Питър Джеймс: Шерлок Холмс ме вдъхнови за героя ми Рой Грейс

15.01.2014 Интервюта

Питър Джеймс е британски писател, роден през 1948 г. Той пише в жанровете ужаси и криминален трилър. На български са преведени книгите му „Мъртва като теб“, „Стоп кадър“, „Ожесточено“ и др. Освен писател той е още филмов и телевизионен продуцент. Интересен факт за Джеймс е, че е син на Корнелия Джеймс – еврейска бежанка от Виена, която е правила ръкавиците на кралица Елизабет II. Представяме ви интервю с Джеймс за exclus1ves.co.za.
––––––––

Ако има читатели, които не знаят нищо за вас, бихте ли се представили с няколко думи?
– Аз съм писател и продуцент. Публикувал съм много книги и съм продуцент на доста филми, повечето от които лесно се забравят. Най-известен е адаптацията на „Венецианският търговец“ с Ал Пачино. Но винаги съм смятал, че ежедневната ми работа е да пиша романи.

Как решихте да се занимавате с писане?
– Винаги пишех, когато бях дете. Първото, което написах, е писмо до Инид Блайтън , засягащ „Five On a Treasure Island“. Героите там прекарват 7 дни на острова и не разбрах кога са ходили до тоалетна. Бях притеснен.

Получихте ли отговор?
– Да! Тя ми върна много мило писмо, в което ми обясни, че героите са ходили до тоалетна, но тя не споменала тези детайли, защото не мислила, че малките момчета и момичета ще се интересуват от тях. Все пак щяла да го има предвид в бъдеще. Когато бях на 11, прочетох „Brighton Rock“ от Греъм Грийн. Аз съм отрастнал в Брайтън, където се развива действието, и тази книга направо ме отнесе. Тя ми разкри престъпността и престъпниците в Брайтън по начин, за който до тогава не бях и чувал. На 14 прочетох първата си книга за Шерлок Холмс. Много ми хареса наблягането на детайлите. Тогава започнах да мечтая да изградя герой, който да има подобни качества. Сега този персонаж е Рой Грейс.

В началото пишете ужаси и сте определян за английския Стивън Кинг. Защо се пренасочихте към криминалния жанр?
– Колкото и да е странно, никога не съм искал да пиша ужаси. Това беше просто начинът ми да достигна до книжарниците. Когато започнах, бях на 27. Исках да напиша роман, когато прочетох някъде, че има недостиг на шпионски трилъри. Помислих си, че мога да напиша такъв. За моя изненада, той беше публикуван. За още по-голяма моя изненада, изобщо не се продаваше. Същата съдба имаше вторият и третият ми роман. Впоследствие се насочих към ужаси, защото очевидно нямаше да се получи с шпионските трилъри.

Как беше създаден Рой Грейс? Казахте, че Шерлок Холмс го е вдъхновил. Някой друг повлиял ли ви е за неговото създаване?
– Да. През последните повече от 15 години, имам страхотни взаимоотношения с полицията в моя район – Съсекс. Ходя с тях всяка седмица, а те дори ми се обаждат, когато попаднат на нещо интересно. Веднъж ми се обадиха, че ще атакуват квартира на трима наркопласьори. И аз отидох с тях.

Как правите проучване за романите си? Предполагам, че за всеки е различно, в зависимост от това за какво престъпление става въпрос. Но как започвате?
– Всеки роман започва с дадена тема, на която искам да пиша. Започвам да мисля по тази тема. Веднъж в годината ходя до Америка, на полицейска конференция, която е посветена на разследващите убийства. Тя протича в рамките на една дълга седмица, в която топ детективи излагат случаите, които са разкрили през последните 12 месеца. Това е отличен източник на информация за мен. Както споменах, придружавам често и полицията на Съсекс. Винаги започвам с това, което ме е впечатлило най-много. И започвам да проучвам въпроса.

Вие казахте, че често ходите с полицията на Съсекс. Преследванията приличат ли на тези по филмите?
– Да! Понякога е доста напечено. Но трябва много да се внимава. Често преследвания на коли например са прекратявани, защото може да се застраши живота на случайни минувачи. Веднъж преследвахме открадната кола в Брайтън, имаше 6 коли в преследването, хеликоптер, обучени кучета… адреналинът се вдига много. Един човек, полицай, възкликна: „Не мога да повярвам, че плащат да върша тези неща“.

Кой е вашият връх като писател?
– Винаги, когато заема първо място в бестселър ранглиста е голямо постижение. Също така, когато станах почетен доктор на писмеността в университета в Брайтън. Това беше изключителен момент, защото бяха наистина слаб ученик. Завърших с много ниски оценки. Беше фантастично, че около 30 години по-късно, станах доктор на науките. Бях много горд.

Книги от Питър Джеймс тук