Лира Литературно-рекламна Агенция
Книгите дават възможност на читателя да погледне света през очите на някой друг – главния герой. Често обаче в литературата фокусът е върху един герой и читателят няма възможност да види перспективата на останалите. Често именно женските персонажи са пренебрегвани. Сайтът huffingtonpost.com ни представя 8 литературни образа, които заслужават книги, посветени точно на тях.
Сани в „Спасителят в ръжта” от Дж. Д. Селинджър. Този роман е признат заради автентичния портрет на тийнейджъра Холдън Колфийлд. Но един от силните моменти в него е сблъсъкът на Холдън с проститутката Сани. Тя е различна от стереотипа – възпитана е. Сани кара читателя да се замисли доколко са основателни постоянните оплаквания на Холдън.
Мери Лу в „По пътя” от Джак Керуак. Авантюристичната Мери Лу в тази библия на бийткултурата е често засенчвана от мъжките образи. За щастие години по-късно излиза биографията на Луан Андерсън „One and Only”. Андерсън именно е прототипът на героинята.
Лолита в „Лолита” от Владимир Набоков. Разказвачът на историята е Хумберт Хумберт, който представя себе си като жертва на 12-годишното момиче, в което е влюбен по особен начин. За съжаление, читателят не вижда Лолита от друга гледна точка, освен през фантазиите на Хумберт Хумберт.
Брет в „Слънце изгрява” от Ърнест Хемингуей. Лейди Брет Ашли е най-мистериозният персонаж в тази класика на Хемингуей. Макар ролята й на магнит за мъжете да е ключова за книгата, то читателят така и не разбира истинската същност на жената Брет Ашли.
Пенелопа в „Одисея” от Омир. Пенелопа чака Одисей в продължение на 10 години, докато той се върне от едно от най-епичните пътешествия в литературата. Все пак, отстрани изглежда невъзможно тя да е прекарала десетилетие в стаята си, чакайки да се върне съпругът й. Би било любопитно да се научи нейната история през това време.
Гертруда в „Хамлет” от Уилям Шекспир. Гертруда е многопластов образ. Във вечната пиеса на Шекспир, тя заема както страната на порочния крал, така и тази на терзаещия се и гневен свой син Хамлет. Авторът така и не разкрива от коя страна на барикадата стои и какви са нейните мотиви.
Мис Хавишам в „Големите надежди” от Чарлс Дикенс. Тя търси отмъщение за лошия си късмет, като учи доведената си дъщеря Естела как да разбива сърца. Героинята е важна част от романа на Дикенс. Нейната едновременно жестока, но и нежна същност заслужава собствен роман.
Мери в „Американски пасторал” от Филип Рот. Книгата проследява историята на Симор Левов, по прякор Шведа. Той обаче не дава достатъчно подробности за неговата енигматична и тъжна дъщеря, която се превръща от ангел в политически терорист.
