Бил Гейтс публикува пост в своя блог (thegatesnotes.com), в който сподели кои са най-добрите книги, които той е прочел през изминаващата 2013 година. Гейтс пише:
„Чета много, но не винаги избирам от бестселър листите. Много от книгите, които съм прочел тази година, са излезли преди години. Затова този пост не е озаглавен „Най-добрите книги на 2013 г.”. Може да забележите, че в моята листа няма романи. Не е защото не обичам художествена проза. Чета главно нехудожествени произведения, защото искам да науча повече за това как светът работи. А най-добре уча като чета. Всяка от изброените книги ме научи на нещо, което не знаех. Ето и моят избор”.
„The Box” от Марк Левинсън. Може да не искате да четете цяла книга за корабните контейнери. Левинсън е наясно, но той върши много добра работа, като обяснява колко много те влияят на световната икономика. Никога няма да погледна на товарен кораб по същия начин отново.
„The Most Powerful Idea in the World” от Уилям Розен. Тази книга пък е за парните двигатели. Розен вплита иновации и исторически контекст по отличен начин. Темата за парните двигатели ме заинтригува през 2009 г., когато със сина ми посетихме Научния музей в Лондон.
„Harvesting the Biosphere” от Вацлав Шмил. Ничии книги не очаквам с такъв интерес, както тези на Вацлав Шмил. Няма друг, който да даде по-ясна представа за това как хората са променили биосферата от него. Материята е малко суха, но информацията е безценна.
„The World Until Yesterday” от Джаред Даймънд. Не е толкова добра, колкото „Пушки, вируси и стомана”, но това е неизбежно. Книга, която прави паралел между древните племенни обичаи и как те могат да бъдат пренесени в модерното общество.
„Poor Numbers” от Мортен Джервен. Книга за икономиката на африканските страни и защо техните резултати са толкова слаби.
„Why Does College Cost So Much?” от Робърт Арчибалд и Дейвид Фелдман. Тема, която става все по-актуална всяка година. Авторите са добри, защото не обвиняват никой, а описват как пазара на труда в Америка прави посещаването на колеж скъпо.
„The Bet” от Пол Сабин. Сабин разсъждава върху вечния дебат дали светът върви към екологична катастрофа. Той набляга на това, че този дебат е по-разгорещен, отколкото трябва да е всъщност, от редица крайни мнения.