Книгата е съставена от трийсет кратки писма, изпратени до любимия на главната героиня.
Още от първите редове ще тръгнете на пътешествие в една измислена страна, наречена Тенарон, място, толкова различено от нашето, чуден град с необикновени градини от свръхестествени цветя и странни къщи, обитавани от още по-необикновени жители. Казваме, че това е измислен град, но може вие да разберете, че това е вашият град, където ви се иска да останете завинаги. В горещината на южния ден ще е трудно да повярвате, че сте попаднали в свят, чиито цвят и светлина са направени от материя, която скоро, още тази вечер може да изгуби блясъка си и да угасне и никога повече да не бъде видима.
Всяко писмо си има свой герой и тема. Цар Мелинда е на сто и петдесет години и той ще каже, че най-трудното в живота е, че всичко се повтаря и се задават едни и същи въпроси: „Онзи, който се роди, същият ли е като онзи, който издъхне?“ . А Великият могол казва: „… с празни ръце дойдох на този свят, а сега, на заминаване, съм принуден да влача след себе си безмерния керван на греховете…“. Пчелата майка, най-любящото и грижовно същество в Тенарон ще ви накара да си припомните най-хубавата случка в живота ви. Тя се храни от еликсира на любовта и радостта от хубавия спомен.
Главната героиня пристига с бял кораб в чудноватия град, отвъд океана и остава завинаги там. Тя изгражда своето последно жилище, своето малко пашкулче от свежия аромат на водорасли, тиня и камъш, събирани от плажа. Там е тъмно, но щом веднъж влезеш вътре ти става просторно като в нощ.
И се превръщаш в нов човек, помъдрял, пречистен и вдъхновен за живот.
„Тенарон: поща от друг град“ тук