Начало / Читатели / Бегбеде и неговата „Първа равносметка след апокалипсиса”

Бегбеде и неговата „Първа равносметка след апокалипсиса”

Сава СЛАВЧЕВ

Прочетох последната книга на Фредерик Бегбеде „Първа равносметка след апокалипсиса”. Доволен съм. Това е книга за книгите: 100-те  предпочитани книги от Бегбеде за миналия век. Не е роман, не е автобиография, не е критика. Това е личното мнение на автора, съпроводено с размишления, препратки и кратка бележка за живота на всеки автор. Какво прави впечатление ли? Ами доста неща. Първо някои от цитираните лица нямат нищо общо с писането и литературата: Кърт Кобейн, група „Телефон”; второ, поне 15 от цитираните автори са се самоубили преди да навършат 40 години; трето, от 100-те имена около двадесет са на американски автори, двама белгийци, трима швейцарци, един от Южна Африка, един финландец, един италианец, един германец, трима-четирима англичани, една китайка, пишеща под псевдонима Миен Миен, което в превод от китайски означава памук и останалото са французи. С цялата условност по отношение на националната принадлежност на някои. Всъщност критериите, определили класацията на Фредерик също не са безкомпромисно строги. Фиксирал ги е в 10 точки, като започва с външен вид на автора, чувство за хумор и дата на самоубиване, като на десето място е сложил еротика и чувственост на прозата, за което дава и една точка в повече ако получи ерекция и две ако стигне до оргазъм (без намеса на ръцете). Това добре. Явно е, че с Фредерик сме доста различни. Но е готин. Разбира се аз съм щастлив, че половината от книгите не съм ги чел и се надявам никога да не ги чета, но ми е интересен погледът на Бегбеде. Той си е такъв, ето неговата престава за това какъв трябва да бъде писателят: мъртвопиян, загорял от слънцето, напълно отнесен, гологръд, безпаричен, с шапка идиотка и цигаре в човката, разкрещял се на плажа в далечна слънчева страна. Един писател би трябвало да разбива сърца и празни бутилки. Той трябва винаги да е заобиколен от красиви тъжни жени – тъжни, поради ужаса, който изпитват от свободата му – и от красиви свободни жени – свободни, въпреки, че са ужасени от тъгата му…
Писателят би трябвало винаги да е мързелив хвалипръцко, опасен егоист, фрустриран търсач на удоволствия, надрусан грандоман, готов да рискува живота си за няколко зле напечатани абзаца в някой второразреден фензин…

Добре обаче, че е включил в списъка си Жид, Селинджър,  Хемингуей, Хенри Милър, Фицджералд, Труман Капоти, Блонден, Перек, Патрик Бесон, Кокто и Ларбо иначе доста щяхме да се разминем. Обърнете внимание на това:

Една книга става култова, по причини, които нямат нищо общо с текста – необходим е конфиденциален тираж, непризнат автор (по възможност починал), неуловим издател и елитарен сюжет.

Има някои находки, Фредерик, според мен в есеистичната форма той се справя доста добре, харесва ми и това, че цитира един малко познат във Франция автор като Андре Бланшар (който много харесва Жулиен Грийн, когото пък аз много харесвам) : „Да си писател значи да вярваш, че всичко може и трябва да се свежда до думите, иначе би било непоносимо”. У Бегбеде ми допада неговото състояние на безпокойство, на неувереност и колебание, усещам силите, които полага за да овладее вътрешните си противоречия (подобно на Мацнеф). Радва ме и  чувството му за хумор, за самоирония : „И ето че, прав в коридора на апартамента ми на ул. „Гинмер”, този, в който за малко да бъда щастлив с втората ми жена, аз изгълтах един сияйно неприличен текст, нежен и твърд като „Приятелчето” на Леото, шикозен и култов като „Прах от рози” на Шюл, елегантен и ерудиран като коя да е книга на Ги Дюпре или Матюрен Могарлон.”

Обичам хората, които обичат книгите. Независимо, че вкусовете ни не съвпадат особено.

 „Първа равносметка след апокалипсиса” тук

Богато разнообразие от над 20 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg или на 02 460 40 40!

Прочетете още

225048_b

Топ 10 на „Хеликон” за най-продавани книги (14 септември – 20 септември)

ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА 1. Танцувай с мен от Сюзън Елизабет Филипс 2. Живот в скалите от …