Недялко Йорданов: Нито намек дори за извинение за безпрецедентната цензура от в. „Стандарт”

04.01.2014 Критика

Предлагаме ви отговора на в. „Стандарт” и коментара на поета Недялко Йорданов, публикувани на личната му страница във „Фейсбук”.

В сайта на вестник „Стандарт“ е публикуван след дълго умуване следният отговор на моето открито писмо до главната редакторка на вестника.
Текстът е следният:

По повод отвореното писмо на поета Недялко Йорданов до главния редактор на „Стандарт“ Славка Бозукова, препечатано в агенция ПИК, сме длъжни да направим следните уточнения:
Господин Йорданов негодува от факта, че в интервюто с него, публикувано на 28 декември в нашия вестник, е съкратен пасажът, в който Хайгашод Агасян му се е оплакал, че човек, представил се за Пламен Орешарски, го хванал за врата на улицата. Той го заплашил, че ако приятелят му Недялко Йорданов „не престане да пее срещу Иван Костов, лошо му се пише“.
Журналистическата етика изисква подобно твърдение да бъде проверено, инак граничи с „жълтите“ сензации. Затова в един от първите броеве през 2014 г. ще публикуваме интервю с композитора Хайгашод Агасян, за да потвърди, или отрече казаното от господин Йорданов.
Като поднасяме най-сърдечните си пожелания за щастлива Нова година, уверяваме хилядите читатели на „Стандарт“, че и занапред журналистическата етика ще е пътеводна в нашата работа.

ххх

След като през целия ден панически главната редакторка на „Стандарт“ отричаше да е знаела за въпросното цензуриране, след като журналистката, завеждащ съответния отдел в редакцията, самоотвержено пое вината, обяснявайки, че съкратеният пасаж имал объркан словоред и тя го махнала на своя глава – ето че сега се появява трета версия: Пасажът е съкратен заради журналистическата етика, че първо трябва да се провери случая.
Какво унизително поведение на един вестник, който наистина мислех за сериозен.
Какво изисква журналистическата етика.
Щом има съмнение за някакво твърдение – това се казва първо на автора и се взема неговото съгласие за премахването му или за свалянето на цялото интервю. Редакцията имаше цяла седмица на разположение, ако е възнамерявала да прави някаква проверка. А Хайгашод Агасян е бил напълно на тяхно разположение.
Журналистическата етика изисква и авторът да получи елементарно извинение за осакатеното си стихотворение – премахването без негово знание на последните три куплета, които са квинтесенцията на целия замисъл.
Никакъв намек дори за извинение или поне за съжаление от прилагането на такава безпрецедентна цензура.
Дори напротив – редакцията на вестник „Стандарт“ ме обвинява едва ли не в лъжа, в автор на „жълта сензация“.
Това вече не мога да отмина равнодушно.
А въпросния случай съм описал в книгата си „И да започнем отначало“, изд. „Ню медиа груп”, 2008 г. на страница 274.
Така че, ако и „занапред журналистическата етика ще бъде пътеводна звезда“ по такъв начин като този в работата на вестник „Стандарт“ – не завиждам на неговите читатели.