Лира Литературно-рекламна Агенция
Английският писател Патрик Нес беше специален гост на панаира на книгата в словенската столица Любляна. Авторът, от когото наскоро на българския пазар се появи „Жената жерав“, разкри пред местните си фенове много от мотивите си да пише както за тийнейджъри, така и за възрастни.
„Не искам да поучавам тийнейджърите, просто искам да им кажа истината и моето писателско мнение. Ако съм честен за тъмните и горчивите страни на живота, за да ми вярват. Те никога не лъжат, когато става дума за вярата, любовта и приятелството.
Ако четете книги, написани от млади хора, ще разберете, че тийнейджърите всъщност са много по-мрачни от всичко публикувано. И в това няма нищо лошо.
Младите искат да тестват границите, за да открият собствените си ценности. И какво по-голямо предизвикателство от смъртта и насилието, от най-големите табута. Ако тийнейджърите мислят за това, моята работа е да говоря за него. В противен случай ги губя, създавам им вътрешен конфликт, а това ще е много по-голямо престъпление. Днес младите имат много по-малко частен и личен живот. Те са заобиколени от телефони, компютри, ползват е-mail, Интернет, Фейсбук, Туитър. Постоянно са потопени в информация. В този свят не можеш да избягаш, да си бъдеш просто млад. За това плащаме висока цена“, каза Нес за словенската секция на „Ройтерс“.
„Жената жерав“ е една от трите му книги за възрастни. Преди това у нас той нашумя с „Не пускай ножа“, „Чудовищата на войната“, „Живият хаос“ и „Часът на чудовището“, издадени от „Студио Арт Лайн“
„Израснал съм в крайно апокалиптично, фаталистично християнско семейство, членовете, на което бяха убедени, че светът скоро ще се самоунищожи. Да кажем… следващата сряда. Понякога можеш да се дистанцираш от подобно минало, но никога не можеш да скъсаш с него завинаги. Роден съм по погрешка, сигурен съм. Най-малкото от четири деца в семейство на военен. Въпреки това детството ми не беше в буквалния смисъл без корен, както е при повечето деца в армията. Брат ми е с 12 години по-голям, сестрите ми – с пет. Брат ми смени 12 училища за 12 години, но аз бях щастлив , че не изживях този шок.
Всяка моя книга е много лична, макар че е просто художествена литература. Всеки герой носи нещо от мен, от моите страхове, от нещата, които харесвам, дори ако не са осезаеми за мен.
Никога не си твърде млад, за да пишеш. Не всичко се гради на личния опит. Например войната. Баща ми е ветеран от Виетнам, но аз нямам директен опит с това. Въпреки това се опитвам да развихрям въображението си в тази насока. Надявам се, когато баща ми чете моите книги, да вижда поне малко от своя опит в тях“, каза още Нес.
Той не пропусна да даде своите напътствия към младите си колеги:
„За мен всички читатели са еднакво ценни. Не им слагам категории. Не съм сноб и не виждам причина да пиша само за възрастни. Писането за мен е емоция, усилие и отразяване. Ако пиша за възрастни – пиша за себе си. Ако пиша за тийнейджъри – отново пиша за себе си, но за времето, когато аз съм бил такъв. Ако не харесам една своя книга на 100 %, сигурен съм, че никой няма да я хареса. За това не мога да дам конкретни съвети как да се пише. Мога да ви кажа само как аз го правя. Аз например, винаги знам какво ще е последното изречение. Не знам как ще стигна до края, но знам със сигурност какъв трябва да е. След това – имам в главата си 3-4 сцени, всяка от които е отворена. Това ми дава гръбнака на книгата, за да не се почувствам объркан и загубен. От там нататък мога да бъда свободен и изобретателен.“
Фото: patrickness.com
Свързани заглавия
Патрик Нес, автор на „Часът на чудовището“: Помогнах на една прекрасна идея да продължи да живее
„Жената жерав“ тук
