Робърт Харис: Аз съм писател и искам да работя за себе си. Не обичам да получавам инструкции

08.01.2014 Интервюта

Робърт Харис е британски писател, роден през 1957 г. Кариерата му започва като автор на нехудожествена проза, но сега е най-популярен с историческите си романи. Харис е бил репортер в Би Би Си. Приятел е с филмовия режисьор Роман Полански. На български са преведени негови книги като „CONSPIRATA“, „Сянката“, „Помпей“ и др. Представяме ви интервю на Харис , дадено за австрийския вестник „Щандарт“.

––––––––––––-

Вашата нова книга, „An Officer and a Spy“, разказва за френски военен, който е преследван от своята съвест. Откъде дойде идеята?
– Винаги съм искал да напиша книга за аферата „Драйфус“. Започнах да проучвам усърдно. Това е скандал, който се проточи с години, стотици хора бяха замесени. Тогава открих централната роля, която е изиграл полковник Жорж Пикар. Тогава осъзнах, че това е един много съвременен, изпреварил времето си шпионин.

Написал сте книга, която описва не само самия скандал, но и съдбата на почти всеки от главните засегнати.
– Всеки знае колко зле е изигран Драйфус. Полковник Пикар е най-важната фигура. Ако той не беше действал, може би и днес нямаше да знаем нищо за самия скандал.

Как така толкова важен човек е забравен от историята?
– Трябва да се отчете, че той умира много рано – през 1914 г., малко преди да избухне Първата световна война, която, естествено, привлича цялото внимание към себе си. Не е имал съпруга или деца, които да запазят паметта му жива.

Описвате го като много честен, позитивен човек.
– Книгата не е написана от негова гледна точка. Това са фиктивни мемоари. Затова разказвачът говори така, че читателят да се припознае с полковника. Той със сигурност е бил сложна, интересна личност. Надявам се, че става ясно, че той не е изцяло положителен герой – не е гъвкав, а и има прояви на антисемитизъм.

Вие правите паралел със съвременните шпионски истории. Описвате аферата „Драйфус“ като много актуален проблем.
– Това е първият голям скандал на модерния свят. Използвах много материали при проучването си – планини от дневници, съдебни документи, статии, снимки. Вестниците тогава не са били изплашени да пишат. Френската и английската преса развива аферата в детайли. Интервюта се взимат от ключови свидетели. Също американските вестници отразяват случая много точно.

Не може да се отрече, че Пикар е бил много смел човек.
– Да, един от най-смелите. Бил е уплашен в началото, но е действал. Не е бил със сигурност страхливец, а е един корав, корав войник. Имал е и чувство за хумор. Но разкривайки скандала с Драйфус, той не си е позволил да разкрие методите на френските тайни служби. Това го разграничава от Едуард Сноудън.

„An Officer and a Spy“ първо е бил сценарий, който е трябвало да се превърне във филм. Какво доведе до превръщането му в роман?
– Аз съм писател и искам да работя за себе си. Не обичам да получавам инструкции. А с това се сблъскват сценаристите всеки ден. Освен това, връзката с читателите е много важна. Аз показвам как Пикар минава през Париж – в определен сезон, определена светлина на улицата и т.н. Това са думи на страницата. След това читателят доизкусурява образа със собственото си въображение. Това много ми харесва.

Книги от Робърт Харис тук