Проф. Духомир МИНЕВ, председател на Европейската анти-бедност мрежа – България
В България има не само наследствени безработни, но вече имаме поколения наследствени необразовани хора. Те формират една наследствена култура на бедността.
Отдавна се говори за консуматорското общество, което се крепи върху разпалването на пристрастяване на хората към потребление. Но проблемът е още по-голям. Става дума за инфантилизация на хората и разпалването на това пристрастяване към пазаруването не е единственото нещо, чрез което хората се инфантилизират.
Има няколко грандиозни механизма, които остават извън вниманието на учените, а трябва да бъдат наблюдавани внимателно, защото това са механизми за снижаване на интелигентността на индивидите, а и на обществата. Те редуцират интелигентността и рационалността на хората. Това беше доказано и от едно западно изследване, което показва, че интелигентността на западния човек спада през последните сто години. Голяма заслуга за този спад има стремежа към потребление и консумация, но нека не забравяме, че другите механизми са по-важни. Там е образованието.
Образователната система буквално замразява в масовия случай, нямам предвид специалните елитни училища, интелигентността на децата. Тя вцепенява интелигентността на децата и произвежда хора полуроботи. Нека вземем последните изследвания. Какво се случва с българските деца? Над 40% от 15-годишните са функционално неграмотни – слаби по математика, още по-слаби по български език. Още по-страшното е, че те имат нисък капацитет да преразкажат неща, които току-що са видели. Това е специфичен тип образование, което произвежда специфичен тип човек. Идеята, която доминираше, че всяко следващо поколение е по-образовано, не е съвсем вярна.
Съдържанието на знанието, което се преподава на децата е сериозно променено през последните години. Един малък пример. Става дума за споровете кои автори да влизат в преподаването по български език и литература. Тези спорове не са случайни. От една страна са хората, които се възмущават от изхвърлянето на важни автори. Те са възмущават, защото са привързани към тези крупни фигури в българската литература и история. Онези, които вадят тези автори, знаят защо го правят. Вадейки тези автори, те изваждат от умовете на децата много важни компоненти. Преди всичко вадят чувството за принадлежност към дадена общност, към родината. Те градят индивидуалисти. Изваждат се много важни ценности. Този изваден материал социализира и гради система от специфични ценности, в които присъстват честността, почтеността, способността да бъдеш предан, представите за справедливост.
Отстраняването на литературни произведения не е безобидно. Осакатява се интелигентността на децата. Изследванията директно показват това, че не само днешните деца не са грамотни. Още по-страшното е, че това вече се закрепва от поколение на поколение. Имаме първо поколение деца, които вече са родители, с такава редуцирана и изкривена интелигентност. Техните деца са също такива. И неслучайно виждаме и други такива наследствени характеристики на негативни черти. Имаме наследствени безработни, имаме наследствени необразовани хора, имаме наследствено предаване на особен тип интелигентност. Наследствено предаване на една култура на бедността, а това е престъпление. /БГНЕС
Фото: bnr.bg
Свързани заглавия
PISA: В България компетентността на 15-годишните ученици е сред най-ниските в развития свят
Книгите вкъщи са основен фактор за грамотността на детето