Поетът Недялко Йорданов пусна следното открито писмо до главния редактор на вестник „Стандарт“ – Славка Бозукова, на страницата си във „Фейсбук“:
Госпожо главен редактор,
Бях поканен от вестник „Стандарт“ да дам едно голямо коледно интервю с въпроси на различни теми – както лични, така и свързани с политическата обстановка в страната.
Отдавна не бях давал интервю на вестник и воден от стари сантиментални спомени за „Стандарт“ – предоставих своите отговори на зададените ми въпроси чрез електронната си поща.
Един ден преди излизането на интервюто влязох във връзка с интервюиращия Димитър Генчев, впрочем един много интелигентен и мил човек, и го помолих да провери дали случайно няма някакви промени и съкращения в моето интервю. Той два пъти прави проверка, последния път – от подготвената вече за печат страница – и ми каза дословно следното:
„ Как може да си представите, че вестникът може да си позволи да коригира един Недялко Йорданов. Нито една запетайка не е пипната във вашето интервю.“
На следващата сутрин – събота 28 декември моето интервю беше заело цялото фолио – две пълни страници от вестника заедно с много снимки и три стихотворения.
Ето какво се оказа. Нека читателите на това открито писмо сами си направят извода:
ОРИГИНАЛЪТ НА ИНТЕРВЮТО:
Може би ще ме попитате за отношението ми към Пламен Орешарски. По времето на Иван Костов, може би някои си спомнят, че аз направих няколко гневни рецитала в зала 1 на НДК и че Прокуратурата беше призована да се занимае с мен. Един ден, моят приятел Хайгашод Агасян, както си върви по улица „Шишман” е нападнат в гръб от един непознат за него човек, който стиска врата му и му крещи: „Кажи на твоя приятел Недялко Йорданов, че лошо му се пише, ако не престане да пее срещу Иван Костов. Аз съм Пламен Орешарски, предай му, че го предупреждавам”. Това става в навечерието на 2000 година.
Искам да бъда обективен. Да не се поддавам на лични пристрастия. Пламен Орешарски за момента е единствения вариант за страната. Той показа завидно самообладание, има и реномето на опитен финансист. До тук мисля, че предприема конкретни стъпки в правилна посока. И аз го подкрепям.
ПУБЛИКАЦИЯТА НА „СТАНДАРТ“:
По времето на Иван Костов аз направих няколко гневни рецитала в зала 1 на НДК. Тогава прокуратурата беше призована да се занимае с мен. Сега искам да бъда обективен. Пламен Орешарски за момента е единствения вариант за страната. Той показа завидно самообладание, има и реномето на опитен финансист. До тук предприема конкретни стъпки в правилна посока. Подкрепям го.
Дължите ми отговор: Кой е извършил тази тенденциозна намеса в моя отговор? Не е възможно да го е направил на своя глава без Ваше знание и съгласие.
Във всички други отговори в интервюто „не е пипната нито една запетайка“.
Има, обаче, още една брутална намеса , без мое съгласие, което ме излага пред читателите като поет.
Ето как публикува вестник „Стандарт“ моето стихотворение „Хайде да се влюбим“:
ХАЙДЕ ДА СЕ ВЛЮБИМ
Хайде да се влюбим
Като в детска жмичка…
Крием се… Играем
своята игричка.
Толкова гореща…
Толкова студена…
Неосъществима.
Неосъществена…
Хайде да се влюбим
смешно и случайно,
много забранено,
рисково и тайно.
Чуждата квартира…
Всеки те оглежда…
Някаква илюзия…
Никаква надежда…
Хайде да се влюбим
тихо, идеално,
светско, интернетско,
визовиртуално…
Вечер пред екрана
в стаята да зъзнем
да си пишем глупости
и да си омръзнем.
Хайде да се влюбим…
Грубо, неприлично.
Само сексуално.
Никак платонично.
Аз във теб… Ти в мене…
Плътно и изцяло.
Не душа в душата –
само тяло в тяло.
Хайде да се влюбим
Просто… Като всички…
И да ми наготвиш
зелеви сармички.
Чаша бяло вино…
Ммм…. какви са вкусни!
И да те целувам
с влажни, блажни устни.
Хайде се влюбим…
И тук свършва публикацията. Така погледнато се оказва, че авторът призовава към елементарна, сексуално-еснафска любов – нещо, което съществува, разбира се, но адресът на стихотворението е съвършено друг. И той е изразен в безпощадно премахнатите следващи три куплета:
Хайде се влюбим…
Страстно… Безпределно.
Може и взаимно…
Може поотделно…
Сляпо.. Съдбоносно…
Истински….Страхотно…
И невероятно…
Дълго… Доживотно…
Хайде да се влюбим.
Погледи да вперим
към върха… Нагоре…
И да се катерим…
Мили.. Остарели…
И да го посочим…
И като го стигнем –
заедно да скочим.
Трябва да се влюбим…
Бог така ни каза.
За да оцелеем
в днешната омраза.
Иначе в живота
всичко ще изгубим.
Трябва да се влюбим…
Трябва да се влюбим.
Аз публикувам вече почти 60 години и при тоталитаризма и при демокрацията. Случвало се е често някои мои стихотворения да са били отхвърляни, но не съм имал случай в цялата си дълга поетическа практика някой да си е позволявал да редактира текста ми… И то без мое знание и съгласие, което е абсолютно подсъдно. Настоявам за Вашия отговор. Вие изберете под каква форма и къде ще го прочета.
Фото: личната страница на поета във „Фейсбук“
Книги от Недялко Йорданов тук