Лира Литературно-рекламна Агенция
Захари Карабашлиев е роден във Варна през 1968 г. В Шуменския университет завършва специалност „Българска филология“. Започва да пише критически текстове, после разкази. Първият роман на Захари Карабашлиев — „18% сиво“, печели наградата „Цветето на Хеликон“ за 2008 г. за най-продаван роман. Поделя си наградата „Вик“ за роман на годината със „Захвърлен в природата“ от Милен Русков (2009). Втората му книга — сборник с разкази „Кратка история на самолета“ печели наградата „Хеликон“ за 2009 г.
Пиесите му „Аутопсия“ (2004), „Неделя вечер“ (2006) и „Откат“ (2008) са публикувани и отличавани на фестивали и конкурси. „Неделя вечер“ печели наградата „Аскеер” и е номинирана за „Икар”.
Преди да поема поста на главен редактор на издателство „Сиела” Захари Карабашлиев живееше в САЩ.
––––––––––
Ти се върна от Калифорния и сега всички погледи са вперени сякаш не толкова в длъжността която зае, а в теб самия. Как определяш това любопитство, или намираш за естествено българските медии да те разглеждат като възкръснал от отвъдното.
– Много точно наблюдение. Навярно това любопитство около завръщането е остатък от един по-дълбок и ранен, пред-медиен импулс – да се заприказваш с пътника, който идва от чужди земи, който може би носи нещо друго като знание. Не че не можеш да цъкнеш в интернет и научиш абсолютно всичко, което те интересува – но да поговориш с другия. Намирам това за естествен, дълбоко човешки рефлекс – нещо, което разбирам напълно.
Може би липсата на лидери в обществото ни, обяснява тази „дисекция” на всеки жив човек, който заеме властова позиция.
– Навярно лидерът се появява винаги, когато обществото наистина има нужда от него. Но, докато едно обществото очаква лидер, който да му нарежда какво да прави и да му казва как се прави – то ще си остава в един променливо-перманентен статут на разочарование. Защото света просто вече не работи по този начин. Съвременният лидер е нещо друго.
Да бъдеш главен редактор на едно от водещите издателства в България е огромна отговорност. Има ли вътрешна борба между твореца и мениджъра в теб, кой надделява при вземането на решения?
– Всъщност твореца и мениджъра не е задължително да са в конфликт помежду си. Трудно съчетаеми са понякога, да, но примерите за успешни творци са именно в тази посока – в умението да мениджираш/управляваш талант – дали твоя, дали нечий друг. Трудно е да управляваш себе си, още по-трудно е да мотивираш другия. И е доста неприятно, когато се обърнеш назад и видиш, че в някакъв момент си взел тъпо решение. Но по-тъпото от вземането на тъпо решение е невземането на решение.
Масово започнаха да излизат книги, претърпели в годините по три-четири издания у нас. Носталгичният порив не води хората към купуването им, защото мнозина са ги чели и ги имат в библиотеките си в далеч по-добър полиграфически вид. „Сиела” ще поддържа ли тази ретро вълна, или ще сте по-гъвкави при уреждането на авторските права, за да се вкарват актуални автори?
– Причините за преиздаване на книги са съвсем прости и няколко – по-лесно е да преиздадеш нещо, което се е купувало преди, с доказана стойност, отколкото да се напънеш и да откриеш нещо ново, да рискуваш, да го наложиш на пазара. Вижте, издателствата имат сериозен проблем – броя на читатели в няколкомилионна България е ограничен. За да стигне едно англоезично издание до книжарница в България са необходими средства – за авторски хонорари, за преводачи, редактори, коректори, страньори, шофьори, книжари, а възвращаемостта е незначителна. На всичко отгоре и четенето не се промотира целенасочено като държавна политика, дори напротив. Та, по-евтино е да се преиздава, отколкото да се поемат рискове в тази нерадостна за издателите ситуация. В “Сиела” имаме съгласие помежду си, че ще застанем зад преиздаване само на заглавия, които са отсъстващи на пазара, или са с проблематичен превод, или със смотани корици. Аз държа, колкото на съдържанието, толкова и на корицата. За мен книгата е нещо повече от стока, повече от предмет, повече от едно подвързано с корици съдържание. Навремето излизаха великолепни книги с нелепи или грозни корици – ние просто сме свикнали с тях, по същия начин както с грозотията на панелките.
Ще кажеш ли някои имена, какво да очакваме?
– В най-близко бъдеще: “Легенда за Сигурд и Гудрун” – неиздаван досега Толкин, “Lean In”(все още нямаме консенсус за заглавието на български) – абсолютен бестеслър на Шеръл Сандбърг, оперативния директор на империята Facebook, една от най-влиятелните жени в света, с една от най-важните книги за съвременната жена.
В детската литература, към която за пръв път насочваме сериозно вниманието си, тръгваме с: “Тими Провала” – нова, супер-забавна книга за важните ни читатели на възраст 8-12, за тези, които обичат “Дръндьо”; с нова поредица, наречена “Запази историята”. В тази поредица големи, известни автори ще преразказват за деца класически литературни текстове. Първата беше “Годениците” на Умберто Еко, втората е “Дон Жуан”, следват “Капитан Немо”, “Престъпление и наказание” и т.н…
Нов Михаил Вешим – “Когато бях капитан”; “ЧОЧО. Писма до сина ми” – книга от бащата на покойния Чочо – Иван Попйорданов – една силна и много лична книга;
“Автобиография” на треньора Фъргюсън – вече бестселър в Англия; нов Умберто Еко, неиздавани разкази на Ерих Мария Ремарк; “Сезонът на костите” – дебют, фентъзи-бестселър на млада английска авторка, за която тепърва ще се говори. Въобще – следват интересни, вълнуващи заглавия и имена.
