Лира Литературно-рекламна Агенция
Днес, 27 февруари, се навършват 112 години от рождението на Джон Стайнбек. Писателят е една от ключовите фигури в американската литература. Тематиката на творбите му е трагедията, която преживяват по-бедните и фермерските семейства по време на Голямата депресия. Носител е на Нобелова награда за литература през 1962 г. и „Пулицър”. Най-известните му книги са „Гроздовете на гнева”, „За мишките и хората” и „На изток от рая”. Умира през 1968 г. Представяме ви цитати от Стайнбек, публикувани в wikiquote.org.
„Аз почти винаги пиша – също както почти винаги дишам“.
„В истината има повече красота, дори когато красотата е отвратителна“.
„В пълната си самота писателите се опитват да обяснят необяснимото“.
„Властта не корумпира. Страхът корумпира… може би страхът от загуба на власт“.
„Добрият писател вечно се стреми да извърши невъзможното“.
„Идеите са като зайци. Докато си вземеш двойка и се научиш как да се оправяш с тях, съвсем скоро станали дузина“.
„Когато човек твърди, че не иска да говори за нещо, той обикновено иска да каже, че не е в състояние да мисли за нищо друго“.
„Малко любов“ е като „малко вино“ — прекаляването с едното или другото сериозно вреди на здравето“.
„Настоявам, че един писател, който не вярва страстно в съвършенството на човека, няма нито отдаденост, нито място в литературата“.
„Ние сме самотни животни. И прекарваме целия си живот в опити да бъдем по-малко самотни“.
„Писателят трябва да вярва, че това, което прави, е най-важното нещо на света. И трябва да се придържа към тази илюзия, дори когатознае, че не е истина“.
„Пътуването е като брака. Най-сигурният начин да сгрешиш е да мислиш, че ти го контролираш“.
„Такъв е престижът на Нобеловата награда и на това място, където стоя, че ме подтикват не да скърцам като благодарна или извиняваща се мишка, а да рева като лъв, горд от своята професия и от големите и талантливи хора, които са я практикували през вековете“.
„Човек се гордее с всяко нещо, стига то да му е едничкото. И може би колкото по-малко притежаваш, толкоз повече ти се иска да себиеш в гърдите“.
„Човек в действителност нищо не знае за другите човешки същества. Най-доброто, което може да направи, е да предполага, че и те са като него“.
Книги от Джон Стайнбек тук
