Лира Литературно-рекламна Агенция
Нейтън Файлър (33) спечели награда „Costa“ за книга на годината на Великобритания и Ирландия с дебютния си романа си „Където луната я няма“. За престижния приз Файлър беше избран пред фаворитката Кейт Аткинсън. Той получи премия от 30 000 паунда. Романът разказва за момче, което започва да страда от шизофрения след смъртта на брат му. Самият автор взима работи в домове за психично болни. Книгата ще излезе и на български в средата на февруари, издадена от „Обсидиан“. След триумфа Файлър даде интервю пред британския канал „Sky News“.
––––––––––––
Поздравления! Какво изпитахте, когато съобщиха, че сте победител?
– Благодаря. Беше шок. Изненада. Още съм изненадан. Но е много приятно.
Разкажете за своя път като писател.
– Пиша цял живот. Опитах се да напиша първата си книга, когато бях на 7. Но все нещо не се получаваше. Трябваше да си намеря работа. Сега работя в болница за психично болни. Ще продължа да работя това, поднових си регистрацията преди дни.
Именно тази професия е „отговорна“ за написването на тази книга. Кажете ни повече за самата история?
– Това е една много простичка история за един тийнейджър от Бристол, който се казва Матю. Матю скърби заради загубата на своя брат, който умира, когато двамата са още малки деца. Той се опитва да се справя някак с тази мъка. Освен това Матю е болен – състоянието му може да се определи като шизофрения, макар в книгата да не е поставена точната диагноза. Разказва се и за неговото семейство и как то функционира при тези обстоятелства. Много тежко и депресиращо четиво, но надявам се да не им е прекалено тъжно на читателите, защото Матю е много забавен и интересен. Ако сте в една компания, ще прекарате добре.
Журито споделя, че има особено вълнение около тазгодишния победител и че книгата ви е изключително постижение. Това я прави доста специална, очакванията са високи. Какви са вашите очаквания към читателите?
– Надявам се да им хареса книгата, да ги докосне и те да я споделят със своите близки и приятели. Не съм искал да променям гледната точка на хората, не съм си поставял подобна мащабна мисия. Исках просто да напиша интересна история с интересен герой, който да е занимателен за хората.
Смята се, че човек трябва да пише за това, което разбира. Очевидно вие сте постъпили точно така – избрали сте нещо, в което имате опит. Имахте ли и други идеи?
– Да, и аз съм на това мнение. Особено за първата книга е добре да избереш тема, която познаваш. Такъв е моят случай. Използвах работата си, за да дам някои по-дълбоки детайли. Мисля, че би било трудно да се направят необходимите проучвания в тази сфера, ако не работиш в нея. А аз имам възможността да получа необходимата информация от първа ръка.
Имате смени идния уикенд. Изглежда осъзнавате, че не всичко е писане. Наясно сте с това.
– Разбира се, осъзнавам го. Аз винаги съм писал и ще продължа да го правя, но възнамерявам да продължа да върша и останалите дейности, с които съм се захванал.
Добре ли свършва всичко за Матю?
– Не искам да издавам края на книгата на читателите. Но едно нещо мога да потвърдя –има нотка на надежда при всички положения.
Свързани заглавия Роман за шизофренията получи награда „Costa“ за книга на годината Победителите в отделните категории на наградата „Costa“
