Начало / Интервюта / Биляна Траянова: Децата не заслужават наследството на посредствеността

Биляна Траянова: Децата не заслужават наследството на посредствеността

В началото на декември на българския книжен пазар излезе „Хариша в подземния град” – петата част от поредицата „Хариша” на Биляна Траянова. Освен автор Траянова е и актриса, сценарист и продуцент на десетки документални филми. През 2006 г. създава „Без багаж” – едно от най-популярните телевизионни предавания в България. Поредицата за пътешествия се превръща в преживяване на хиляди зрители. Тя е и базата, върху която е създадена поредицата „Хариша”.
––––––––––––
На фестивала „Четящият човек” през септември разказахте за жестокото отношение на бракониерите към гигантските костенурки в Малайзия и дадохте заявка, че темата за търговията с животни е много актуална. В новата Ви книга от поредицата за Хариша главният герой е в пещерите на Кападокия с единствения оцелял гекон. Какви са посланията Ви към подрастващите?
–    Търговията с животни е една много гореща тема… Дошло е време да предприемем всевъзможни спасителни действия, за да остане нещо на тази планета освен купищата пластмаса и бетон… Моят начин да помогна е като разкажа на колкото се може повече хора за избиването на костенурките, за търговията с редки видове, за унищожаването на хабитати и изсичането на горите… Във всяка книга от поредицата засягам поне по една сериозна тема като отношението към възрастните, осиновяването, резултатите от набезите на иманярите и бракониерите… Чрез увлекателния екшън посланията са много по-въздействащи и тези теми стават лесни за обсъждане в семейството, между родител и дете. Има ярък пример, около който да се развие диалога…
Историята в петата книга от поредицата се завърта около няколко важни за мен теми – приятелството, доверието, последствията от търговията с животни, засаждането на дървета. Малък гекон се появява неочаквано пред Хариша с настоятелната покана да го разведе из подземията на Кападокия. Животинчето е последното останало от вида си в цялата местност.
Геконът усеща аурите на хората и се приближава до малкия пътешественик, защото аурата на детето му подсказва, че е добро същество. Оттук идва и разговорът за същността, която сами изграждаме с мислите и действията си, за хората, които излъчват доброта и любов и за онези, които са кълбо от негативна енергия и които интуитивно не искаме да доближаваме… Или пък когато Хариша разбира, че гекончето е изгубило всички свои близки, не просто му съчувства, а споделя с дядо си по телефона, че иска да помогне на малкото същество. След два дни дядото пристига в Кападокия с кутия с друг гекон от същия вид, закупен от зоомагазин… Така в историята се разкрива смисъла на истинското приятелство – не думите са важни, а делата…
Няколко са посланията, вплетени в „Хариша в подземния град“ – не стимулирай продажбата на екзотични животни, приятелството трябва да е доказано в ситуации, можем да творим добри дела във всеки миг…

Красиви, но тъжни, вяли животинки изкушават децата от витрините на зоомагазините. Въпреки че има книги, посветени на дадени животински видове, най-важните въпроси – за щастието, за здравето на животните, не се засягат.Каква трябва е ролята на родители и училище за решаването поне отчасти на този проблем, а оттам и да се тръгне към формиране на обща култура към опазването на природата и животинските видове?
–    Няма дете, което да не обича животните. Желанието у малчуганите да закрилят някого е инстинктивно и едно малко коте, което подскача на още неукрепналите си крачета, поражда силен стремеж да прегърнеш, сгушиш и защитиш от опасностите в този свят. Но има нещо, което никога не трябва да забравяме – свободата! Тя е безценна! Принудителното робство на животни е не по-малко страшно от човешкото робство. Тази тема трябва да се комуникира и в семейството, и в училище. Тя не е просто една от многото, а свързана с биоразнообразието, екологията и хранителните вериги, от които е функция нашето съществуване и добруване на тази планета. Ако искаме утре да сме здрави, да научим как децата ни да пазят сами здравето си, то тогава темата с изтръгването на животните от естествената им среда е наболяла… Темата за засаждане на дървета е направо първата на дневен ред. Как да бъдем отговорни и да предприемаме точните действия, това трябва да се научим.

