Жорж Сименон: Всички ние сме потенциални персонажи в роман

13.02.2014 Автори

Днес, 13 февруари, се навършват 111 години от рождението на Жорж Сименон. Белгийският писател е един от най-плодовитите автори на ХХ век. Творчеството му е събрано в 80 тома. Само за популярния си персонаж, инспектор Мегре, има 75 романа и 28 разказа. Писал е между 60 и 80 машинописни страници на ден. На български са преведени книгите му „Мегре и мъртвото момиче”, „Котаракът”, „Синята стая”, „Мегре се брани” и много други. Умира през 1989 г. Представяме ви цитати от Сименон, публикувани в wikiquote.org, brainyquote.com и goodreads.com.

„Един от проблемите, който вероятно ще ме преследва по-дълго от всеки друг, е този с комуникацията”.

„Разбирай хората, не ги съди. В живота няма престъпници, има само жертви”.

„Обожавам живота, но не се страхувам от смъртта. Просто предпочитам да умра колкото се може по-късно”.

„Всеки счита себе си за изключителен и не желае да се равнява с обикновеното простолюдие”.

„Винаги съм се опитвал да пиша простичко, с лесни за разбиране, а не абстрактни думи”.

„Давайки домашни упражнения, учителите се целят в учениците, но улучват родителите”.

„Фактът, че сме не знам колко милиона хора, а комуникацията, завършената комуникация, е невъзможна дори между само двама човека, за мен е една от трагедиите на света”.

„Животът на интелектуалците протича в много тесен кръг. Те се четат един други. И си пишат един за други”.

„Всички ние сме потенциални персонажи в роман. Разликата е, че персонажите в романите наистина живеят животите си в пълна степен”.

„Започваш да пушиш, за да докажеш, че си мъж. После се опитваш да спреш да пушиш, за да докажеш, че си мъж”.

„Писането не е професия, а призвание да бъдеш нещастен”.

„Още от най-ранна възраст децата притежават качествата и недостатъците на възрастните, така че човек се учи да познава хората, като наблюдава как живеят децата”.

„Съществува само един морал – този, с помощта на който силните поробват слабите”.

„Чета и наказателния кодекс, и Библията. Библията е жестока книга. Може би най-жестоката, която е била писана някога”.

„Просто се случи. Сякаш момента дойде когато е необходимо и естествено да се вземе решението, което е взето отдавна”.