Начало / Критика / За Системата от първо лице

За Системата от първо лице

Николай ФЕНЕРСКИ

Поредните умници на хоризонта констатират дъното на българското образование. Цитирам заглавия на статии от този декември: „Упадъкът на българското училище“, „Как се произвеждат неграмотни ученици“, като втората статия е вдъхновена от „социалния антрополог“ Харалан Александров и завършва с неговите думи: „Хора със сравнително добра компетентност в определена област се провалят по драматичен начин във всички останали области – заради неумението си да пренасят своите знания в други сфери. За съжаление обаче обяснение на този български феномен обикновено търсим не в проблемите на образованието, а в теорията на конспирацията.“ Статиите са провокирани от изследването PISA, което се прави от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие за поредна година… Организация, чиято цел е икономическият растеж на държавите в нашето мирно време.

Като се появи някой отнякъде и като се изтропа на метеното, все едно че ние не си знаем фактите от действителността и не можем да анализираме причините за тях… Появяват се от нищото и турят клеймата – вие сте неграмотни и произвеждате неграмотност, бедността ви духовна се мултиплицира вече няколко поредни поколения, чалга културата е производна на затъпяването, но и мултипликатор на същото затъпяване… Ние всичко това си го знаем. Земята е кръгла, господа изследователи. Нещо повече, знаем и защо сме стигнали дотук. Знаем, мили антропологически социолози, това, което всички знаят, но което и вие не казвате гласно. Че Системата е счупена умишлено, че срещу образованието ни е извършен саботаж, че ни нахендриха така отчайващо управниците под диктата на института Тависток или друг мозъчен тръст… Нашите го направиха за жълти стотинки. А ония другите го правят с няколко цели.

Вие, казват ни, сте специалисти на конспирациите – с едно такова самочувствие го изричат харалановците и сякаш със самото това изговаряне думите им придобиват тежест и ние вече сме засрамени от тая наша ретроградност балканска и сиромашка. И това е, ще си мълчим. Няма замисъл, не. Никой не ни събори къщичката, никой не ни разкапа образователната система и не ни закопа здравеопазването. Не, невинни са всички. Само ние сме си виновните. Кукуригу, петльо. Я погледнете тук, по-отблизо, моля, корабче плува ли? Много ми е удобно, казвате, да имам такова оправдание. Не, отговарям, оправдание не ми е нужно. Просто обичам истината. И тия, дето ми опонират, са или игноранти, или представители на манипулаторите. Голямото прецакване беше замислено отдавна. Постепенно го осъществиха. Навлизаме в нови тъмни времена. Мракобесието вече е действителност, постигната и наложена действителност. Знанието е единствената истинска сила на човека. Единствен личен и недевалвиращ капитал. Отнеха му знанието, взеха му акъла и остана гол, бос, нещастен и безпомощен. „Голи са без книги всички народи“ – спомняте ли си това изречение? Написано е преди повече от хиляда години.

„Българската образователна система е затънала до гуша в културата на имитацията и подмяната. Малко хора в нея се интересуват от реалността. Целият интерес на системата е прикован към бройката на учениците.“ – продължава Х. Александров да громи недъзите в своя квазинаучен стил. Три изречения с три отделни твърдения. В първото се споменава за някаква имитация, но ако наистина имаше имитация на някоя нормално функционираща образователна система да речем от Норвегия или Швеция, едва ли щяхме да сме свидетели на днешния упадък. Във второто изречение авторът говори за реалността – а той самият познава ли я? Защото смея да твърдя, че в 80 процента от българските училища работят хора, които от една страна имат съвест, а от друга страна имат ясна представа за реалността. И се борят с тая реалност. Като вода с бряг се борят. И не спират да го правят. Третото изречение, споменаващо интереса към бройката ученици, е най-интересното. Защото е най-вярното… И там се нареждат ония останали 20 процента паразити, за които образователната сфера е поредната схемичка да откраднат пари. Лично познавам такива хора. Ще ви ги покажа, ако ме попитате.

