Начало / Интервюта / Захари Карабашлиев: Книгата е нещо повече от стока

Захари Карабашлиев: Книгата е нещо повече от стока

Захари Карабашлиев е роден във Варна през 1968 г. В Шуменския университет завършва специалност „Българска филология“. Започва да пише критически текстове, после разкази. Първият роман на Захари Карабашлиев — „18% сиво“, печели наградата „Цветето на Хеликон“ за 2008 г. за най-продаван роман. Поделя си наградата „Вик“ за роман на годината със „Захвърлен в природата“ от Милен Русков (2009). Втората му книга — сборник с разкази „Кратка история на самолета“ печели наградата „Хеликон“ за 2009 г.
Пиесите му „Аутопсия“ (2004), „Неделя вечер“ (2006) и „Откат“ (2008) са публикувани и отличавани на фестивали и конкурси. „Неделя вечер“ печели наградата „Аскеер” и е номинирана за „Икар”.
Преди да поема поста на главен редактор на издателство „Сиела” Захари Карабашлиев живееше в САЩ.
––––––––––

Ти се върна от Калифорния  и сега всички погледи са вперени сякаш не толкова в длъжността  която зае, а в теб самия. Как определяш това любопитство, или намираш за естествено българските медии  да те разглеждат като възкръснал от отвъдното.
–    Много точно наблюдение. Навярно това любопитство около завръщането е остатък от един по-дълбок и ранен, пред-медиен импулс – да се заприказваш с пътника, който идва от чужди земи, който може би носи нещо друго като знание. Не че не можеш да цъкнеш в интернет и научиш абсолютно всичко, което те интересува – но да поговориш с другия. Намирам това за естествен, дълбоко човешки рефлекс – нещо, което разбирам напълно.

Може би липсата на лидери в обществото ни, обяснява  тази „дисекция” на всеки жив човек, който заеме властова позиция.
–    Навярно лидерът се появява винаги, когато обществото наистина има нужда от него. Но, докато едно обществото очаква лидер, който да му нарежда какво да прави и да му казва как се прави – то ще си остава в един променливо-перманентен статут на разочарование. Защото света просто вече не работи по този начин. Съвременният лидер е нещо друго.

Да  бъдеш главен редактор на едно от водещите издателства в България  е огромна отговорност.  Има ли вътрешна борба между твореца и мениджъра в теб, кой надделява при вземането на решения?
–    Всъщност твореца и мениджъра не е задължително да са в конфликт помежду си. Трудно съчетаеми са понякога, да, но примерите за успешни творци са именно в тази посока – в умението да мениджираш/управляваш талант – дали твоя, дали нечий друг. Трудно е да управляваш себе си, още по-трудно е да мотивираш другия. И е доста неприятно, когато се обърнеш назад и видиш, че в някакъв момент си взел тъпо решение. Но по-тъпото от вземането на тъпо решение е невземането на решение.

Масово започнаха да излизат книги, претърпели в годините по три-четири издания у нас. Носталгичният порив не води хората към купуването им, защото мнозина са ги чели и ги имат в библиотеките си в далеч по-добър полиграфически вид. „Сиела” ще поддържа ли тази ретро вълна, или ще сте по-гъвкави при уреждането на авторските права, за да се вкарват актуални автори?
–    Причините за преиздаване на книги са съвсем прости и няколко – по-лесно е да преиздадеш нещо, което се е купувало преди, с доказана стойност, отколкото да се напънеш и да откриеш нещо ново, да рискуваш, да го наложиш на пазара. Вижте, издателствата имат сериозен проблем – броя на читатели в няколкомилионна България е ограничен. За да стигне едно англоезично издание до книжарница в България са необходими средства – за авторски хонорари, за преводачи, редактори, коректори, страньори, шофьори, книжари, а възвращаемостта е незначителна. На всичко отгоре и четенето не се промотира целенасочено като държавна политика, дори напротив. Та, по-евтино е да се преиздава, отколкото да се поемат рискове в тази нерадостна за издателите ситуация. В “Сиела” имаме съгласие помежду си, че ще застанем зад преиздаване само на заглавия, които са отсъстващи на пазара, или са с проблематичен превод, или със смотани корици. Аз държа, колкото на съдържанието, толкова и на корицата. За мен книгата е нещо повече от стока, повече от предмет, повече от едно подвързано с корици съдържание. Навремето излизаха великолепни книги с нелепи или грозни корици – ние просто сме свикнали с тях, по същия начин както с грозотията на панелките.

Ще кажеш ли някои имена, какво да очакваме?
–    В най-близко бъдеще: “Легенда за Сигурд и Гудрун” – неиздаван досега Толкин, “Lean In”(все още нямаме консенсус за заглавието на български) – абсолютен бестеслър на Шеръл Сандбърг, оперативния директор на империята Facebook, една от най-влиятелните жени в света, с една от най-важните книги за съвременната жена.
В детската литература, към която за пръв път насочваме сериозно вниманието си, тръгваме с: “Тими Провала” – нова, супер-забавна книга за важните ни читатели на възраст 8-12, за тези, които обичат “Дръндьо”; с нова поредица, наречена “Запази историята”. В тази поредица големи, известни автори ще преразказват за деца класически литературни текстове. Първата беше “Годениците” на Умберто Еко, втората е “Дон Жуан”, следват “Капитан Немо”, “Престъпление и наказание” и т.н…
Нов Михаил Вешим – “Когато бях капитан”; “ЧОЧО. Писма до сина ми” – книга от бащата на покойния Чочо – Иван Попйорданов – една силна и много лична книга;
“Автобиография” на треньора Фъргюсън – вече бестселър в Англия;  нов Умберто Еко, неиздавани разкази на Ерих Мария Ремарк; “Сезонът на костите” – дебют, фентъзи-бестселър на млада английска авторка, за която тепърва ще се говори.  Въобще – следват интересни, вълнуващи заглавия и имена.

