работя по него.
Нещо друго, което искате да споделите с читателите ни?
– Да, като човек, който в момента има своята трета кариера, мога да посъветвам всички, които искат да направят нещо различно с живота си. Може да направите всичко, което искате, на всяка възраст, на всеки етап от развитието си, ако обичате достатъчно силно и искрено желаете да се посветите на това нещо. Може да оставите за малко настрани това, което наистина обичате, за да запазите работата си и да плащате сметките си, но не се отказвайте и стъпка по стъпка променяйте съотношението. Както е казал Гьоте: „Каквото можеш да правиш или мечтаеш да го можеш, заеми се с него! Смелостта съдържа в себе си творческа сила и вълшебство.” Така че започнете веднага.
Източник: Бека Роуан, Аllthingsgirl.com
„Боровинков пай и солени целувки” тук