Но нека спра с тая теория. И да попремина накъм практиката така излеко. Чакайте сега да ви светна от първа ръка. Преди няколко години на някого му се стори, че думата „възпитание“ е мръсна и я изхвърли от Системата. От всички документи до един. И вече не е актуално и законно да възпитаваме учениците си. Нужно е според тези нови правила единствено да ги образоваме, да ги правим грамотни, а възпитанието да го оставим на домашната обстановка и улицата. Това е като да отделиш душата от тялото, съдържанието от формата. Само че учениците не са сламени чучела… Тези душици невинни трябва да идват в училище без душевността си, единствено с интелекта си, без чувствата си, само с мозъка си под мишница. Как да стане тая работа, господа манипулатори? Може ли да ми го нарисувате, ама така с круши и ябълки да ми го сведете до прага на разбиране, щото съм си малко прост даскал? И що не си гледате там вашите антропологически кочинки, а не да ни дразните така безсмислено, бездруго дразнителите ни са в повече – студенокръвната тъпота на Системата, отнетият престиж на професията – никой вече не изпитва уважение към даскала, заплащането и мотивацията… А вие доналивате масло в огъня и ще избухне като бомба цялата Система. И аз се надявам тая засмърдяла Ламя да се гътне, да се взриви, да се пренапише отначало, ама не става, не са такива плановете и директивите. Няма начин, колкото и добри да сме даскалите. Не е в наша власт да правим повече от това, което можем да направим.

А то е да възпитаваме. Да, аз възпитавам в часовете си. Нарушавам закона. Елате ме уволнете. Ще ме уволните, ама друг път. И възпитавам така, както трябва да го правя, без назидания и наказания, а с пример и добронамереност. Учениците ме разбират от един поглед. Защото това е първото, на което ги научавам – че не сме от двете страни на барикадата, а заедно сме от едната. Срещу Системата от другата. Вместо да ме поучавате какъв даскал трябва да бъда, елате да поседите в един мой час. Да се запознаете с деца, които в седми клас не могат да четат. С други в девети клас, които не могат да си напишат името без грешки. И Чарли е един от тях, майка му и баща му дошли от Англия, купили къща в едно съседно село и той от трети клас се интегрира и социализира сред циганчетата. Чарли в нито едно държавно училище на тоя свят не би научил повече, отколкото е научил тук за шест години и се обзалагам, че е така, ако има начин да се провери твърдението. Заповядайте, лицемерци, да послушате, да усетите тръпката – какво ги вълнува, докъде се простират мечтите им, колко оскъден е кръгозорът им. Виновни ли са? Родителите им виновни ли са? Ние виновни ли сме? Да видим след като ги погледате и послушате на живо кого ще обвините. PISA ли е, дявол ли е, нямам представа, знам само, че нещата са функционирали простичко и ефективно някога. Нямам предвид образованието отпреди 1990 г., макар че и то си имаше положителните страни. И те не бяха малко – даваха се знания полезни и необходими. Възпитание и образование не бяха отделени.

Още Коменски и основателите на педагогиката са открили законите на това изкуство и са установили правилата как трябва да се практикува то. Само че тия класически знания днес не са валидни – това се опитват да ни кажат умните либерални глави. Светът е от вчера, неуважаеми либерали и социолози. Нищо не е имало преди и отникъде не произлизаме. Преди нас никой нищо умно не е измислил и тепърва трябва да сътворяваме колелото ние. Господа бастуни, или сменете тактиката и нормализирайте обстановката, или ще си останем безкрайно далечни с вас… Ще ви мразим, разбира се, защото вие причинявате нещастията ни и ни пречите да си вършим работата качествено. Ще се борим с вас, доколкото имаме силите да го правим в класните стаи. Но ние тук долу в ниското винаги ще си останем от другата страна на фронтовата линия, където са и учениците, разбира се.

Свързани заглавия
Харалан Александров: Българската образователна система е затънала до гуша в културата на имитацията и подмяната

Книгите вкъщи са основен фактор за грамотността на детето
PISA: В България компетентността на 15-годишните ученици е сред най-ниските в развития свят
Образователната система вцепенява интелигентността на децата

Книги от Николай Фенерски тук

Богато разнообразие от над 35 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg!

Прочетете още

maxresdefault

Дейвид Балдачи: „Ако не искаш да рискуваш, тогава най-вероятно не си избрал вярната професия.“

Докато Дейвид Балдачи обикаля Америка, за да представя последната си книга, има нощи, в които …