Литературната  среда  в  България  е силно  концентрирана  заради  малкия ни мащаб. Вече се появиха първите писателски войни. Ще  устоиш ли на натиска от страна на приятели и колеги – през какво сито ще се пресяват ръкописите на български автори?
–    Всичко е много просто – когато си с книга в ръка има само читател и думи. Това е един най-интимен акт, в който светът наоколо губи рязкостта си и става наистина вторичен. Задачата на автора е да превърне читателя в мечтател, в съ-автор. И целта на автора е да пише така, че читателят да забрави да мисли за него. А моята работа е да улеснявам тази интимна връзка читател-книга. На натиск навярно ще бъда подлаган, както всеки, който е бил в подобна позиция.  Ще трябва да се справям с това.
За отсяването на ръкописите – всяко едно уважаващо себе си издателство иска да публикува следващия носител на литературни награди, следващия бестселър, следващия класик. Българските писатели в наши дни са в несравнимо по-добра позиция отколкото преди десетина години, когато за тях повечето врати бяха затворени. Но докато има издателства като “Жанет 45” и “Сиела”, които милеят за българската литература, нашите автори могат да бъдат сигурни, че книгите им са в добри ръце.

Да предположим, че съм автор на произведение отнело ми гигантски труд, време, част от душата ми ако щеш. И съм убедена в достойнствата му. Поверила съм ти го. Накрая идвам при теб с най-болния въпрос: защо не се продава? Какво ще ми отговориш?
–    Знаеш ли, бях на една писателска конференция в Калифорния – имаше стотици агенти, лектори, известни писатели, издателства, какво ли не… Та, след наситения ден имаше коктейл, помня, че пийвахме вино, говорихме за литература, а аз се бях заприказвал с една от най-яките литературни агентки на Западния бряг и й зададох същия като твоя въпрос. Наистина същия. Тя се усмихна, вдигна рамене, отпи от чашата си и каза просто: “Не знам. Магия е.”

Защо не може да вирее в България този необходим компонент – литературния агент? Какъв опит ще споделиш за това от Щатите?
–    Няма достатъчно оборот на заглавия. Няма достатъчно оборотни заглавия. Няма вяра в ролята на литературния агент.
В Щатите без литературен агент си за никъде. Но това е много американски модел – дори в Европа не е същото. Ролята на литературния агент в Щатите е до голяма степен редакторска. Агентът решава или не, дали даден ръкопис е готов за предлагане в съответно издателство. Но това значи ръкопис в – нека го кажа ясно – ИДЕАЛНО състояние. За да се появи този ръкопис на бюрото на дадено издателство, той е вече редактиран, коригиран, ГОТОВ за работа. В някакъв смисъл агентите са първите читатели/приятели/съветници/мениджъри на даден автор. Те са много заети хора, които напълно заслужават своите 15-20 % комисионна от продаден ръкопис. В този ред на мисли – ако си агент и продадеш един ръкопис за 10 бона, халал да са ти два. А, ако продадеш за милион? Познавам агенти с по няколко клиента, познавам и с по десетки клиенти, а има агенти с един-единствен клиент(което е най-добре, особено, ако е, да речем Стивън Кинг.)
Литературните клиенти от своя страна работят с филмови агенти, или направо с компании, които продават content(съдържание) – т.е. даден ръкопис има потенциал да се превърне във филм, в телевизионен сериал, комикс и т.н… във франчайз – това се продава по друг начин, от друг агент и т.н… Когато съдържанието има потенциал вече се задействат едни нелитературни, чисто бизнес механизми.

Къде се къса връзката между книгоиздаването и книгоразпространението?
–    В маркетинга на дадена книга. В България няма практика да се отделят средства за реклама на дадено произведение. Разчита се на стария “от уста на уста” метод(който е и най-истинския, разбира се.) Но в съвременния свят не е достатъчен.

Нормално ли е според теб, при положение че издателите сами си отварят книжарници, да съществува лоялна конкурентна среда.
–    Факт е, че повечето издателства се занимават само с издаване. Но примери има всякакви – едно от най-култовите издателства на Америка – City Lights в Сан Франциско, е и една от най-култовите книжарници. Най-мощната верига книжарници Barns and Noble също има свое издателство. А може би “лоялна конкурентна среда” е трудна за постигане в който и да е бизнес, знам ли?

През 2008г. твоят роман „18% сиво” взе  „Цветето на Хеликон” за най-продавана книга. Същата  година бележи по ирония на съдбата, началото на т.нар. криза. Ако сега насочиш фотоапарата към този отрязък време – почти 6 години от живота ти, какъв тон ще преобладава?
–    Аз никога не помня да съм живял в България, която да не е в криза! Никога. А моята мечта е да живея в България, която преодолява това състояние; България, която надига глава, която надига рамене; България, която се учи от своите грешки и застава на пътя си. Не към светлото бъдеще. Не към “славното” си минало. А към настоящето си. Та, за тази България съм готов да дам какво ли не от себе си.

Интервюто взе Людмила Еленкова

Книги от Захари Карабашлиев тук

Богато разнообразие от над 35 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg!

Прочетете още

171465_b

Топ 10 на „USА Today” за най-продаваните книги в САЩ

Седмичната класация на „USA Today” за най-продаваните книги в САЩ бе обновена 1  юли. Изданието …