Начало / Интервюта / Васил Георгиев: Пиша, защото ми е интересно да създавам истории и образи

Васил Георгиев: Пиша, защото ми е интересно да създавам истории и образи

Васил Георгиев е носител на наградата „Хеликон” за 2011 г. Той печели приза за третата си книга – сборника с разкази„Деград“.  Тази година излезе първият му роман – „Апарат”, който получи номинация за наградата „Хеликон”.
–––––––––––––

Представете се с 5 изречения.
–     Баща. Наивен, гневен песимист. Юрист, който обича работата си. Пиша, защото ми е интересно да създавам истории и образи. Пиша лаконично, заради което и петте изречения се оказаха твърде много.

Какво означава за Вас номинацията Ви за наградата „Хеликон”?
–    Номинациите за наградата „Хеликон” са едно от достоверните събития, показващи актуалното съдържание на литературния живот в България. „Хеликон” е единствената литературна награда за проза, която гарантира на писателя правото му да бъде прочетен. Това е така, защото журито на практика прочита всички български книги, продавани в книжарница „Хеликон”, които, с малки изключения, са почти всички издадени такива. Затова номинацията за наградата дава шанс на всеки един качествен текст да бъде посочен на читателите. Затова за мен самата номинация е успех, който е важен, колкото и спечелването на наградата, защото дава възможност да се говори за книгата ми.

Как оценявате конкуренцията, в която се състезавате? Чели ли сте някоя от книгите на другите номинирани?
–    От номинираните книги прочетох „Шлеп в пустинята” на Людмил Тодоров. Познавам като писатели Алек Попов, Деян Енев и Красимир Дамянов, без да съм чел последните им книги. Съдейки от критиката и от книжните и читателски блогове обаче, тази година като че е от скромните в българската литература.

Как бихте характеризирали литературното поколение, към което принадлежите?
–     Не съм убеден, че имам обща характеристика с повечето си връстници в писането. Има талантливи писатели, които обаче трудно формулират важно съдържание на книгите си.  Има няколко групи писатели – например търсещи мистерии или търсещи страдащата си душа – които, въпреки таланта и способностите си, са се отклонили от възможността да създадат качествена литература. В България това не е за сметка на милиони тиражи, което прави подобно жертване на литературата евтина продажба на самия себе си.

На кои писатели, наши и чужди, сте благодарен и за какво?
–    Благодарен съм на двама автори, които нямат нищо общо помежду си, но ми сочат някакъв ориентир за това за какво си заслужава да се пише и за какво – не, това са Борхес и Сарамаго. Борхес, защото ми казва, че може да се пише за всичко, за голямото и за безкрайното. Сарамаго поради обратната причина – защото може да разкрие конфликта в някакво съвсем дребно явление. Благодарен съм на Георги Господинов, защото ми помогна да издам първата си книга, сборникът с разкази „Будистки плаж”, който също беше номиниран за наградата „Хеликон”.

Познавате ли профила на читателите си?
–    Имам най-интелигентните читатели. Включително и тези, които не харесват как пиша. Така ми се струва, съдейки от сдържания, уместен и аргументиран начин, по който обосновават своите аргументи, критиките, които ми отправят, позициите, които изразяват в живота. Повечето съвременни български писатели могат да си мечтаят за такива читатели.

Свързани заглавия

Петър Волгин: Да пишеш и да говориш по темата за еврейството е риск

Алек Попов: Книгите умеят да чакат, за разлика от хората

Людмил Тодоров: Пиша книги само в краен случай

Чавдар Ценов: Броят на хубавите книги расте застрашително

Калин Донков, председател на журито на наградата „Хеликон”: Професионализмът на българското перо е пораснал

„Апарат“ тук

Богато разнообразие от над 20 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg или на 02 460 40 40!

Прочетете още

223197_b

Отрезвяваща история за България създаде наш хроникьор

И народите имат душа, напомня ни Тони Зарев Неговата „Отрезвяваща история… и други истории” работи …