Деян Енев: Във вагона на моите читатели няма случайни пътници

Деян Енев е носител на награда „Хеликон” за сборника си с разкази „Господи, помилуй”. Тази година отново е номинира за разказите си, събрани във „Внукът на Хемингуей”.
––––––––––

Представете се с 5 изречения.
–    Автор на 15 книги, предимно сборници с разкази, но и книга с портрети на писатели, сборник с есета и една стихосбирка. Човек, който се грее вече повече на спомените си, отколкото на мечтите. По-голям пушач от Кърт Вонегът. Ненаситен наблюдател на хората – подобно на Бабел и Куприн. Читател, за когото срещата с добрата книга си остава едно от най-важните събития на света.

Какво означава за Вас номинацията Ви за наградата „Хеликон”?
– Добра вест. Признание, че за изтеклите 9 години след наградата „Хеликон”, която получих за сборника си с разкази „Господи, помилуй” през 2004 г., не съм свалил много билото на покрива.

Как оценявате конкуренцията, в която се състезавате? Чели ли сте някоя от книгите на другите номинирани?
–    Чел съм 2/3 от номинираните книги. Добри автори с добри книги. Разбира се, имам и книга фаворит.

Как бихте характеризирали литературното поколение, към което принадлежите?
–    Аз и неколцината човека от моето поколение, които продължихме активно да пишем, се оказахме едно от най-жилавите литературни поколения. Ние стартирахме точно на ръба между двете епохи. Не бяхме припознати за свои нито от старите писатели, нито от новите, но това изгради у нас устойчивост, ние станахме като кремък и заложихме наистина само на литературата, а не на паралитературните съображения и потайности. И този наш избор тепърва ще ни се отплаща.

На кои писатели, наши и чужди, сте благодарен и за какво?
–    Щастлив съм, че първата книга, която прочетох съзнателно и съвсем сам като ученик в първи за втори клас, бе „Чернишка” на Емилиян Станев. Щастлив съм, че можах лично да се запозная с Генчо Стоев, Николай Хайтов и Йордан Радичков, с Ивайло Петров и Дончо Цончев и да наблюдавам от първа ръка загадката автор-творчество при най-големите ни писатели от най-новото време. Щастлив съм, че творя в жанра на разказа, който се свързва с имената на Чехов, Джек Лондон, О’Хенри, Хемингуей. Това му е хубавото на пистелския занаят – човекът вече го няма, а докато четеш книгата му, сякаш е жив. В този смисъл аз наистина изпитвам голяма благодарност, че ми е даден шансът да се чувствам част от войнството на писателите.

Познавате ли профила на читателите си?
–    Доколкото имам представа, диапазонът на ревностните ми читатели е доста широк – ученички, учители по литература, маргинали, професори по изкуствознание, депутати, дори един бивш председател на парламента. Професори по социология, радиоводещи, телевизионни журналисти. Цигуларки от филхармонии, които свирят на улицата. Уредници на музеи в провинцията. Ако трябва да обобщя – във вагона на моите читатели пътуват само хора, верни на литературата. Сред тях случайни пътници няма.

Свързани заглавия

Симо Андонов: Малцина са онези, които знаят, че има смисъл да ни четат

Петър Волгин: Да пишеш и да говориш по темата за еврейството е риск

Алек Попов: Книгите умеят да чакат, за разлика от хората

Людмил Тодоров: Пиша книги само в краен случай

Чавдар Ценов: Броят на хубавите книги расте застрашително

Калин Донков, председател на журито на наградата „Хеликон”: Професионализмът на българското перо е пораснал

„Внукът на Хемингуей” тук

Богато разнообразие от над 35 000 заглавия. Поръчайте доказано добри книги от ✔