Начало / Критика / Открито писмо на Недялко Йорданов до Славка Бозукова, главен редактор на в.„Стандарт“

Открито писмо на Недялко Йорданов до Славка Бозукова, главен редактор на в.„Стандарт“

Поетът Недялко Йорданов пусна следното открито писмо до главния редактор на вестник „Стандарт“ – Славка Бозукова, на страницата си във „Фейсбук“:

Госпожо главен редактор,

Бях поканен от вестник „Стандарт“ да дам едно голямо коледно интервю с въпроси на различни теми – както лични, така и свързани с политическата обстановка в страната.

Отдавна не бях давал интервю на вестник и воден от стари сантиментални спомени за „Стандарт“ – предоставих своите отговори на зададените ми въпроси чрез електронната си поща.

Един ден преди излизането на интервюто влязох във връзка с интервюиращия Димитър Генчев, впрочем един много интелигентен и мил човек, и го помолих да провери дали случайно няма някакви промени и съкращения в моето интервю. Той два пъти прави проверка, последния път – от подготвената вече за печат страница – и ми каза дословно следното:

„ Как може да си представите, че вестникът може да си позволи да коригира един Недялко Йорданов. Нито една запетайка не е пипната във вашето интервю.“

На следващата сутрин – събота 28 декември моето интервю беше заело цялото фолио – две пълни страници от вестника заедно с много снимки и три стихотворения.

Ето какво се оказа. Нека читателите на това открито писмо сами си направят извода:

ОРИГИНАЛЪТ НА ИНТЕРВЮТО:

Може би ще ме попитате за отношението ми към Пламен Орешарски. По времето на Иван Костов, може би някои си спомнят, че аз направих няколко гневни рецитала в зала 1 на НДК и че Прокуратурата беше призована да се занимае с мен. Един ден, моят приятел Хайгашод Агасян, както си върви по улица „Шишман” е нападнат в гръб от един непознат за него човек, който стиска врата му и му крещи: „Кажи на твоя приятел Недялко Йорданов, че лошо му се пише, ако не престане да пее срещу Иван Костов. Аз съм Пламен Орешарски, предай му, че го предупреждавам”. Това става в навечерието на 2000 година.

Искам да бъда обективен. Да не се поддавам на лични пристрастия. Пламен Орешарски за момента е единствения вариант за страната. Той показа завидно самообладание, има и реномето на опитен финансист. До тук мисля, че предприема конкретни стъпки в правилна посока. И аз го подкрепям.

ПУБЛИКАЦИЯТА НА „СТАНДАРТ“:

По времето на Иван Костов аз направих няколко гневни рецитала в зала 1 на НДК. Тогава прокуратурата беше призована да се занимае с мен. Сега искам да бъда обективен. Пламен Орешарски за момента е единствения вариант за страната. Той показа завидно самообладание, има и реномето на опитен финансист. До тук предприема конкретни стъпки в правилна посока. Подкрепям го.

Дължите ми отговор: Кой е извършил тази тенденциозна намеса в моя отговор? Не е възможно да го е направил на своя глава без Ваше знание и съгласие.

Във всички други отговори в интервюто „не е пипната нито една запетайка“.

Има, обаче, още една брутална намеса , без мое съгласие, което ме излага пред читателите като поет.

Ето как публикува вестник „Стандарт“ моето стихотворение „Хайде да се влюбим“:

ХАЙДЕ ДА СЕ ВЛЮБИМ

Хайде да се влюбим

Като в детска жмичка…

Крием се… Играем

своята игричка.

Толкова гореща…

Толкова студена…

Неосъществима.

Неосъществена…

Хайде да се влюбим

смешно и случайно,

много забранено,

рисково и тайно.

Чуждата квартира…

Всеки те оглежда…

Някаква илюзия…

Никаква надежда…

Хайде да се влюбим

тихо, идеално,

светско, интернетско,

визовиртуално…

Вечер пред екрана

в стаята да зъзнем

да си пишем глупости

и да си омръзнем.

Хайде да се влюбим…

Грубо, неприлично.

Само сексуално.

Никак платонично.

Аз във теб… Ти в мене…

Плътно и изцяло.

Не душа в душата –

само тяло в тяло.

Хайде да се влюбим

Просто… Като всички…

И да ми наготвиш

зелеви сармички.

Чаша бяло вино…

Ммм…. какви са вкусни!

И да те целувам

с влажни, блажни устни.

Хайде се влюбим…

И тук свършва публикацията. Така погледнато се оказва, че авторът призовава към елементарна, сексуално-еснафска любов – нещо, което съществува, разбира се, но адресът на стихотворението е съвършено друг. И той е изразен в безпощадно премахнатите следващи три куплета:

Хайде се влюбим…

Страстно… Безпределно.

Може и взаимно…

Може поотделно…

Сляпо.. Съдбоносно…

Истински….Страхотно…

И невероятно…

Дълго… Доживотно…

Хайде да се влюбим.

Погледи да вперим

към върха… Нагоре…

И да се катерим…

Мили.. Остарели…

И да го посочим…

И като го стигнем –

заедно да скочим.

Трябва да се влюбим…

Бог така ни каза.

За да оцелеем

в днешната омраза.

Иначе в живота

всичко ще изгубим.

Трябва да се влюбим…

Трябва да се влюбим.

Аз публикувам вече почти 60 години и при тоталитаризма и при демокрацията. Случвало се е често някои мои стихотворения да са били отхвърляни, но не съм имал случай в цялата си дълга поетическа практика някой да си е позволявал да редактира текста ми… И то без мое знание и съгласие, което е абсолютно подсъдно.  Настоявам за Вашия отговор. Вие изберете под каква форма и къде ще го прочета.

Фото: личната страница на поета във „Фейсбук“

Книги от Недялко Йорданов тук

Богато разнообразие от над 20 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg или на 02 460 40 40!

Прочетете още

37805

Франкфуртският панаир ще получи от държавата четири милиона евро

Ковид-кризата превърна важното събитие във виртуално Панаирните палати ще останат празни и така се опорочават …