„Хариша в подземния град” е петата книга от поредицата ви. Имате ли обратна връзка с малките Ви читатели, с техните родители? Как приемат книгите Ви?
–    Писмата на читателите ми са много интригуващи. Получавам такива на електронната поща, на страницата във „Фейсбук”. Освен малките има и много възрастни симпатизанти на поредицата. Виждам истинския резултат от работата ми – да заинтригувам читателя и да го накарам да излезе от рамката. Общуването с читателите ми и любовта им към историите на Хариша ме вдъхновяват неописуемо! Бяхме на почивка с приятелски семейства. Децата сутрин ми поръчваха да съм написала нова история докато се върнат от плаж. Дори и след два часа да се върнеха, тичаха с думите: „Биби, готово ли е? Какво написа?“ Щастливо ми е!

През май 2013 г. избрахте сред читателите си три деца и техните родители и ги превърнахте в главни герои на детския приключенски филм „Хариша и тайнственият остров”. Сега има ново предизвикателство – пътуване до Кападокия. Какво ще видят и научат децата и родителите от тази екскурзия?
–    Когато бяхме в Кападокия преди няколко месеца, заснехме изключително интересни епизоди на „Без багаж“ и фото сесията за „Хариша в подземния град“. Наблюдавах колко впечатлен от този странен свят беше сина ми, докато се налагаше да се катери по пясъчните скали и се провира из тесните лабиринти на десетки метри под земята. Желаещите да научат повече за това, което могат да видят в Кападокия могат да гледат епизодите на bezbagaz.com
В Кападокия открих нещо, което никъде  не е споменавано, сякаш не съществува. На една от скалните църкви забелязах човекоподобна фигура в скафандър, носеща нещо подобно на камера в ръце. Дълго търсих из нета, разпитвах и там на място – сякаш никой не беше забелязал нещо, което стои там от столетия. Това ме подтикна да включа тази тема в книгата – децата трябва да растат с абсолютното убеждение, че тепърва има безброй неща за откриване, изследване, истински сензационните неща се крият навсякъде около нас. Трябва само да имаме желанието да посегнем към тях.

След пътешествието сред уникалните пещери в Кападокия накъде ще поведете читателите си в следващата Ви книга?
–    Подготвям мистично приключение в Перу. Мачу Пикчу, поречието на Амазонка, шамани – започва истинската мистика. Всъщност, при мен никога не се знае… може да променя историята и да отскочим някъде другаде преди това. Да пиша ми е също толкова интересно, колкото и да чета. Някаква странна магия има в този процес. Никога не знам накъде ще ме поведе фантазията, белият лист е толкова хипнотизиращ и сякаш отваря врата към други измерения… Само като си представя руините на Мачо Пикчу и историите започват да се нижат като на филмова лента в главата ми.

Имате забележителен опит като пътешественик. Какво е отношението на другите народи към книгата? Коя е най-екзотичната книжарница, която сте посещавали?
–    Напоследък се замислям какво ще стане като хората вече четат едни и същи книги, гледат едни и същи филми, живеят с едни и същи послания. Това определено не ми харесва.  Не ми се ще да се изгуби магията на етническото и културното разнообразие.  Книжарниците са много различни по света. Тази, която истински ме плени наскоро е една феноменално огромна, необятна книжарница, в която сякаш бе събрано всичко от класиците до най-продаваните съвременни автори и то на английски, арабски, руски и куп други езици. Намира се в Дубай Мол, Дубай. Такива места могат да ме разорят, буквално.  Книгата е безценен подарък навсякъде! Особено там, където хората нямат много лесен достъп до книги. В Африка децата, които срещахме по пътя си, ни питаха дали имаме нещо за четене! Представяте ли си! Не бонбони, не стотинки, нещо за четене!

Наскоро излязоха резултатите от най-авторитетното международното изследване в областта на средното образование PISA (Програма за международно оценяване на учениците). Резултатите за България са стряскащи – компетентностите на нашите ученици са най-ниски сред страните от развиващия се свят; ние сме страната в Европа и с най-силна връзка между постиженията на учениците и тяхното социално-икономическо положение. Какъв е Вашият коментар?
–   Преди дни се върнахме от снимки в Шри Ланка – страната на първо място по процент на грамотност на населението в Южна Азия или цели 95% . При нас, за съжаление, става доста тъжно и страшно. В последните години при мен са идвали за интервюта доста хора. Ако ви кажа, че въпреки гръмките професионални наименования в дипломите им, не съм попаднала на нито един, който да пише без правописни грешки, знае какво е пълен член и мястото на запетайките? А за богатство на речта да не говорим… Колата вече е извън пътя!