Литературната среда в България е силно концентрирана заради малкия ни мащаб. Вече се появиха първите писателски войни. Ще устоиш ли на натиска от страна на приятели и колеги – през какво сито ще се пресяват ръкописите на български автори?
– Всичко е много просто – когато си с книга в ръка има само читател и думи. Това е един най-интимен акт, в който светът наоколо губи рязкостта си и става наистина вторичен. Задачата на автора е да превърне читателя в мечтател, в съ-автор. И целта на автора е да пише така, че читателят да забрави да мисли за него. А моята работа е да улеснявам тази интимна връзка читател-книга. На натиск навярно ще бъда подлаган, както всеки, който е бил в подобна позиция. Ще трябва да се справям с това.
За отсяването на ръкописите – всяко едно уважаващо себе си издателство иска да публикува следващия носител на литературни награди, следващия бестселър, следващия класик. Българските писатели в наши дни са в несравнимо по-добра позиция отколкото преди десетина години, когато за тях повечето врати бяха затворени. Но докато има издателства като “Жанет 45” и “Сиела”, които милеят за българската литература, нашите автори могат да бъдат сигурни, че книгите им са в добри ръце.
Да предположим, че съм автор на произведение отнело ми гигантски труд, време, част от душата ми ако щеш. И съм убедена в достойнствата му. Поверила съм ти го. Накрая идвам при теб с най-болния въпрос: защо не се продава? Какво ще ми отговориш?
– Знаеш ли, бях на една писателска конференция в Калифорния – имаше стотици агенти, лектори, известни писатели, издателства, какво ли не… Та, след наситения ден имаше коктейл, помня, че пийвахме вино, говорихме за литература, а аз се бях заприказвал с една от най-яките литературни агентки на Западния бряг и й зададох същия като твоя въпрос. Наистина същия. Тя се усмихна, вдигна рамене, отпи от чашата си и каза просто: “Не знам. Магия е.”
Защо не може да вирее в България този необходим компонент – литературния агент? Какъв опит ще споделиш за това от Щатите?
– Няма достатъчно оборот на заглавия. Няма достатъчно оборотни заглавия. Няма вяра в ролята на литературния агент.
В Щатите без литературен агент си за никъде. Но това е много американски модел – дори в Европа не е същото. Ролята на литературния агент в Щатите е до голяма степен редакторска. Агентът решава или не, дали даден ръкопис е готов за предлагане в съответно издателство. Но това значи ръкопис в – нека го кажа ясно – ИДЕАЛНО състояние. За да се появи този ръкопис на бюрото на дадено издателство, той е вече редактиран, коригиран, ГОТОВ за работа. В някакъв смисъл агентите са първите читатели/приятели/съветници/мениджъри на даден автор. Те са много заети хора, които напълно заслужават своите 15-20 % комисионна от продаден ръкопис. В този ред на мисли – ако си агент и продадеш един ръкопис за 10 бона, халал да са ти два. А, ако продадеш за милион? Познавам агенти с по няколко клиента, познавам и с по десетки клиенти, а има агенти с един-единствен клиент(което е най-добре, особено, ако е, да речем Стивън Кинг.)
Литературните клиенти от своя страна работят с филмови агенти, или направо с компании, които продават content(съдържание) – т.е. даден ръкопис има потенциал да се превърне във филм, в телевизионен сериал, комикс и т.н… във франчайз – това се продава по друг начин, от друг агент и т.н… Когато съдържанието има потенциал вече се задействат едни нелитературни, чисто бизнес механизми.
Къде се къса връзката между книгоиздаването и книгоразпространението?
– В маркетинга на дадена книга. В България няма практика да се отделят средства за реклама на дадено произведение. Разчита се на стария “от уста на уста” метод(който е и най-истинския, разбира се.) Но в съвременния свят не е достатъчен.
Нормално ли е според теб, при положение че издателите сами си отварят книжарници, да съществува лоялна конкурентна среда.
– Факт е, че повечето издателства се занимават само с издаване. Но примери има всякакви – едно от най-култовите издателства на Америка – City Lights в Сан Франциско, е и една от най-култовите книжарници. Най-мощната верига книжарници Barns and Noble също има свое издателство. А може би “лоялна конкурентна среда” е трудна за постигане в който и да е бизнес, знам ли?
През 2008г. твоят роман „18% сиво” взе „Цветето на Хеликон” за най-продавана книга. Същата година бележи по ирония на съдбата, началото на т.нар. криза. Ако сега насочиш фотоапарата към този отрязък време – почти 6 години от живота ти, какъв тон ще преобладава?
– Аз никога не помня да съм живял в България, която да не е в криза! Никога. А моята мечта е да живея в България, която преодолява това състояние; България, която надига глава, която надига рамене; България, която се учи от своите грешки и застава на пътя си. Не към светлото бъдеще. Не към “славното” си минало. А към настоящето си. Та, за тази България съм готов да дам какво ли не от себе си.
Интервюто взе Людмила Еленкова
Книги от Захари Карабашлиев тук