Преди година, когато разговаряхме за старта на поредицата за Хариша, казахте, че няма нечетящи деца, а има родители, които не са въвели децата си във вълшебното царство на книгите. От същото изследване става ясно, че броят на книгите вкъщи са основен фактор за грамотността на детето. Виждате ли светлина в тунела?
–    Ако има хора, които се изгубиха в сивия свят без книги и не знаят какво е да живееш цветно и вълнуващо, благодарение именно на книгите, то надеждата е в децата. Не са много семействата, които имат библиотеки вкъщи. Но децата не заслужават наследството на посредствеността. Няма оправдание тук като „парите не стигат“. Една книга може да минава от ръка на ръка абсолютно безплатно. Стига да има ръка, която да посегне към книгата. Тук трябва да дойде на помощ учителят, писатели и хора с интересни професии, които pro bono да гостуват в училищата и да разговарят с децата, практика така популярна в САЩ.  Един интересен гост в училищната стая може да възпламени нестихващ интерес у децата към тема, професия, кауза… Аз лично имам такъв ярък спомен от детството си. Не трябва само да сочим с пръст и да цъкаме с език колко са зле нещата . Трябва всеки от нас да направи поне една крачка към случването на по-доброто, в помощ на обществото, да застане с реални действия зад дадена кауза, а не само с лайкове в социалните мрежи. Ако искаме да живеем в по-добър свят, трябва да си го направим сами такъв с всичко, което е по силите ни…

Какви литературни произведения според Вас трябва да се изучават в училище? Учебната програма от години е застинала върху едни и същи класици, които се повтарят в различните класове. Има ли нужда от промяна?
–    Учебната ни програма е необмислена, неефективна и наистина много скучна. В тази необятност от феноменални автори да караш децата да „циклят“ с по инерция наложените клишета е грехота. Времената са не просто различни, а кардинално различни. Хората, които съставят учебниците трябва да се „ъпгрейдват“ – да се поинтересуват какво е сугестопедия, как са структурирани най-добрите учебни програми, как се развиват творческо и аналитичното мислене. Прекрасни примери за подражание са методиката на професор Лозанов, работата на учителите от фондация „Заедно в час“, системата за преподаване на английски език на Британски съвет. Защо, като има толкова успешни методики, не се взаимстват, не се прилагат, не се дава възможност на подготвените в най-добрите университети млади хора да работят по създаването на учебниците в екипи с хората с опит. За мен отговорът е – защото няма сърце! За да се случи нещо красиво, нещо смислено трябва да има сърце за това. Трябва да кипиш в това, което правиш. А днес, у нас, нещата са сведени до това кой ще вземе парите. Ценностната система у българите, за съжаление, се изражда в много опасна посока.

В цивилизования свят водещите политици, а и бизнесмени, постоянно споделят какви книги четат, подкрепяйки по този начин библиотеки и книжарници. Виждали ли сте български политик в книжарница?
–    Познавам доста български политици. Мога да ви кажа категорично, че повечето от тях не четат. Не е нужно да ги виждаме в книжарниците – достатъчно е да чуем как се изразяват, как се аргументират, какво присъствие имат. Интелигентният и образован човек се държи по различен от приетия за подходящ от нашите бизнесмени и политици начин. Няма как хора със съмнително образование и интелект под въпрос да създават закони, от които да произтичат реформи за здравеопазване, качествено образование и опазване на културно-историческо наследство. А като са и хора без морал – катастрофата е сигурна.
За мен е въпрос на интелектуално и духовно оцеляване да създаваме индивидуална програма на децата си – допълнителни занимания, езици, музика, спорт, книги, срещи с хора, които имат хигиена на словото, непрекъснато да провокираме любопитството им, да подхранваме мечтите и стремежите им… всъщност да ги научим да бъдат щастливи и да живеят цветно, независимо от всичко!

Интервюто взе Румен Василев

Свързани заглавия
И петата книга за Хариша носи страхотни награди
Биляна Траянова: Днешните деца търсят интригуващи книги
Биляна Траянова: Няма нечетящи деца, има родители, които не са въвели децата си във вълшебното царство на книгите

Книгите от поредицата за Хариша тук

Прочетете още

171465_b

Топ 10 на „USА Today” за най-продаваните книги в САЩ

Седмичната класация на „USA Today” за най-продаваните книги в САЩ бе обновена 1  юли. Изданието …

Един коментар

  1. Ина Даракчиева

    Книгата беше страхотна и много интересна! Биби, не спирай да пишеш толкова увлекателни книги! Чакам следващата!

    С обич:Ина. :)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *